Акцентът в зимната селекция на Левски падна основно върху защитата. Играта в отбрана, а както вече е видно – и изпълнителите, бе едно от нещата, които Станимир Стоилов още с идването си каза, че много бързо иска да промени и подобри. И наистина още през есенния дял, когато той нямаше шанс сам да си е направил селекцията, успя, доколкото е възможно, да подобри нещата с наличния потенциал. Левски направи няколко сухи мрежи и въпреки че грешките не спряха, поне бяха намалени.
През пролетния дял обаче, за да извърви и следващата крачка към решаването на проблема, Стоилов ще разчита на други изпълнители. След напускането и на Гьоко Зайков преди два дни, вече е сигурно, че от състава на защитната линия през есенния дял ще остане само един човек. Или с други думи едва 25%. Става дума за Драган Михайлович, който се очертава като титулярния десен бек. На другите три позиции бяха взети нови играчи и надали са привлечени, за да търкат пейката. Става дума за гамбиеца Сонко Сундберг и нидерландеца Ван Дер Каап в центъра и Цунами на левия фланг. И тримата имат конкуренция. На бразилеца алтернатива засега е Иван Горанов, но доскорошният капитан ще бъде резерва и дори „сините“ искат да се отърват от него и високата му заплата. За двете места в централната двойка ще спорят Кордоба, Ван Дер Каап и Сундберг. Последният поне засега едва ли ще „захапе“ веднага, тъй като почти през цялата подготовка не бе с отбора и още няма никаква сработка с другите. Кордоба от своя страна се представя добре и дава вид, че никак не иска да губи титулярното си място. Така или иначе на пролет ще има минимум две, а може би и три промени в отбраната.
Това е една от най-големите реорганизации, които клубът е правил в своята история през зимните паузи. По принцип периодът на големите рокади обикновено е през лятото. Особено преди 1990 година почти нищо не се е пипало радикално през януари и февруари. Изключваме 50-те години, когато сезонът е бил с обърнат цикъл – пролет-есен и през зимата се е правила подготовка за началото на сезона, а не за втората му фаза.
Едва в края на 20-ти век (зимата на 1999-а) на „Герена“ направиха за първи път голяма промяна. Тогава бяха взети трима нови бранители, които бяха гласени за титуляри. Става дума за десния бек от Славия – Мартин Станков, шотландеца Джон Ингълс (дошъл след началото на пролетния дял и дебютирал с гол срещу Локомотив Пд още на втората си минута игра), както и Алексей Дионисиев от Марица. Особено първите двама бяха титуляри почти през целия си престой на „Герена“, а последният скоро след това стана национал на Узбекистан за кратко.
Като цяло пролетните дялове след големи промени в защитата не са много щастливи за Левски и целите са оставали неизпълнени. През 1999-а титлата се изплъзна и отборът финишира втори. През кампанията, в края на която клубът отбеляза вековния юбилей 2013/14, завърши пети и отпадна още на четвъртфиналите за Купата от Ботев Пд. Тогава на полусезона се направи опит за стабилизиране на защитата, но и това не се получи. Новите тогава бяха двата бека – Пламен Крумов и южноафриканецът с португалски паспорт Рикардо Нунеш, като и чешкият централен защитник Павел Чмовш.
През миналата зима Левски на практика си обнови почти цялата защита, но така и четиримата нови никога не заиграха заедно. Двата привлечени бека бяха Драган Михайлович и мароканецът Рерас, а централните бранители, които дойдоха бяха иракчанинът Ребин Сулака от Арда и испанецът Начо Монсалве. Сулака игра само 4 мача и си тръгна, а Рерас разочарова и се запомни само с това, че направи една дузпа, с която Берое поведе на „Герена“ на четвъртфинала за Купата. Начо Монсалве имаше качества, но бе контузен тежко във Враца от вратаря на домакините Краси Костов. Само Михайлович още е в Левски. А както вече стана дума, той ще е може би и единственият, който ще осигури някаква приемственост между защитата на тима от есента и тази, на която Стоилов ще заложи през пролетта./ „Мач Телеграф“