-
-
Футболистът на ЦСКА-София Адалберто Пеняранда гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Не е често явление национали на чужди страни да изберат българското първенство за следваща стъпка в кариерата си. ЦСК-СофияА е приятно изключение като последно клубът привлече от английския Уотфорд венецуелец с 15 мача за родината си. Пеняранда е рожба на Депортиво ла Гуайра, където минават и първите 2 години от кариерата му. През 2015 г. го купува Удинезе, за да го преотстъпи веднага на испанския Гранада, където става най-младият футболист в историята на клуба. Чупи рекорд не на кого да е, а на великия Лео Меси, след като става най-младият чуждестранен футболист в Ла Лига с два гола в един мач. Като част от футболното портфолио на бизнесмена Джампаоло Поцо следващата му стъпка е английският Уотфорд, откъдето бе преотстъпен на ЦСКА-София.
– Здравейте, сеньор Пеняранда! От вас се очаква вече да водите атаката на ЦСКА. Готов ли сте за тази мисия?
– Това е най-важното, което се очаква от мен. Дойдох в този отбор, за да дам най-доброто от себе си. Естествено, идването ми тук беше важна крачка. От нас се иска да влезем на скорост в шампионата и да спечелим решителните мачове, които идват. Това е много важно.
– През подготовката играхте много добре и оставихте отлични впечатления. Какво се промени за вас през новата година?
– Не, никога не ми се беше случвало да играя на сняг.
– Как се чувствахте при тези условия?
– Беше много неприятно усещане. Не можеше да се играе. Важното беше максимално дълго да движим топката. А най-ценното в случая е, че успяхме да спечелим трите точки.
– Всъщност, в Англия, където играх, също през зимата е много студено. Така че донякъде съм свикнал със студа. Ако не напълно, то поне отчасти.
– Колко ще повлияе трансферът на Али Соу?
– Али Соу беше един от водещите футболисти в отбора, така че отсъствието му ще бъде загуба за нас. Но в състава има и други много добри футболисти, както и негов заместник. Трябва да поемем и неговите задължения и най-вече основното – да бележим голове.
– На негово място ЦСКА привлече Джорди Кайседо. Вече имате впечатления и от двамата. Мислите ли, че Кайседо ще замени Соу?
– Кайседо е голям футболист. Показа го още в първия контролен мач, който игра с ЦСКА, когато отбеляза гол. Много добре се движи е наказателното поле, мощен е. Прилича по това на Али Соу. Мисля, че ще допринесе много с качествата си за успехите на отбора.
– ЦСКА влезе в дълга серия от победи. Станахте ли вече шампионски отбор?
– Още с идването си новият ни треньор Акрапович се опитва да ни втълпи именно това – че се намираме в най-големия български клуб. И че трябва винаги да го демонстрираме. Мисля, че успяхме да пренесем това на терена и сега, до момента на нашия разговор, неслучайно фиксирахме поредицата победи. Надявам се да продължим в този дух.
– Голямата битка за титлата ще е срещу Лудогорец. Какви са шансовете да я спечелите?
– Това, което ние трябва да правим е да подхождаме мач за мач в първенството. За нас всеки двубой трябва да бъде нещо като финал. Сезонът е дълъг, трябва да продължаваме по този начин мач за мач и да останем здраво стъпили на земята.
– Следващия уикенд е дербито в Разград. Как трябва да играе ЦСКА там?
– Мачът срещу Лудогорец в Разград ще бъде много важен, защото, ако успеем да ги победим, ще съкратим разликата в класирането. Но в момента всички мислим за срещата с Черно море. Едва след това ще се насочим и към сблъсъка с Лудогорец.
– Какво промени Бруно Акрапович в ЦСКА и защо при него отборът влезе в такава форма?
– Мисля, че сега сме по-агресивен тим. Всички наши играчи тичат много и през целия мач. Според мен, сега отборът се чувства по-комфортно и когато трябва да пресира, и когато владее топката. Мисля, че това са разликите, откакто дойде Акрапович начело на отбора.
