-
-
Един от големите любимци на феновете на Локо Пд в последните години Момчил Цветанов отново ще бъде на „Лаута“ за днешния голям двубой под тепетата. Носителят на шест купи на България с четири различни отбора ще подкрепя „ черно-белите“ от трибуните. Той си е в Пловдив, където живее със семейството си и в момента търси удачно продължение на кариерата си, след като договорът му с корейския Гангуон изтече това лято. Пред „Мач Телеграф“ Чико, който вдигна 3 трофея със „смърфовете“ в ерата на Христо Крушарски, говори за предстоящото градско дерби и разказа интересни неща за престоя и впечатленията си от Азия.
Чико, какво се случва с кариерата ти, ясно ли е къде ще продължиш да играеш?
– Все още не, но се надявам скоро да стане. Свободен агент съм от юни, след като договорът с Гангуон изтече. Изчаквам все още. Две сделки пропаднаха буквално на последната права. Сега с агента ми чакаме добро предложение. Предпочитам да си намеря отбор в чужбина. Иначе имах обаждания и от България, но към момента предпочитам да не избързвам. Предварително ти казвам, че няма да коментирам имена на клубове, защото не е коректно. Като стане нещо, бързо ще разберете.
– Как поддържаш форма?
– Тренирам всеки ден. За известен период ходех и на „Лаута“. Чувствам се добре и мисля, че бързо ще вляза в ритъм, след като се присъединя към някой отбор.
– А утре ще бъдеш ли на стадиона?
– Разбира се! Ще стискам палци на Локо и се надявам да празнуваме след това. Не е лесно, но отборът определено може и трябва да победи Ботев. Те са силен отбор, и това, че не тръгнаха добре в първенството не бива да ни заблуждава. Все пак те са бронзовите медалисти от последния сезон, имат добра организация, а и сериозен бюджет. Имат обаче една голяма липса – Тошко Неделев. Приятел ми е и му желая бързо възстановяване. Без него се вижда, че няма креативност в средата на терена. Няма кой да даде извеждащ пас, да реши мач от фал, корнер или дузпа. В Локо трябва да са единни, както беше в мачовете, когато и аз играех и успехът ще дойде.
Гледа ли някой от мачовете на „смърфовете“ от началото на сезона и какво ти е мнението за промяната, която се случва?
– Бях на първия двубой с Хебър, след това гледах другите по телевизията. Със сигурност има резерви в играта на тима, но действително се случват и сериозни промени и ще е необходимо време. Уверен съм, че отборът има потенциал и може да се развие и да радва феновете си. Към момента е важно да се трупат точки, а времето ще работи в полза на Локо.
– Поддържаш ли връзка с някой от бившите си съотборници?
– Разбира се. Имам много приятели и в отбора, и сред феновете. Живея в Пловдив и е нормално да се чуваме и засичаме на различни места. Аз имам невероятни спомени с Локомотив и със сигурност съм локомотивец за цял живот. Поддържам контакт и с момчета, които вече не са в Локо, с треньори, шефове. Нормално е да е така.
– Разкажи ни повече за годината, която изкара в Корея, доволен ли си от периода си там?
– Страхотно беше. Не може да си представите. Много щастлива година. Високотехнологична държава, климат, сходен с нашия, плажове… Всичко е така добре уредено, че мислиш само за футбол. И аз, и семейството ми сме очаровани от страната. Градът ни също бе много хубав. На 20 км от олимпийското село за зимната олимпиада в Пьонгчанг през 2018 г.
– А какво е нивото на футбола и защо не успя да се задържиш по-дълго там?
– Само да не прозвучи самохвално, но малко чужденци могат и издържат там по цяла година. Често си тръгват след по 4-5 месеца. Играе се на много висока скорост, издръжливи са и дисциплинирани. Там, освен че трябва да си добре подготвен физически, трябва да поддържаш и постоянно високо ниво на конкуренция. Няма как да кажеш: „Е сега ще го изиграя със заставане и ще ги хвана с чадъра!“. Не се получава, веднага не един, а трима ще са минали зад гърба ти. Там са много коректни и още през зимата ме предупредиха, че смени ли се треньорът, може да се промени и визията за отбора и да не активираме опцията за още една година, която бе включена в контракта ми. Хората са много точни във всяко отношение. Смениха треньора, спасихме се и те ми казаха, че няма да разчитат повече на мен, защото искат да вземат двама чужденци за атаката. Така и стана, привлякоха двама бразилци. Там има квота и могат да играят само по трима чужденци, а те са предимно бразилци и колумбийци.
– Имаше ли шанс да отидеш в друг отбор от корейското първенство и готов ли си отново да потеглиш към Азия?
– В Азия със сигурност бих отишъл пак. Индия е сред опциите за бъдещото ми, както разбира се и Турция, Гърция, Кипър, Израел… Ще видим какво ще се случи. Договорът ми изтече в лош момент. Трансферният период в Корея е само 20 дни, а аз станах свободен агент на десетия. Повечето отбори вече се бяха подсилили. Освен това предпочитаха да задържат чужденците си, защото заради световното в Катар там сезонът сега ще приключи на 10 октомври. Всички искат да привличат нови през зимата, когато ще имат повече време да избират и повече време да взимат решения.
– Има ли нови футболисти като Хюн Мин Сон или като Хван от Уулвърхемптън в корейското първенство?
– Има много добри играчи. Нивото на националния отбор им е много високо. Аз гледах мача им с Бразилия, който загубиха с 1:4, но определено озориха доста противника си. Корейците не искат да идват в Европа, защото не се знае кога ще ги извикат в армията. А там казармата е задължителна и е за две години. Могат да те вземат на 23. може и на 29 години, не е ясно. Има отбор на армията, който играе в елита и е на добро ниво, но няма гаранция, че всеки ще може да попадне в него и да поддържа форма. Там наистина конкуренцията е сериозна. При положение, че те вземат, не е ясно дали ще можеш да изместиш някой от тези, които са вече „стари“ войници и играят в тима.
– Без да коментираме инфраструктурата и качеството на стадионите, в чисто футболно отношение каква е голямата разлика между корейското и българското първенство?
– Казах ти за темпото и динамиката. Другото е в постоянството. В елита има 12 отбора и в игрово отношение те държат едно и също ниво през целия сезон. Могат да бият, а после да паднат и да направят два равни или обратното, но поддържат едно ниво и силите като цяло са доста изравнени, а мачовете непредсказуеми. Никой не се откроява чак толкова, както Лудогорец в България. Те могат да вземат на ходом дори двубой за трофей, както стана срещу Левски. Ако не им върви играта, изригват за момент заради високата индивидуална класа и… Инвестират много в проекта и са си платили, за да са там, където са. Това е. В Корея е по-интересно. Иначе сега и в България виждам, че става все по-оспорвано и много отбори са способни да направят силен сезон и да се класират за евроучастие. Хубаво е, че и Локо Пловдив е сред тях.
