-
-
От февруари Христо Христов е новият уредник на Музея на спортната слава на ЦСКА. Ицо Графа, както е известен в червената общност, замени доайена на спортната журналистика и историк на червените Александър Манов, който си отиде от този свят в края на 2020 г. Чичо Граф е роден на 3 юли 1952 г., завършил е икономика в Ростов на Дон (Рус). Привърженик на ЦСКА от края на 50-те и запален колекционер на всевъзможни материали за клуба. Присъствал на над 670 мача на тима, включително на най-големите евроепопеи на армейците у нас и в чужбина, а като виден рокаджия и на 140 концерта на мегагрупи. Пред „Тема Спорт“ той разказа за новото си амплоа и вижданията си за клубния музей.
Г-н Христов, как се стигна до назначението ви за уредник на музея на ЦСКА?
– Бях извикан от Гриша Ганчев на 4 януари, в първия работен ден за новата 2021 година. Имахме продължителен разговор, като той ми съобщи, че аз ще бъда новият уредник на музея. Аз очаквах да има конкурс, логично погледнато, можеше да се очаква такъв. Защото оттук-оттам знам, че през последните 2-3 години е имало доста желаещи да заемат този пост. Няма да споменавам конкретни хора и имена, но е факт. Въпросът е, че има пълно единодушие между привърженици, фенове, целия Сектор Г, стари и нови запалянковци от постоянното присъствие на „Армията“, от журналисти, от футболисти ветерани, почти без изключение. Разбира се, винаги има и други кандидати, но аз очаквах, че това ще се случи рано или късно. Лично за себе си съм работил в тази посока през целия си съзнателен живот. Събирам материали за ЦСКА още преди казармата, от 10-годишен – вестници, списания, афиши. Свалял съм си афишите от мачовете с Интер и Гурник от 1967-а, от двубоите с Партизан 1962-а, с Андерлехт – с големи червени букви на бял фон.
Значи не е имало колебание дали да приемете и сам сте се стремели към този момент…
– Не всеки може да реализира своята… това не е цел, а всъщност мечта. В музея съм идвал един път месечно, със смирение и преклонение да съблюдавам експонатите тук. Винаги съм мечтал да имаме голям и подреден музей, предвид че съм обиколил толкова много и футболни, и други музеи по света. Винаги има забележки, човек винаги може да предложи нещо ново, но за всичко трябват средства, време, обстановка и т.н.
Как премина разговорът с Гриша Ганчев?
– Убедително (смее се). Той постави въпроса и каза, че всички са гласували за мен, и изброи доста имена в моя подкрепа. Освен това още отпреди 5 години той е запознат и му бях показал разработката ми за корените на ЦСКА – от първия тим, който започва да играе на този стадион, отбора на Матинката, през Клуб футбол, Атлетик Клуб, АС 23, Септември при ЦДВ до сега. Преди 3 години, когато се подготвяха честванията за 70-годишнината на клуба, в интервю за „Тема Спорт“ бях коментирал юбилея и той явно беше прочел и отново ме извика, да споделя своите виждания и идеи за празника. Така бе създаден нов знак емблема, който бе сложен на значка, на почетния медал, на юбилейната позлатена монета и други по-скъпи сувенири. Той прие тази идея тогава. Някои неща се реализираха, други – не. Но се надявам сега да осъществя всички неща, които бяха запланувани.
Голяма ли е отговорността да наследите човек като Александър Манов, когото червените фенове нарекоха Пазителя на армейската история?
– Да, но музеят се пази от всички хора, работили в него. Още от 15 септември 1949-а в малка заличка във Военния клуб, когато е поставено началото – на снимката се виждат 7-8 купи и поне 30 флага, връчвани от първо до трето място. ЦСКА става шампион по волейбол и лека атлетика още през 1949-а. Дори в хранилището намерихме първата купа в историята на клуба – по мотоциклетизъм, 125 кубика, жени, от юли 1948-а, на Септември при ЦДВ. В този си вид музеят е от 1978-а, за 30-годишнината, с нова визия, модерната за онова време дървена облицовка. Сашо Манов е пресаташе на ЦСКА от 1988 до 2000 година и когато начело на клуба застава Васил Божков, идва предложението за ремонт на музея. Тогава още има работници на стадиона – дърводелци, електротехник и те успяват да го освежат през 2001-а. Сега се опитвам да придадем нова светлина на музея. Открихме трофеи от още 4 спорта освен досегашните 28 мотоциклетизъм, конен спорт, биатлон и шорттрек.
