-
-
Владимир Карамфилов – Въргала дари 500 лева на любимия си Левски. Това стана ясно след негова публикация в социалните мрежи. Той отправи и дълго послание към феновете на „сините“.
Ето какво написа Въргала:
ADVERTISING
„Потомствен левскар съм!
От дете за мене Левски е светлина в душата и кауза. Национална ценност, която обединява около себе си любовта на милиони (не говоря за пари ). И съм давал всичко с което мога да помогна за да да го има Левски. Без да се натрапвам. Без някой да ме организира. Такива като мене са стотици хиляди – нечленуващи във фракции. Може би, по-голямата част от фенската маса. И аз като тях в момента съм объркан – КАКВО СЕ СЛУЧВА В ЛЕВСКИ?!?
От дълго време в България властва сила, която разрушава всяка ценност обединяваща българите. Разделение в името на онова, което трябва да е обединител. От братя и единомишленици ни превръща във врагове готови да унищожат другия. Давам пример: ЦСКА играе срещу ЦСКА …..(не го казвам подигравателно ????), и всеки вика „Ние сме ЦСКА“….
Някой иска това да се случи и с Левски!
Дали е умишлено – не знам?! Кой – не знам?! Но сме на прага на братоубийство… Факт!
Без да се натрапвам, споделям моята простичка логика как виждам нещата:
„В едно село, едно бебе останало сираче. Майка му умряла отдавна, а последният му пъстрок избягал в далечно царство, защото го преследвали царедворците. Цялото село умувало „Горкото дете!“. Всеки знаел какво трябва да направи другия, ама до там. Повечето предричали, че детето ще умре, защото няма кой да го храни и да се грижи за него. Истински окъхарени и натъжени цъкали с език проклинайки тежката му съдба, и до там. Само Лудия на селото направил нещо – вдигнал се и отишъл до далечното царство да вземе кръщелното на детето и нотариалните актове на имотите, които били ипотекирани няколко пъти. Чудо било, че таткото ги дал. Но Лудия го убедил. Само че, когато се върнал никой не щял детето, щото на негово име имало огромни дългове. Тогава селяните се събрали и решили да натоварят с отглеждането един от личните юнаци на селото. Доказал се в битки и в мирно време, той изглеждал най-добрият избор. Колкото и да бил курназ, юнакът си давал сметка, каква тежка отговорност е това. Умувал, умувал, ама накрая се съгласил като поставил условие – „Аз съм вече родителя и аз нося цялата отговорност. Който иска да помага, но решенията ги взимам аз“. И било логично. Всички искали да помогнат и всички давали пари, ама те стигали само за храна. Дълговете били големи и без някой много богат нямало да стане. В селото имало ТКЗС, АПК, Завод, Бензиностанции, Ресторанти, Цехове за производство…, ама никои от индустриалците не искал детето, защото времената били такива, че и на тях не им стигали. Едни предприемчиви момчета, на които им вървяла търговията и обичали детето решили да помогнат. Осигурили доста средства и детето тръгнало на училище и то при най-добрият учител. Започнало да носи отлични оценки и вече изглеждало по-добре. Укрепнало и било радост за всички които го обичат. Какво коствало това на бащата и на учителя ние няма да разберем, но всичко изглеждало, че се развива в правилна посока. Колкото и да не стигали парите дълговете се плащали. Имало за храна, за дрехи, за учебници, (че и за почивки по топлите курорти….). Появил се много голям търговец, който проявил желание да осинови детето и цялото село почнало да празнува. Да де, ама като разбрал колко борчове има да плаща бързо си „бил камшика“. И всичко можело да продължи по старият начин, докато се появили едни неправителствени организации и заявили, че те имат по-добро решение – детето ще е на всички…., както и кръщелното, и нотариалните актове. В едно друго царство така си гледат децата и това е бъдещето…. Сега селяните се събираме на мегдана и се чудим
– Че не са достатъчно парите – не са! Ама ги има и детето се развива и за сега стигат.
– Да де, ама казват, има по-добър начин, дето бил сигурен…
– Ама тоя дето го казва няма парите, а един от старите Властелини на селото викаше по тая тема – „Ти ше Кажеш!? ама ти нямаш пари, бе… Как ше Кажеш?!“…
– Да де, ама е сигурно, че ше се намерят, щото това дете го обичат всички и е голяма гордост да си му баща…
– Да де, ама до сега що не го взима никой дето има?!
– А бе, не знам, ама баща му нищо не прави и тия дето дават, не дават достатъчно….
Та от тази приказка аз забелязах няколко героя:
– Всички селяни които даваха пари за детето
– Лудият, който ако го нямаше, детето щеше отдавана да е умряло, (който сега се оказва, че му е голям враг и трябва да се издаде ограничителна заповед да стои на разстояние от него)
– Личния на селото, които пое личната отговорност (нали е Личен ) Поклон
– Предприемчивите младоци, които осигуриха някакви финансови гаранции (оказа се, че малко дават и се бъркат )
– Учителят, благодарение на който, за първи път от години детето мина в по-горен клас (Поклон)
– И Организациите които предлагат нещо, което е много по-добро за детето (но трябва да се прехвърлят кръщелното и нотариалните актове)
Та чудейки се, „кой крив, кой прав, как и защо“, се сетих от какво има нужда детето и аз мога да помогна – това на снимката. Правя го без условия и ще го правя без уговорки. Разпознавам това дете като мое, без да ме интересува кой е баща му, стига ми да съм убеден, че бащинството му е от сърце!
Това според мен е Верният Син Път!
ЛЕВСКИ Е БИЛ И ЩЕ БЪДЕ (за левскарите не знам)“
