-
-
Новото начало в ЦСКА-София остави след себе си по-скоро чувство на неизвестност за чисто футболния план, отколкото на обоснован оптимизъм. На следпразничната си пресконференция, чакана с трепет от червената общност, Стоян Орманджиев и Филип Филипов на практика обещаха това, за което се говори от дълго време. Клубна структура с ясни отговорности, футболна философия и треньор, от когото също зависи селекционният процес и на когото се гледа като на жизнено важен фактор за развитието на отбора и клуба като цяло. И намеренията на двамата директори несъмнено са много добри на теория, даже отлични, но не бяха подкрепени с демонстрация на размах по отношение на фундаментите за един клуб. Треньор и останалият кадрови потенциал! Нямаше никаква конкретика за бъдещите висши служители на ЦСКА-София.
Освен това за всеки човек, схващащ материята и осъзнаващ какъв треньор е необходим на ЦСКА-София, е пределно ясно, че Белчев не покрива нито един от важните критерии. А те могат да се обобщят и в изречението, че най-титулуваният български футболен клуб се нуждае от човек със самочувствие, базирано на солидно покритие. А не от такъв на 55 години, който има сериозен дефицит на успехи в занаята. Човек, който не е успявал да работи дългосрочно никъде, освен за фамилия Ганчеви. И да му поставиш цел Лига Европа, когато нямаш и вероятно и през есента няма да имаш готов отбор за нещо сносно в този турнир, не звучи много адекватно. Също толкова безсмислено е и да го оставиш на треньорската позиция, ако постигне въпросната задача, губейки времето и на клуба, и времето на личността Стамен Белчев в илюзии, че от такъв брак може да произлезе нещо. Още повече, че предходните два развода между страните ни показаха, че не може да ги бъде.
Неприятната новина за управленското дуо на червените е, че по същите и различни причини от тези при хасковския наставник за отбора няма почти никакви удачни български варианти за нов старши треньор с дългогодишна перспектива. Някъде тук трябва да се направи и едно много важно концептуално уточнение за сведение на Филипов и Орманджиев. Когато заклетите „червени“ привърженици пледират за атакуващ футбол и червена доминация на терена, те най-вероятно си представят например нещо като Барселона на Гуардиола, а не Барса при Кике Сетиен. Или по друг начин казано, в средносрочен план взискателните цесекари няма да са доволни на нещо, което е просто приятно за гледане.
Друго притеснително, което само косвено бе предмет на пресконференцията, е евентуален трансфер на гамбиеца Аласана Мане в ЦСКА-София. Защото този футболист е вече на 26 години, част е от замесен в битката за оцеляване в елита на Дания – Одензе, и дори не е твърд титуляр там. Ако новата власт се изкушава да взима играчи като повечето от наследените, защото са евтини или на „правилния“ мениджър, приближаването до Лудогорец като индивидуална класа няма да го бъде. А с евентуално пропускане да се назначи спортен директор до края на месеца ЦСКА-София ще поеме риска да тръгне по модела на Сираков в Левски и неговата съвместна селекция с Боримиров и Йовов. Това по всяка вероятност ще доведе до трансферни греди и стартът на новото управление при изстрадалите армейци ще се размине с мечтания. В червения случай граденето на отбор и споменатото му балансиране ще е на плещите на изпълнителни директори, които се занимават и с куп други неща. А когато правиш заявка за професионализъм, компромисите с него са абсолютно недопустими. Винаги, а още повече в началото на новия процес!
Петър Здравков/ „Тема спорт“
