Помните ли „Добро утро“? Рубриката „В едър план“, скрита камера с Алън Фънт, „Смърфовете“, играта „Торнадо“, футболни уроци с Гари Линекер, „Познай кой е тук“ и т.н. В една заснежена утрин през 1989 година пред камерата на предаването застават актьорите Димитър Манчев и Светослав Пеев. Моментално е сключен облог за предстоящия мач между Левски и Локомотив (София). Знае се, че Миташки от „Оркестър без име“ е върл левскар, а бащата на Маляка от „Войната на таралежите“ е запален почитател на „железничарите“. Басът е на дамаджана с вино.
На 3 декември 1989 година „сините“ и „червено-черните“ излизат един срещу друг в последния мач от есенния дял на „А“ група. Начело на Локомотив е известният спец Данко Роев, записал единствения български успех над Милан – като старши треньор на Академик (София) през 1976 г. Наставник на Левски е 39-годишната легенда Павел Панов, заменил Добромир Жечев. Два месеца по-рано „сините“ са разтърсени от два тежки кошмара. Първо белгийският Антверп ги прави за смях в турнира за Купата на УЕФА, а малко след това тимът е пратен в „петото измерение“ от ЦСКА. Бат’ Данко и момчетата му също са в труден период и кретат в дъното на таблицата.
В двата отбора има известни играчи, четирима от които са бъдещи бронзови медалисти от Мондиал’94. Вратата на Локомотив пази Пламен Николов, пред когото действат Павел Дочев, Антон Велков, Александър Дудов и Димитър Васев. Все сърцати момчета, станали сурови защитници на сгурията в „Надежда“. В състава е и Антони Здравков, привлечен два сезона по-рано от Апостол Чачевски. В средата на терена комбинациите плете емблематичният плеймейкър Нако Дойчев, подпомаган от Кирил Метков и Николай Тодоров – Кайзера. Напред са Красимир Наков и бившият „син“ голаджия Петър Курдов. Това е единствената година на Пиер Курда, както го наричат запалянковците, с червено-черния екип.
В същото време под рамката на Левски е Здравко Здравков. По това време зевзеците в червено майтапят младия вратар, че живее на ул. „Христо Стоичков“ №4 заради четирите „куршума“, изстреляни от Камата на 1 октомври. Фози обаче е блестящ срещу „железничарите“, като спасява поне три чисти гола. Пред него Павел Панов разполага форпост, съставен от бойци като Петър Хубчев, Кирил Вангелов, Красимир Коев, Богомил Савов и Стоил Георгиев. В конструктивен план работят Владко Шаламанов и Георги Йорданов – Ламята, а атаката е поверена на Петър Михтарски, Велко Йотов и крилото Росен Крумов. В редиците на „сините“ го няма любимецът на сектор „Б“ Божидар Искренов, тръгнал да търси късмета си зад граница.
Над 2 000 зрители, дошли въпреки студеното време, стават свидетели на приятен двубой. Може и да не знаете, но след Десетоноемврийския пленум, дал началото на политическите промени у нас, Левски връща за кратко името си отпреди периода на Витоша. Така в последния есенен кръг на сезон 1989/1990 година „сините“ се подвизават отново като Левски-Спартак. Апропо, седмица по-рано пловдивският Тракия променя името си на Ботев.
Както стана дума, стражът Здравков изнася силни 90 минути срещу Локо (София). Срещата обаче започва с нисък удар на Наков, който се спира в мрежата – 1:0 за „червено-черните“. В 33-ата минута Росен Крумов се възползва от грешка при разиграване отляво и резултатът е изравнен. Нов гаф на отбраната на „железничарите“ кара Пламен Николов да фаулира откъснал се нападател. Дузпа, която Михтарски превръща с лекота в гол за 2:1! На почивката Данко Роев пробва да промени нещо с включването в игра на Георги Христов – Чапаеца. В 49-ата минута обаче Велко Йотов със силен шут от границата на наказателното поле прави 3:1 за Левски.