-
-
ЦСКА-София се намира в средата на най-натоварената си есен от десетилетие насам. Тимът за втора поредна година участва в груповата фаза на евротурнирите, като този сезон пътят към същинската част на Лигата на конференциите мина по надлежния ред – елиминации на разменено гостуване, и то срещу корави съперници. Армейците вече изиграха 20 официални мача от началото на кампанията, като до зимната пауза им предстоят поне още 11 срещи, които може и да се увеличат, тъй като трябва да се насрочат и три отложени двубоя на тима – срещу Арда, Лудогорец и Локо София. Ясно е, че най-малко един от тях ще се изиграе до края на годината.
Сезонът на ЦСКА-София започна ужасно – катастрофално представяне и загуба с 0:4 от Лудогорец във финала за Суперкупата на България и нови слаби изяви при нулевото домакинско равенство със скромния латвийски Лиепая няколко дни по-късно. Освен това половината състав бе в лазарета, в резултат на сбърканата лятна подготовка. Стигна се до уволнението на Любослав Пенев и дългоочакваното завръщане на Стойчо Младенов. С голяма доза късмет Екзекутора на Ливърпул успя да преведе тима през гостуването в Латвия и ЦСКА-София продължи напред в Европа. Ако не беше победата с дузпи в Балтийската държава, армейците нямаше да имат нито един силно изигран двубой през тази кампания.
За тяхна радост съдбата им се усмихна и върна взетото на Стойчо Младенов при предишните му престои в Борисовата градина. А червените се отблагодариха по най-добрия начин с представянето си в домакинствата срещу Осиек (4:2) и Виктория Пилзен (3:0), които реално класираха тима за групите на Лигата на конференциите. В тези мачове ЦСКА-София игра точно по начина, по който феновете искат да гледат тима – агресивно, бързо, ефективно, с огромно желание, максимално използване на празните пространства…
Всичко щеше да е прекрасно, ако тимът показваше такова лице в поне 50% от мачовете си. Но ЦСКА-София го демонстрира в едва 10% – тоест силната игра е изключение, а не тенденция. Въпреки че все още нямат загуба в първенството, в играта на армейците във всеки двубой на родната сцена лъсват едни и същи слабости. Те се проявиха и през последната седмица, която бе доста негативна за ЦСКА-София. Армейците първо изгубиха шансове за продължаване напред в Лигата на конференциите, а след това направиха и втората си грешна стъпка в шампионата от началото на сезона.
В рамките на едва три дни се забеляза сериозна разлика в играта на червените в евромачовете и в тези на родната сцена. В четвъртък срещу Заря Луганск футболистите на Стойчо Младенов наложиха ранен натиск и през цялото първо полувреме с много агресия търсеха откриващото попадение. До такова не се стигна и след почивката те се сринаха. Но поведението им в началото на срещата бе забелязано и при всяко от предишните им домакинства в Европа – срещу Осиек, Пилзен и Бодьо/Глимт. Такъв вихрен старт обаче продължава да липсва в родния шампионат, което е необяснимо с оглед разликата в класите между българските и чуждите тимове. Логично би било, ако ЦСКА-София копира изявите си от първата част на двубоя със Заря срещу Царско село например, резултатът още до почивката да е 2:0, двубоят да е решен рано. Вместо това именно срещу този съперник ЦСКА-София стигна до успеха едва в продължението на срещата след безлично представяне. Тази разлика в изявите може да бъде илюстрирана и чрез статистиката. Над 20% от попаденията на ЦСКА-София в Европа са вкарани между 1-ата и 15-ата минута – 2 от 9. За сметка на това нито един от 18-те гола на тима в шампионата не е отбелязан в първия четвърт час на срещите. 1/3 от тези попаденията идват едва между 61-ата и 75-ата минута.
Друг притеснителен факт за Стойчо Младенов също може да бъде извлечен от цифровото изражение на представянето на ЦСКА-София. Армейците не са успели да вкарат след нито един от над 130-те корнера, които са изпълнили от началото на сезона. От една страна, те нямат достатъчно добри изпълнители на тези положения. Греъм Кери е единственият футболист, който центрира сполучливо и създава опасности от стандартните ситуации. Срещу Берое се видя, че когато той отсъства, топката едва стига до първия човек в пеналта след изпълненията на Йомов и Варела. Освен това играчите, които атакуват центриранията, рядко уцелват тайминга, нужен, за да са на точното място в точното време. Когато все пак се окажат на правилната позиция, си личи и че нямат достатъчно прецизност в завършващата фаза.
Освен чисто спортно-техническите елементи, които треньор и играчи трябва да изчистят, е необходимо да се обърне внимание и на селекционните решения в клуба. В последните седмици се забелязва голямо отстъпление в изявите на иначе постоянния Брадли Мазику. Във всеки двубой той подарява поне по веднъж топката на противника в близост до пеналта на ЦСКА-София. А конгоанецът няма никаква адекватна алтернатива. Отдавна е ясно, че Жеферсон не може да свърши работа като бек и може да дава някаква полезност само в предмостието на отбраната, което значи, че колкото и слабо да играе Мазику, няма кой да го замени.
Подобно е положението и при крилата. Там за две позиции има едва трима играчи. Когато някой от тях е контузен или наказан, опциите за вариация пред Стойчо Младенов стават точно 0. Съвсем отделен е въпросът, че привлечените през лятото Чатакович и Нзила са толкова неубедителни, че вече не попадат дори в групата за мачовете.
Всички тези елементи са от огромна важност за отбор, който има амбициите да гони титлата и помагат много в т. нар. „закучени“ моменти, които често после историята нарича „шампионски“.
С идването си Стойчо Младенов постави основите на стабилното представяне на ЦСКА-София, но за по-високи цели трябва още много работа както на тренировъчната база в Панчарево, така и на трансферния пазар по време на наближаващата зимна пауза.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
