-
-
Изпадането на Спартак Варна със сигурност е лоша новина за целия български футбол. Горчилката сред феновете на „соколите“ е разбираема, но те трябва бързо да се настроят за поредната тотална реорганизация. Чест прави на ръководството, че опита всичко, но единствено в духа на моралните принципи и усилията бяха насочени към представянето на терена. Бе привлечен качествен специалист, похарчиха се пари за селекция и футболът, който показваше отборът през пролетта, бе далеч по-стойностен от този на вече със сигурност спасилите се отбори не само от третата група във втората фаза на сезона. Затова и Павлин Николов, и Димитър Димитров-Херо с право не бива да се срамуват, нито да приемат крайния резултат от усилията си като провал. Да си честен не може да е провал.
Във футбола, както и в живота, нещата не бива да се случват на всяка цена. Твърде голям лукс ще се окаже спасението за последния оцелял в елита, ако въобще изпълни мисията си и в баража с претендента от Втора лига. Някои шефове на клубове и отделни футболисти в отборите им трябва да са наясно, че чистата съвест е по-голямо богатство от лесно спечелените хилядарки. Херо може да има всякакви кусури, но никой не може да го нарече продажник. За разлика от някои в Ботев Враца и Берое най-малко.
Като цяло са много факторите, довели до изпадането на Спартак, но е факт, че треньорският щаб работи отдадено и изхаби доста нерви в името на това да спаси отбора. От самото начало бе ясно, че мисията е почти невъзможна. Със сигурност не са малко критиците на Димитров по отношение на селекцията, избора на състав и изпуснатите ценни точки в края на някои мачове.
Той не можа да се впише напълно в средата вътре и около клуба, но направи достатъчно. Успя да сглоби нов отбор от свободни агенти за месец и то през зимата. Оформи стил на игра и се показа като майстор на еквилибристиките със състава, след като го връхлетяха безбройните кадрови проблеми. Личеше, че страда за случващото се с този наистина голям и важен за родния футбол клуб. Точно затова няма от какво да се срамува. За пореден път показа, че е институция в професията и още не бива да бърза с пенсионирането. Напротив, изглежда, че има сили да поработи поне още веднъж и на по-високо ниво. Определено има водещи клубове, които залагат на далеч по-некомпетентни от легендата. А младостта сама по себе си невинаги е равнозначна на модерни разбирания за футбола./ „Мач Телеграф“
