-
-
25-годишният централен защитник Божидар Чорбаджийски даде интервю за sport.tvp.pl. В него той говори за престоя си в ЦСКА-София, този в Стяуа и трансфера в Стал Миелец. С полския тим той ще се изправи срещу армейците в контрола в Турция. Тя ще се състои в петък, 21 януари. „Чакам с интерес мача. Ще бъде предизвикателство. Прекарах голяма част от кариерата си в този клуб, наложих се млад, бях капитан“.
Защитникът е в Стал от миналия октомври, като има 10 мача и 1 гол.
Божидаре, в Полша си повече от година. Може ли да се каже, че вече си напълно адаптиран тук?
- Чувствам се добре още от началото. Бързо се аклиматизирах към отбора, като за това ми помогна моят сънародник Алекс Колев. Той ми бе в голям помощ при преодоляването на езиковата бариера, както и част от футболистите, с които се разбирах на английски. В началото винаги има пречки, но аз останах позитивно настроен. Трансферът ми в Стал бе добър за мен.
Кои бяха най-големите проблеми?
- Пристигнах през октомври, вече беше студено. Не бях готов за това, което ме очакваше в следващите месеци. Тук климатът е северен, не бяха свикнал с такъв. От друга страна Миелец не е голям град и почти няма какво да правиш. Но пък за сметка на това е добър за живеене.
Можеш ли да кажеш нещо на полски?
- Да. Вече знам доста думи, а както и наизуст всички футболни термини. Разбирам всичко, което ми се казва. Все още не говоря полски както трябва, но мога да комуникирам в магазина, когато съм на доктор. Езиците ни са близки. Отделно от това нямам проблем с научаването на чужди езици – говоря английски, испански и сръбски. Мисля, че когато играеш в даде страна, трябва да знаеш езика й.
Как стана така, че от най-успешния клуб в България – ЦСКА, реши да заиграеш в чужбина?
- Беше предизвикателство. Прекарах голяма част от кариерата си в България, с изключение на кратка пауза. Исках да пробвам нещо различно и реших, че мога да се развия повече в Полша. Не съм разочарован – нивото на футбола тук е по-високо. Играта е по-физическа, има повече единоборства, както и доста качествени футболисти. Стал може да не е пълен със звезди, но е корав тим – това ми харесва.
Пробиваш в първия отбор на ЦСКА още като тийнейджър. В един момент обаче тимът се озовава в Трета лига – това спря ли развитието ти, или ти помогна?
- Тогава не бе никак лесно за клуба. Но аз бях много млад и реших да го превърна в предимство. Доста от старите играчи си тръгнаха, а дупките трябваше да бъдат запълнени с момчета от школата. Необходимо бе да излезем от зоната си на комфорт и да се изправим лице в лице с предизвикателството. Мисля, че щеше да ми е по-трудно да се наложа в първия отбор, ако трябваше да го направя в елита. А след това за кратко време вече бяха капитан на отбора, който се бори за шампионската титла, както и играч на националния отбор.
Какво е най-важното по пътя към върха?
- Към нас имаше огромни очаквания. Все пак ЦСКА е един от най-големите клубове, с огромен брой фенове и дългогодишни традиции. Може да се кажа, че е български вариант на Легия Варшава, още повече, че в миналото и двата клуба са били към военните. Играехме под голямо напрежение, но трябваше да се науча да бъда спокоен. Този опит ми помогна много.
В един период си част от Стяуа, където игра с Лукаш Гикиевич (б.р. – полският нападател игра и в Левски)…
- Беше удоволствие да се запознаем. Но той бе там за много кратко. Аз също не останах дълго – половин години.
Имаш ли добри спомени от Румъния?
- Бях там под наем, което направи нещата лоши. Когато всички бяха здрави, нямаше как да играя. Ако това станеше, Стяуа трябваше да ме откупи. Затова трябваше да чакам някой да се контузи или да бъде наказан. Честно казано – не исках да ходя там. Но клубът реши така, защото офертата за наем бе добра. А и за нещастие, тя бе единствената за мен тогава. Иначе и в онзи момент не харесвах румънския футбол.
Защо?
- Тамошната лига е странна. В кое друго първенство се наказва играч за 3 жълти картона? Отделно от това клубовете се ръководят по странен начин. Разбирам, че играехме в първенството и евротурнирите, но според мен не е нормално да има повече от 30 футболисти в отбора.
Имаше ли проблем с парите?
- Не, Стяуа винаги ми плащаше навреме. Но бях чул, че ако някой не е влязъл под кожата на собственика, може и да има финансови санкции. Джиджи Бекали е горд и уверен човек, който иска да контролира всичко в клуба, дори и състава. В резултат на това, положението на чужденците става лошо.
Вече спомена националния отбор на България – имаш 9 мача за селекцията. Кое бе най-доброто ти представяне? Най-вероятно при 2:0 над Нидерландия…
- Мисля, че това беше един от най-добрите мачове в кариерата ми. Но има и друг – спечелихме с 3:2 срещу Швеция, не бяхме побеждавали този тим от 40 години. След това надвихме Норвегия и Словения. Беше добро време – както за мен, така и за отбора.
България не се е класирала на голямо първенство от 2004 година. Каква е причината?
- От години футболът ни се ръководи от едни и същи хора, това е и причината да не се развиваме. Надявам се, че нещата във федерацията ще се сменят радикално през март. Тогава ще има избори, които могат да променят всичко. Вярвам, че Димитър Бербатов, Мартин Петров и Стилян Петров ще ги направят по-добри. Те са млади хора, имат контакти по цял свят. Мисля, че това ще е първата крачка напред. Надявам се, че ще има повече фокус върху академиите и развитието на играчи. В момента 16 и 17-годишните ни таланти трябва да ходят в чужбина, ако искат да се научат на нещо и след това да се реализират. Преди имахме рецепта за развитие на младите, трябваше задължителен брой момчета да играят, както е и в Полша. Това правило бързо бе премахнато. И като резултат има все по-малко младоци в титулярните състави.
В началото каза, че нивото в Полша е по-високо от това в България. Защо?
- Може би ние имаме по-голям потенциал, фенове и фенове, но нямаме добра организация. Вие имате големи стадиони, отлични бази, добри начини на подготовка – в това изоставаме наистина много от вас.
А кое е по-добро при вас?
- Атмосферата в съблекалнята. По-забавно е някак си. Разбира се, не говоря за партита, но има начин да ти е забавно на тренировка. А в Полша съм войник, трябва да си като такъв. Нямаше време да релаксираш и за секунда – винаги трябва да си на сто процента в заниманията, през цялото време! В България има и по-голяма сплотеност. Обикновено отборът обядва заедно, а част от играчите прекарват заедно свободното си време. Не знам – може би защото тук има повече чужденци и доста хора имат различна култура и начин на мислене.
Каква е целта пред Стал за пролетта (б.р. – отборът зимува на осмо място в полския елит)?
- Да продължим да играем добре. През есента се справихме на ниво, изненадахме няколко пъти топ отборите в лигата. Вярвам, че така ще е и през пролетта и ще завършим в средата на таблицата. Ще ни бъде трудно да се изкачим много в класирането, но според мен първите шест тима в подреждането са достижими.
Договорът ти със Стал изтича с края на сезона. Знаеш ли какво ще стане след това?
- Имам амбиции да остана и да играя редовно. Но ще видим какво ще се случи след пет месеца. Зависи колко ще съм на терена през пролетта. Аз съм на такава възраст, че трябва постоянно да играя. Мисля, че притежавам достатъчно качества. Ако в отбора нямат нужда от мен, тогава ще си тръгна.
„Тема спорт“
