-
-
След няколко дни (18 юни) ще се навърши една година от първия мач на ЦСКА-София под ръководството на Саша Илич. В онзи австрийски следобед армейците приличаха на всичко друго, но не и на футболен отбор и съвсем логично бяха разбити в контрола от посредствения немски втородивизионен Гройтер Фюрт с 1:4.
355 дни по-късно червените финишираха само на точка от върха и на практика от бленуваната титла ги раздели една пропусната дузпа… Това бе година, която в Борисовата градина ще помнят дълго заради емоционалния танц, който изиграха със съдбата. И ако в предишните сезони армейците тропкаха ганкиното, то през изминалата кампания се впуснаха в страстно танго. Да, стъпките са две напред, една назад, но в крайна сметка завършваш по-напред от там, където си започнал. В ЦСКА-София напипаха вярната посока и ритъм, като малко не им достигна да финишират с валс под звуците на „Ода на радостта“.
Най-големият успех на Саша Илич бе, че успя да събере парченцата от счупената под ръководството на Стойчо Младенов и Алан Пардю стомна и да изгради колектив, който в пълна степен да отговаря на критериите за отбор. Този отбор обаче бе принуден да танцува на малка сцена и пред камерна публика, а в началото го имаше спъването, губенето на ритъм, грешките. Но този път диригентът не прехвърли на следващата мелодия от нотната тетрадка. Не бе потърсена бърза смяна на хореографа и танцьорите. На „Армията“ задуха вятърът на положителната промяна. Треньор и футболисти усетиха подкрепата на ръководството, а ЦСКА-София много бързо избяга от имиджа на спирка на лондонското метро, на която е почти невъзможно да хванеш точната бройка на пристигащи и заминаващи. В Борисовата градина отвориха вратите за своите фенове. Потърсиха диалог с тях. Реализираха се промени в положителна посока в политиката на клуба. Влязоха нови хора, свежи финанси, приключи се с никому неясните и мъгляви сводки за фирми, които щели да аутсорсват клуба. Най-важното – направи се огромна крачка към сбъдването на мечтата на всички армейци – изграждането на нов, модерен стадион.
Всичко това не остана незабелязано и неоценено от феновете. ЦСКА-София излезе от камерната обстановка и мачовете на тима се превърнаха в урок по любов и пример за подкрепа и вярност. И това доверие не бе снемано дори при стъпките назад. Всички разбраха, че те са част от тангото. И на „Армията“ решиха да го танцуват докрай със Саша Илич, като пренебрегваха грешките на начинаещия, които той допускаше. Още в ранна есен сърбинът осъзна, че резултатът е този, който ще му спечели време, и той го постави над всичко. Прибра отбора, забрани импровизациите, държеше да се играе „на сигурно“, а армейците започнаха да „клатят“ съперниците, но точките се трупаха. Легендата на Партизан обаче бе длъжен да потърси развитие в спортно-технически план през зимата. Червените като всеки претендент за титлата се нуждаеха от втори и трети план. Те ги нямаха.
Отборът действаше компактно в своята половина, бе почти безгрешен в играта и движението без топка във фаза защита, надиграваше опонентите с физическа мощ. Проблемът обаче бе, когато трябваше да излезе от преса или да наложи такава. Липсваше идея и креативност във фаза атака. Над „Българска армия“ се възцари мнението „такъв ни е материалът“. Това бе мантрата на един бивш треньор и настоящ оперативен директор в друг клуб. И Илич, заслепен от блясъка на върха, реши да й се довери, вместо да потърси варианти. Той отказа да види реалността, че разполага с един от най-добрите флангови играчи в лицето на Шагоян, за когото съотборниците му в ЦСКА-София твърдят, че е в Топ 3 на този пост в българското първенство. С погледа и креативността на Кареасо и Шопов и работоспособността на Линдсет, Илич имаше „нарисуван“ вариант да заложи или поне да опита в определени мачове с 4-3-3, без да мъчи Юга в центъра на отбраната. Единственото условие бе да не изнася линията на защитата твърде високо, защото повечето му опции на тези позиции ще пропуснат две атаки на съперника, докато успеят да се приберат близо до собствената врата. Другото изискване бе да се забрани на Матей, Кох и Махмутович да изнасят топката, а с това да се натовари един от вътрешните халфове.
Всичко казано до този момент щеше да е просто едно чесане на езика, ако не бе дошъл последният мач, в който контузиите, липсите и обвиненията, че действа страхливо, не принудиха Илич да поеме риск и да потърси промяната. И тя се оказа успешна. След 3 мача без голово положение червените успяха тотално да надиграят Левски и 2:0 бе най-малкото, с което сините можеше да се отърват. Но успехът не бе достатъчен и армейците останаха в подножието на върха. За субективните причини, страничните фактори, влиянията и взаимовръзките, които се оказаха сериозна пречка за това, може да се напише роман. Но ЦСКА-София не се нуждае от търсене на причини и оправдания, а намиране на решения. И те ги намериха. Усетиха верния подход, а постепенно и с много трезва преценка ще намерят и верните изпълнители.
След 3 последователни сезона, в които армейците финишираха на 15-20 точки от върха, сега надградиха и записаха актив, който в предишни кампании бе достатъчен за титла. Ако продължат в същото темпо, то съвсем скоро ще бъдат на най-високото стъпало на подиума, слушайки само своята мелодия и без да се притесняват от свирките на Кабаков и компания.
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
