Чорбаджийски: Дербитата не решават титлите! Не отписвам Левски

- -

Божидар Чорбаджийски даде интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Защитникът на ЦСКА-София оформя заедно с Николай Бодуров една от най-стабилните двойки централни защитници в първенствата на Европа.

– Здравей, Божидаре! Футболната година вече е към края си, но емоциите на върха в класирането са все толкова големи. Как се отразява на теб и на отбора битката за титлата?

– Отразява ни се най-нормално. Както не един път съм казвал, ЦСКА винаги е в битката за титлата. При нас винаги цари едно сладко напрежение. Свикнали сме с него, всеки мач играем за победа и се надяваме накрая да ликуваме.

– И миналата година по това време ЦСКА се бореше с Лудогорец за първото място, но накрая едни фатални пет минути в Разград попречиха. Взехте ли си поуки от случилото се през миналия сезон?

– Предстои да разберем. Във футбола пет минути могат да бъдат решаващи. Надявам се да сме си извели поуките, това да си проличи още другата седмица и да спечелим мача срещу Лудогорец.

– Коя беше грешката, която ЦСКА направи миналия сезон и която не трябва да допусне през този?

– Може би не е една, направихме доста грешки. Смея да кажа, че този сезон на по-високо ниво е това, че взехме всички мачове до момента срещу отборите от долната половина на таблицата. Може би ни липсват победите срещу по-добрите отбори, както беше миналата година. Тогава по това време имахме успех над Лудогорец, както и равенство с Левски. Тази година не можахме да вземем нищо от водещите отбори, но пък си взехме точките от втората половина на таблицата. Може би това е разликата между двата сезона. Надявам се в предстоящия голям мач да покажем друго лице.

– Великият сър Алекс Фъргюсън казваше, че титлата се печели срещу по-малките отбори, а не само в дербитата.

– Абсолютно! Точно това говорим всяка една седмица, точно на това набляга нашият треньор и се опитва да ни убеди в тези неща.

– Левски малко неочаквано изостана от първите места – отписваш ли ги като съперник?

– Не, в никакъв случай! Както нас ни бяха отписали преди два-три кръга, че вече сме зад Левски и Лудогорец с три-четири точки. Виждате, че футболът е едно невероятно колело. Тази седмица може да си отгоре, а утре да си отдолу с три точки. Абсолютно всичко очаквам и по никакъв начин не изключвам Левски от борбата за титлата.

– А как се отрази на вас вътре в отбора това, че загубихте и от двата съперника за титлата? Дори гол не можахте да вкарате…

– Повлия психически. Може би малко падна духът в отбора. Бяхме с четири победи на върха, единствени с пълен актив от точки. След мача с Лудогорец, въпреки че не си личеше толкова в отбора, на терена през следващата седмица се видя, че не сме на нивото, на което бяхме. Настроението беше малко по-минорно. Тук всички сме максималисти. При една евентуална победа над Лудогорец тогава дърпахме със 7 точки и нещата ставаха сериозни. Но има много мачове и развръзката на първенството тепърва предстои.

– На 6 декември на „Българска армия“ е мачът срещу Лудогорец – доколко е важен за битката за титлата?

– Ще бъде важен дотолкова двата отбора да покажат хубав футбол и хората да останат доволни. Не един път съм казвал, че дерби мачовете не решават титлите. Тепърва трябва да се разделим на две – шестица и осмица. Имаме да изиграем още минимум четири мача срещу тях, така че има наистина много до края. Дали ще вземем три точки, една или нищо – това по абсолютно никакъв начин не решава нищо. Всеки може да победи всеки, особено в тези условия. Виждате, че терените са лоши, мачовете не предлагат толкова голове, съперниците се затварят срещу водещите отбори. Изненадите се случват в почти всеки кръг. Дерби като дерби, но ако го спечелим, ще бъдем с психологическо предимство.

– Как приехте новината, че трябва да играете срещу Лудогорец в Разград в четвъртфинал за купата? Смяташ ли, че това е финал преди финала?

– Приехме го с усмивка. Преди жребия дори се шегувахме с момчетата в отбора, че ще стане точно така. Тази година винаги ни се падаха по-трудни съперници. Видяхте и в третия кръг на Лига Европа се изправихме срещу Копенхаген, който влезе в групите. Не можем да кажем, че беше неочаквано. Най-вероятно е финал преди финала, както беше и миналата година, когато на по-ранен етап срещнахме Лудогорец и ги отстранихме. Сега чисто на хартия отборът, който спечели през април, ще бъде фаворит за спечелването на купата.

– Наистина има много време до този мач, но знаете, че ЦСКА винаги отстранява Лудогорец, въпреки че има доста загуби в първенството.