– При него ли се чувствате най-добре? Треньори в България ви бяха също Стамен Белчев и Даниел Моралес?
– ЦСКА се оказа най-добрият четвърти в 12-те групи на Лига Европа. Можеше ли да постигнете повече?
– Мисля, че да. Ако не бяхме имали малко трудното начало, смятам, че можеше да постигнем и повече. Но при всички положения, това беше добър опит за нас. От грешките човек се учи. През следващия сезон отново ще водим битка да попаднем в групите на Шампионската лига или на Лига Европа. Ще се борим за това до последно.
– За кой мач най-много съжалявате?
– Мисля, че това са мачовете срещу Йънг Бойс. Не успяхме да постигнем добри резултати, както като гости, така и като домакини. Но както казах, от грешките човек се учи и сега ще се борим отново да влезем в групите на някой от европейските турнири.
– Какво знаехте за ЦСКА, преди да дойдете в България?
– Ако трябва да бъда честен, не следях българското първенство преди. Но откакто съм тук, винаги са се отнасяли към мен с голямо уважение и винаги съм се чувствал много добре. Така е и сега. Аз се стремя да остана концентриран максимално. И да съм насочен към следващия мач, от който трябва да извлечем добър резултат.
– Знаете ли кои световноизвестни футболисти са тръгнали от ЦСКА?
– Познавам Христо Стоичков, който е носител на „Златната топка“. За други – не знам.
– Какво ви харесва и какво не в България?
– На този въпрос нямам идея как да отговоря, защото аз от тренировка си отивам вкъщи, а от вкъщи идвам на тренировка. Не излизам много и извинявайте, но затова нямам много какво да кажа за България.
– Научихте ли малко български?
– Добро утро, някои подобни думи, но не са много.
– Колко време се виждате още в България?
– Имам договор до края на сезона. Към момента съм концентриран в това, което ни предстои с отбора. За бъдещето ще мисля по-нататък.
– Разкажете за вашата кариера.
– Пристигнах в Европа на 18-годишна възраст. Отидох в испанския клуб Гранада. После бях в италианския Удинезе. След това се завърнах в Испания, но в Малага. Там отношението към мен беше много добро. И после преминах в Уотфорд – английския клуб, на който принадлежа. В кариерата ми съм имал доста колебания в представянето, дължащи се на контузии. Сега тук в ЦСКА искам да се представя по възможно най-добрия начин и да се завърна в отлично състояние в Уотфорд.
– Винаги ли сте бил нападател? Как започнахте?
– Като малък винаги се помня с топка в крака. Произхождам от скромно семейство. Моите родители обаче винаги са ме подкрепяли с каквото могат, за да мога да стигна до този етап в развитието си.
– Играете и като крило, и като централен нападател – къде ви е по-удобно?
– Като малък винаги играех като нападател. После се насочих към игра по крилата, особено лявото.
Всъщност играя на три позиции. И на всяка от тях се чувствам добре и пълноценен, но може би тази зад централния нападател ми дава повече свобода на действие. И ако трябва да съм докрай откровен – тази позиция е моето лично предпочитание.
– Депортиво (Лагуайра) е първият ви отбор. Как влязохте в него?
– Как се стигна до трансфера ви в Удинезе през 2015 година и защо веднага ви преотстъпиха в Гранада?
– Не, не беше така. От самото ми пристигане в Испания съм принадлежал на Гранада. Направих добър сезон в отбора после ме преотстъпиха на Удинезе. Но първо подписах с Уотфорд и оттам ме изпратиха в италианския Удинезе.
– Какво е да сте най-младият футболист, играл някога за испанския тим Гранада? В дебюта си победихте Атлетик (Билбао). Как беше мачът?
– Да, бях много млад, едва на 18 години. Чувствах се нервен преди дебюта си. Мачът тръгна много добре за нас и победихме Атлетик (Билбао) с 2:0.
