-
-
Интересен прецедент се получи в първенството. В рамките на 47 дни два пъти играят първият срещу втория в класирането. А когато след 16 кръга си втори в класирането, автоматично притежаваш правото на претендент. Нещо като Кубрат Пулев и неговото вечно чакане да го поканят за мач за световната титла в тежка категория. Вече стана банално, но Локомотив Пловдив наистина е в ролята на претендент. И очакванията към мача им с Лудогорец са съвсем различни, спрямо предишни години. Но точно предходни сблъсъци на черно-белия локомотив със „зеленото чудовище“ от Разград дават ценна информация за размисъл. Утрешният мач им е третият за сезона – Лудогорец и Локомотив дадоха старт с финала за Суперкупата, а след това играха и на „Лаута“. На „Васил Левски“ шампионите спечелиха с голове в началото и в самия край. Но зрелището беше доста напрегнато, а съдията Ивайло Стоянов и помощниците му имаха доста работа и добре помним как я свършиха. На „Лаута“ също се случиха любопитни неща. Битон изпусна дузпа в началото на първото полувреме. Локомотив поведе при първото съобщение по телевизията за играч на мача, но бързо допусна изравняване.
Тези два двубоя се играха по-скоро по сценария на Акрапович и протекоха напълно по неговия вкус. Класата на Лудогорец попречи на черно-белите да спечелят нещо повече. Ще е интересно как Станислав Генчев или по-скоро Алекси Желязков ще нагодят тактиката за по-успешно противодействие. В Разград би трябвало да си дават сметка, че ги чака по-различен мач от онези, които по принцип имат в първенството. И подходът вероятно ще е различен.
Повишеният интерес точно към този мач идва от различни посоки. Прелюбопитна например е статистиката. Локомотив Пловдив няма загуба на „Лудогорец Арена“ в три поредни гостувания. Детайлният прочит на това постижение обаче показва, че стойността на отделните резултати е коренно различна. Най-далечна е победата с 2:1 на 31 май 2017 година. Тук важна е датата, тя казва всичко. Лудогорец е станал шампион, бразилците са на Копакабана, трите точки нямат почти никаква стойност. След това обаче идва едно равенство 0:0 в самото начало на сезона. Тук вече имаме доказателство, че Локомотив е костелив орех за ноктите на орела. И последният сблъсък преди утрешния е победа с 1:0 за госта. С гол на влезлия като резерва Филип Михалевич, който с това си и остана в спомените на ултрасите. Този последен двубой преди предстоящото дерби може да служи за отправна точка. Акрапович ще се опита да изиграе отново Лудогорец, защото вече го е правил. Малцина треньори в първенството ще отидат с по-голяма увереност на „Лудогорец Арена“ от босненеца. Лудогорец
влиза в страстната си седмица, защото след железничарите ще гостува на московските армейци, а след това и на българските. Три мача за 8 дни, които ще поставят Лудогорец под сериозно напрежение. Съществува възможност да си отиде последната нула в
графата „загуби“ в класирането на българското първенство. Тази нула, естествено, е в графата „загуби“ на Лудогорец. Това определено съществува като вариант още утре. Локомотив Пловдив притежава игровите козове, но за да надделее в Разград, са нужни и благоприятни обстоятелства. Като първото и основно е Лудогорец да не отбележи бързо попадение.
В ерата на „осемгодишната хегемония“ Лудогорец винаги е приземявал с цинично високомерие високо летящите съперници. На ЦСКА-София и Левски винаги им е било посочвано мястото точно когато са си мислели, че настъпва техният час. Но има сериозна причина точно от смърфовете да се очаква чудо. Те спечелиха финала за купата срещу Ботев от позицията на аутсайдер. Сега, макар и втори, никой не ги взема насериозно като претендент за титлата. И там винаги са били козовете на Акрапович. Той обича тази позиция на предварително зачеркнат и тогава неговите подопечни хапят най-силно. А клишето „всичко е възможно“ се изпълва със съдържание от следните имена – Димитър Илиев, Жоро Илиев, Карагарен, Ожболт, Аралица. Всеки един от тази великолепна петорка е правил страхотни неща. Въпросът е кой от тях утре ще е героят?