– Статистически съм запознат доста добре с тези факти. Надявам се отново статистиката да бъде на наша страна.

– Направихте доста добър тандем с Николай Бодуров, треньорът Нестор Ел Маестро ви сложи в своя идеален отбор – как го прие?

– Седях си вкъщи и някой ми се обади. Каза ми да си пусна телевизора. Не бях запознат, че Нестор ще дава интервю. Точно, когато включих телевизора, гледам някаква снимка на мен и Бодуров, а до мен Дани Алвеш. После разбрах за какво става въпрос. Реагирах с насмешка. Разбира се, зарадвах се. Това показва от една страна благодарността на Нестор към нас, както ние му се отблагодаряваме винаги. Най-вероятно сме свършили до някаква степен добра работа. Но както неведнъж съм казвал – играта ни в защита се базира на абсолютно целия отбор от нападателя до вратаря. Не може само ние двамата с Бодуров да обираме славата. Плод на колективна работа всеки божи ден на нашата база са тези успехи и пет допуснати гола до момента. Иначе с Бодуров се разбираме прекрасно и се надявам тепърва да предстоят успешни мачове за нас.

– Когато с Бодуров видяхте Нестор Ел Маестро след това интервю, какво му казахте?

– Нестор беше забравил. Той казва много подобни неща, които обаче не излизат по медиите. Вече сме свикнали с неговия хумор, тези шеги са всекидневие. Той държи съблекалнята в невероятно добро настроение. Дори той не обърна внимание, ние се пошегувахме с Бодура, един-двама от съотборниците също ни бъзикаха с „треньора си ви хареса вас…“. Естествено всичко е в рамките на шегата. Стана една конфузна ситуация, извлякохме много позитиви от нея, посмяхме се. Надявам се и занапред да бъде толкова добро настроението тук.

– Какъв треньор е Ел Маестро? Би ли го сравнил с предишните ти наставници в ЦСКА?

– Нестор е много интелигентен човек. Това ми направи впечатление още първите дни около подготовката ни в Тетевен. На един човек просто му проличава по начина, по който се изразява. Нестор има други виждания за футбола, той е по-съвременен треньор. Акцентира върху основни неща, набляга на малки детайли, които се явяват много важни и сега го осъзнавам.

– Би ли дал поне един пример за такова нещо?

– На мен ми помогна чисто психически да се отърся от миналия сезон, защото той беше доста по-слаб за мен. Решенията, които взе и начинът, по който ме накара да играя – с доста повече лекота и простота на движенията ми по терена, без предприемането на всякакви рискове и т.н. Може би по този начин се поуспокоих. Успях да повярвам в този човек. Тези малки детайли в моята игра като елементарното подаване на топката на два метра, ми помогнаха да изляза от мини кризата от миналата година. Най-вероятно и капитанската лента психологически ми е повлияла. Тези детайли предрешиха този успешен до момента сезон. Надявам се да продължи да бъде такъв.

– Поне в началото имаше ли някаква обида у теб, че ти взеха капитанската лента?

– Не, по никакъв начин! Дори му благодарих, защото никой не беше говорил преди това с мен на тази тема. Извика ме два дни по-рано, предупреди ме, че ще има вот. Каза, че дори и да не бъда капитан, не го прави, за да ме срине. Убеди ме, че съм негов водещ ключов състезател. Каза, че го прави и за мое добро. Но това е и негов метод на работа във всеки един клуб. Благодарих му и му казах, че е абсолютно негово право. По никакъв начин не съм успял да се обидя от това нещо. Аз съм широко скроен и най-вероятно е било за добро.

– В крайна сметка беше капитан при последния голям успех на ЦСКА и тази емоция остава незабравима при всички положения.

– Винаги ще бъде. Единствено мога да кажа едно огромно благодаря на целия клуб и на всички мои съотборници!

– Да те върна малко по-назад във времето – как започна в ЦСКА? Как стигна до „Българска армия“?

– Започнах с по-големите. Още в първи клас започнах да тренирам на „Червено знаме“, горе по клетките на асфалта, после по сгурията. Треньорът на моя набор ме извика след една година и оттам започна всичко. Седем години бях при г-н Ангел Калбуров, който за съжаление отдавна не е сред живите. Това е човекът, на когото дължа най-много в собствената си кариера и в израстването ми като футболист. Той ме възпита и съм му много благодарен за това. След това започнаха да ме викат при по-големите, пораснахме и се преместихме на „Армията“. Стойчо Младенов ме повика на две контроли. Оттогава започнах да тренирам с първия отбор и на 18 години дойде първият договор.