– Знаете ли, че сте победил рекорд на Лионел Меси?
– Всъщност, когато отбелязах два гола на Леванте, ми казаха, че съм подобрил един рекорд на Лео Меси. Не можех да повярвам – да подобря рекорд не Меси не беше за вярване, наистина.
– Срещу кои най-големи футболисти сте играл в Испания?
– Всъщност аз съм играл срещу доста от най-големите звезди – Кристиано Роналдо, Меси, Неймар, Суарес, Модрич, Иниеста, Шави… Според мен, измежду всички тях, най-добрият е Лионел Меси. Помня един мач, в който играх с екипа на Малага срещу него и беше направо невъзможно да му отнемем топката. А иначе моят личен избор, така да кажем – моят любимец, това е Роналдиньо. Но за най-добър футболист света –
безспорно смятам Лионел Меси.
– Успяхте ли да си смените фланелката с него?
– Съжалявам единствено, че имаше голяма конкуренция и не успях да си сменя фланелката с
Меси.
– Заради добрите ви игри Уотфорд поиска да ви вземе от Удинезе. Изпълнена мечта ли беше английският футбол? Къде беше тогава Уотфорд?
– Да, мечтата ми беше да дебютирам във Висшата лига, но за съжаление не успях да го направя. Но както ви казах и по-рано – в моята кариера имах и възходи и спадове. Допуснах доста грешки, но от тях само мога да извлека опит. Сега обаче се чувствам концентриран в игрите си с ЦСКА. Искам да дам най-доброто от себе си, за да зарадвам феновете. Единственото нещо в главата ми е да станем шампиони и така да донесем заслужена радост за привържениците ни.
– Досега сте играли най-често в отбори, които са собственост на фамилията Поцо. Познавате ли се с някой от тях?
– Гранада и Удинезе принадлежаха на семейство Поцо, но в момента испанският клуб вече не е тяхна собственост. Закупиха го китайци. Удинезе обаче принадлежи на Поцо, както и Уотфорд, отборът от Чемпиъншип, на който принадлежа.
– Бил сте в испанския, английския и италианския футбол. Кой е най-силният?
– Ще отговоря така: най-силният футбол е в Англия, но най-приятният за игра е в Испания. Моят любим шампионат винаги е бил испанският. Това е една от моите цели – да се завърна да играя в Ла Лига.
– Преди да дойдете в ЦСКА бяхте и в белгийския Еупен. Какъв опит натрупахте там? Струваше ли си?
– В Белгия бях, за да играя, да възстановя игровия си опит. И това се случи. Но за съжаление допуснах една грешка, каквато никога повече, убеден съм, повече не би допуснал. От тази грешка обаче у мен остана горчив спомен и не искам да говоря за нея.
– Вие сте и национал на Венецуела. Кой е най-паметният мач за родината ви?
– Мисля, че това е двубоят срещу Аржентина, когато завършихме 2:2 у дома. Водехме с 2:0, но в края на мача съперникът ни изравни. Смятам, обаче, че това бе най-добрият ми мач в националния отбор.
– В последните години Венецуела не е със статут на аутсайдер в Южна Америка. Как се промени статуквото?
– Да, това е вярно. Вече не сме аутсайдерът на Южна Америка. Венецуела израсна много във футболно отношение. В националния отбор имаме много талантливи играчи. Може да видите наши футболисти в Европа, в Южна Америка и то в класни отбори. Рафаел Дуамел бе селекционер на националните до 17 години, до 20 години и накрая на „А“ отбора. По този начин се получи едно постоянство и бе дадена добра база за изграждането на първия ни отбор. Мисля, че футболът във Венецуела се развива по много добър начин, имаме големи таланти и можем да стигнем дори до участие на световното в Катар през 2022 година.
– Венецуела ли стана по-класна или Бразилия и Аржентина в момента са по-слаби?
