-
-
Нападателят на Левски Дени Алар навъртя 11 мача в първенството и все още няма гол в Първа лига. При това излезе като титуляр срещу два отбора, които бяха идеални възможности, за да се отпуши. Става въпрос за Царско село и Витоша. Австриецът, който в родината си два пъти е бил подгласник за голмайстор номер 1, не успя да вкара и във въпросните мачове.
В последно време доста се коментира дали има място на „Герена“ или не. Предстои да видим. Освен това той не е първият легионер, който може да завърши престоя си със синята фланелка без гол. И преди него „сините“ удряха на няколко пъти греди в търсенето на голова машина от чужбина.
Началото бе положено от Ниогу Демба-Нирен. Африканецът с шведски паспорт навъртя по родните терени 10 мача без да се разпише в първенството. Затова и логично Левски се раздели с него бързо. Иначе успя да вкара 2 гола за Купата на България и един в Европа. Той обаче получи далеч по-голям шанс, след като четири пъти бе титуляр в първенството.
Щафетата бе продължена от Андвеле Слори. Крилото, което дойде на „Герена“ с 2 мача за Холандия във визитката си, но изигра едва 5 срещи в родния ни елит и не успя да се разпише нито веднъж. Сушата му продължи 3 месеца, а пред декември на „Герена“ решиха, че няма нужда да го търпят повече и му биха шута.
Линел Китанбала и Джъстин Менголо също няма с какво да бъдат запомнени. Първият записа 6 мача без гол, а Менголо – 7. Логично и на тях бързо им бе показана вратата.
Перуанецът Хеан Деса пък не чака „сините“ да го изгонят. Лошото момче, което акостира на „Герена“ с марката бияч на жени, напълно защити репутацията си. Взе участие в 10 мача, в които не се запомни с нищо. За капак избяга от „Герена“ и се наложи „сините“ да го съдят във ФИФА. И това приключи зле за Деса, който получи сериозно наказание да не играе.
Левски нямаше търпение към чужденците в изброените случаи, но трябва да обърнем внимание и на тези, които се радваха на доста голямо доверие докато сложат край на головата си суша. Шампион в това отношение е Жерсон Кабрал. Крилото уж трябваше да засенчи братовчеда си Гари Родригес, но се случи точно обратното. Крилото с корени от Кабо Верде навъртя цели 19 мача докато се отпуши. Сушата му продължи цели 8 месеца! По този показател той няма равен сред офанзивните играчи, дошли в Левски от чужбина.
На Тони Калво му трябваха 7 мача, а на Жоао Силва с един по-малко. На кота „седем“ се спря и Амаду Сукуна.
Тук обаче не бива да пропуснем Бабатунде Адениджи, за когото „сините“ хвърлиха куп пари. Таранът от Нигерия трябваше да къса мрежи, но вместо това се запомни с култовите пропуски. На него му трябваха цели 5 месеца, в които записа 13 мача, за да се разпише.
Алар има договор с Левски до лятото. Ако продължава така, то спокойно ще задмине Кабрал и Адениджи.
Трябва да отбележим обаче, че на „Герена“ е имало и чужди нападатели, които започнаха силно, но после се оказаха куци коне. Дениран Ортега и Омар Диаби изпаднаха в невиждана голова суша, след като бързо предизвикаха фурор. И те също бяха натирени.
Но в интерес на истината, има и доста българи, които са се представяли доста зле, въпреки очакванията към тях. Нападател като Боби Димитров също завърши кариерата си в Левски без гол. Той имаше пет възможности, за да вкара, но не успя нито веднъж.
По неговите стъпки тръгнаха и още няколко юноши, които имаха статута на най-талантливи в школата. Такъв бе Боян Табаков, който чупеше рекордите във всички възрасти, но в първия тим се появи четири пъти и не вкара.
Александър Киров също не успя да защити реномето си – 14 мача и 0 гола. При това мъките му продължиха в доста сериозен период – от 2007 до 2011 година.
Илия Димитров пък трябваше да чака цели 5 години за първото си попадение в Левски. Нападателят дебютира на „Герена“ през 2018 година, но чак през 2018 г. се разписа за първи път. При това за победа с 1:0 и то над Ботев (Пд) в Коматево.
За сметка на него, Атанас Курдов приключи бързо с Левски и без гол. Наско не успя да влезе в обувките на баща си, който има достойно място сред нападателите в историята на „сините“. Той записа 8 мача на „Герена“ и не се разписа нито веднъж. За капак пропусна и дузпа в турнира за Купата на България срещу Поморие, което можеше да се окаже и фатално за гранда.
Не можем да не обърнем внимание и на Станислав Иванов. Феновете трябваше да чакат цели 32 мача, за да го видят как се радва след гол. Чужденец със сериозна заплата обаче едва ли ще бъде търпян толкова много. Това е ясно.