А кои хора ви помогнаха в първите ви седмици в музея?
– Започнахме с дълга и трудна инвентаризация. После освежаване и почистване. Изключително много ми помогнаха и искам да благодаря най-сърдечно поименно на Весела Шишкова, 50-годишна дама, която дойде от работа в Австрия и всички купи минаха през нейните ръце, на Владислав Йоницов-Ченцо, един от легендарните привърженици на ЦСКА, както и на Диляна Стоянова, строителната бригада начело с Николай Билалов, елтехника Петър Бунев, чиято пралеля е революционерката Мара Бунева, и Марта Лалева-Петрова. Имах пълната поддръжка и от ръководството на ЦСКА, които постоянно живо се интересуваха от процеса по реновирането.
Какви други идеи и планове имате за музея?
– Сега обособяваме трофеите по спортове. Някои от тях ще бъдат обновени. Някои купи ги няма – онези, които са били преходни, е логично да се обърнем към БФС да се направят копия най-малкото. Имам идея да се направят възпоменателни плочи – при метрото да се маркира, че в близост е бил стадионът на Атлетик Клуб, на „Васил Левски“ да има плочи, че тук е бил първият мач на български отбор в ЕКТ (ЦСКА – Динамо Букурещ), че тук са играни четири европейски полуфинала (3 от ЦСКА и 1 от Славия) и че тук са детронирани 3 европейски клубни шампиона.
Преди 4-5 години се говореше за разширяване на музея и доколко то е свързано с построяването на нов стадион за ЦСКА?
– Болна тема за цялата червена общност. След като досега се помогна на толкова отбори и се построиха толкова зали, крайно време е да се излезе и точно и ясно да се каже кога тук ще се прави стадион. Поне да не пречат и да дадат да се построи стадионът в Борисовата градина. „Армията“ е нашият дом, музеят – нашият храм. Специално сме изложили и нотариалния акт на „Армията“ от 1933-а и акта за одържавяването на стадиона през 1948 г. Всеки мечтае да имаме нов, голям музей, а купите са толкова много, че дори и 1000 кв. м няма да стигнат. Да не бъде претрупан, а модерен и с технологични новости.
Тоест в тази конфигурация на стадиона разширение на музея е невъзможно…
– Не, нищо не може да се направи – отпред са 1000 купи, отзад в хранилището още 800, 3000 флага и безброй артефакти, които заслужават да бъдат изложени и видени от хората.
Футболистите на ЦСКА проявяват ли интерес към музея?
– Когато тръгват за тренировка и преди да се качат в автобуса, някои от тях се отбиват. Най-интересно беше, като се качи Кайседо и остана като гръмнат. Застана в средата и се вцепени. Пожелах му да играе умно, грамотно и да направи големи мачове с ЦСКА. Планирали сме, има програма и подред ще дойдат различните формации от школата и представителният отбор. Също така имаме идея от другите спортни клубове от ОСК ЦСКА също да ни посетят – младите им таланти да разгледат музея. А по тяхна преценка отличия, спечелени през последните 30 години, евентуално могат да бъдат предоставени на музея.
Ще се възстанови ли традицията в началото на всеки полусезон футболният отбор да се запознава с историята и трофеите на ЦСКА, което е важно най-вече за новите попълнения?
– Да. Сега пак беше на дневен ред, но предвид пандемичната обстановка нямаше как да се осъществи. Те винаги са добре дошли. Но музеите сега са затворени – все пак в първите 2-3 дни имахме посетители от Казанлък, Петрич, Сливен и Карнобат.
Как върви подготовката на специална брошура за музея?
– Това ще бъде 12-странична дипляна. Предстои отпечатването й, което ще стане факт до броени дни.
И за финал, няколко думи към феновете на ЦСКА.
– Отнасям се с пълна отговорност към това, което трябва да правя тук, и докато ми е гласувано доверие, ще върша онова, за което съм призван. Вярвам, че съдбата на ЦСКА ще бъде светла. Оптимист съм, че в музея ще влизат нови купи. Нека ценим какво имаме дотук и да вярваме, че ще постигнем още.