– Не, Аржентина, Уругвай и Бразилия се класират винаги за световните финали и се борят за челните позиции на мондиалите. Ние във Венецуела работим много добре на национално ниво. Имаме много качествени футболисти и мисля, че трябва да се възползваме от тази успешна генерация, за да класираме отбора за първи път на световните финали.
– Защо Южна Америка не може да направи световен шампион от 2002 година, когато ликува Бразилия?
– Южна Америка винаги е формирала много класни футболисти за националните си отбори. Говоря основно за Бразилия, Аржентина, Уругвай и Колумбия. Тези отбори винаги са имали много силни формации. Но не бива да подценяваме обаче и работата, която се извършва тук в Европа. В момента Старият континент разполага с няколко национални отбора на невероятно високо ниво. Например, Франция, Германия,
Нидерландия, Испания. Те имат също много силен клубен футбол и затова на национално ниво напоследък европейските представители се представят на малко по-високо ниво от южноамериканските.
– През 2017 година станахте втори на световното първенство за юноши до 17 години. Загубихте финала от Англия. Разкажете ни за първенството и вашето представяне?
– Второто ни място на световното до 20 години през 2017-а беше много важно събитие както за
мен лично, така и за националния отбор на Венецуела. За първи път страната ни достигна до финал на шампионат на планетата. А за да постигнем този успех, е ясно, че бяхме положили огромен труд. А естествено у мен остава един незабравим спомен от достигането до мача за титлата, независимо че не успяхме да я спечелим.
– Кои известни англичани играха срещу вас?
– Честно казано, не помня кои от англичаните играха срещу нас в онзи финал. Но трябва да ви кажа, че най-трудният мач за нас по време на този Мондиал се оказа срещу Япония. Беше сякаш се изправяме срещу отбора на Барселона по времето на Пеп Гуардиола – невъзможно бе сякаш да им отнемем топката. Трудно беше и срещу англичаните на финала. Те се оказаха много здрав физически съперник. Но в крайна сметка достигнахме до финала, а хората не можеха да повярват, че това е възможно. Ние обаче вярвахме в себе си, а за сънародниците ми това постижение ще остане един много приятен спомен.
– Венецуела не е много популярна в България. Какво бихте разказали за вашата родина?
– Венецуела в момента може и да не се намира в своя най-добър период, но това е една много
красива страна. Има своята култура, хората са прекрасни. Радваме се на топлото време,
плажовете, храната… Бих препоръчал на българите да я посетят, когато се промени актуалната ситуация.
– Ако трябва да препоръчате на български приятел там, къде ще го пратите?
– Лос Рокес – това е един страхотен остров. Сто процента това е моята препоръка.
– Когато бяхте съвсем млад със съотборника си Чарлис Ориц присъствахте на парти, на което и двамата бяхте ранени. Какво стана?
– Много пъти са ме питали за това, но не е имало такъв случай.
– Опасен ли е животът във Венецуела и бихте ли го сравнили с този в България?
– Не може да става сравнение. България е много спокойно страна, не е като Венецуела. Всъщност, не само Венецуела, навсякъде в Южна Америка в момента е напрегнато. Има места, където можеш да бъдеш спокоен, и други, които са опасни.
– Кой е вашият идол?
– Мой идол винаги е бил Роналдиньо. Харесва ми много и начина, по който играе и Неймар. Но съм се изправял срещу Меси и Роналдо, така че може да се каже, че съм сред привилегированите, защото съм играл срещу тях.
– Как виждате бъдещето си след края на сезона?
– В този момент се чувствам щастлив, защото играя и се опитвам да дам най-доброто от себе си за ЦСКА. Откакто съм в този клуб, винаги са се отнасяли перфектно с мен. Добре съм сега, но в ЦСКА съм все пак под наем и в края на сезона ще трябва да се завърна в Уотфорд. Ще видим какво ще ни поднесе бъдещето.
