Георги Чиликов, един от класните български нападатели от близкото минало, гостува в предаването „Код Спорт“ по RING. Специалистът, който от години вече се изявява на треньорското поприще, се нагърби с нелеката задача да съживи родния си клуб „Черноморец“ (Бургас). Предлагаме акценти от разговора с един от малкото родни играчи, обличали екипите и на „Левски“, и на ЦСКА:
– Георги, когато се уговаряхме за това интервю, ти ми каза: „Търся 1 милион лева, за да спася бургаския футбол.“ Това ли е цената за рестарт на най-популярния спорт в града?
– Не е шега. Истината е такава – на Бургас му трябва сериозно финансиране, за да върнем футболисти, школи, наеми на стадиони. Разходът е голям за това ниво, което играем. Естествено, че аз чрез приятели, който може помага максимално да сме сигурни финансово. Не е лесно, защото в интерес на истината в Бургас като цяло бизнесът, хората, феновете просто са се отдръпнали от футбола. От това, което виждам, след 7-8 години.
– Защо местният бизнес не иска да помага на нещо, което доставя радост за хиляди в града?
– Ако имах отговор на този въпрос, с удоволствие бих отговорил. Нямам представа защо. Дали заради стадионите, дали заради нивото, което играем. Няма нищо общо футболната общественост с преди години. Знаете много добре какво е било Бургас. Не говоря само за „Черноморец“, а и за „Нефтохимик“. Има много сериозно отдръпване. Някакви наченки има тук в момента, дори и да е минимално за завръщане на някакъв интерес, но е доста далеч от това, което е било, за съжаление. Може би поколението е такова.
– Каква е ролята на общината в Бургас? Имам чувството, че подхвърлят футбола като някое нежелано дете.
– Общината безспорно помага, но според мен е прекалено малко за сериозен футбол. Да, съгласен съм, че всеки има претенции – волейбол, баскетбол, да не изброяваме всички спортове. Но от моята камбанария е Цар Футбол. Не знам дали общината е органът, който трябва да финансира професионалния спорт, но според мен общината може да се ангажира. Не говоря само кмет, заместник-кмет, а цялата община с кампания или с убеждаване да се помага на професионалните спортове. Не само за футбол, а и за волейбол, баскетбол – където може да се събират хора и има интерес, защото аз поне като малък чаках събота и неделя да присъствам на футболен и на волейболен мач. Сега това нещо не го виждам. Виновна за всичко това е включително и общината.
– Замислял ли си се върху въпроса защо футболът в Бургас потъна, подобно на Титаник? Откъде тръгна пропадането на този спорт в един от най-добрите градове за живеене? Така се твърди в една класация…
– Това, че е добър град за живеене е безспорно. Но това са две различни неща според мен. Пропадането тръгна, след като свършиха финансите на г-н Събев, отделянето на този спонсор. След това имаше други спонсори в „Нефтохимик“ и в „Черноморец“. И те се отдръпнаха. Защо – не мога да кажа, но е факт, че финансирането е слабо за град като Бургас. Имаше ги в периоди и в „Нефтохимик“, и в „Черноморец“, но като че ли изведнъж пропаднахме много рязко.
– Одобряваш ли решението на БФС да заложи на чужденец за национален селекционер, след като малко повече от десетилетие разчиташе на български специалисти? Вярваш ли, че Младен Кръстаич например, ще се представи по-успешно от последния ни треньор, дошъл от друга страна – Лотар Матеус?
– Наистина не искам да коментирам, защото не знам по какъв критерий и как се определя националният селекционер. Нямам представа, гледам отстрани. Да, странно ми е, че е треньор, който никой почти не го познава. Може би хората, които взимат тези решения, са се запознали по-добре с работата му. Като резултати и като опит, той няма този опит и тази готовност според мен да води националния отбор, в този случай на България. Отбор, който той не познава. Първенство, което не познава. Ще му е трудно при всички положения. Но се надяваме да вкара нещо ново, нещо да промени. Аз категорично съм против чужденците треньори. Не всички естествено, но предпочитам българи да работят, както и български футболисти да играят. Естествено, не може само с едното.
– Близо година сме свидетели на боричканията в българския футбол от двата клана, съответно този на настоящия президент Борислав Михайлов и кандидата за шефското място Димитър Бербатов. Междувременно любимият спорт на хиляди българи копае дъното все повече и повече. Кога ще излезем от блатото?
– Не съм си задавал този въпрос, но когато и с Митко Бербатов, и със сегашното ръководство се срещнем по мачове и по събития, сме коментирали проблемите. Споделям и съвсем приятелски си говорим. Да, има проблеми и всички го знаят. Въпросът е да има някакво обединение, за да тръгнем нагоре. Аз най-вече наблягам на треньорството, защото с това се занимавам. Задавам въпроса как се допускат треньори без лицензи? Има много въпроси, които трябва да се решават. Не е само това, естествено. Но основният проблем, въртим, сучем и казваме, че всичко идва отдолу – школите. Може би там е разковничето – ние като треньори повече да преподаваме. Може би там някъде се къса нишката. Имаме таланти, аз го виждам. В последните 5-6 години от Бургас са излезли над 50-60 деца, които са по основните отбори и грандовете в България. Тоест ражда се талант, но някъде се къса нишката и може би там трябва да се обърне повече внимание като методика, като специалисти. Хора, които наистина имат понятие от футбол. Струва ми се, че там е големият проблем.