Преди малко повече от 21 години в Кажари, щата Мараняо (Бразилия), се ражда Жозе Маркос Коста Мартине, познат като Маркиньос. На 12 обаче той напуска семейството си, за да играе футбол и се подвизава в младежките отбори на Атлетико Минейро. Атакуващият халф бързо израства и на 6 ноември 2019-а срещу Гояс, когато е на 20, бележи първия си гол за бяло-черните. На практика това е началото на футболната история на Маркиньос, който въпреки крехката си възраст е научил много уроци от живота.
Като малко дете семейството му едва връзва двата края и момчето е принудено да работи като зидар и пазач на паркинг, пише „Тема спорт“. Маркиньос обаче не се срамува, дори напротив – смята, че това му е помогнало да се развие като личност и да пробие във футбола: „Работих от най-ранна възраст заедно с баща си. Бях зидар и пазач на паркинг. Моята история е малко тъжна, защото имах много трудности в живота. Развих се бързо като човек, надявам се да го направя и като футболист.“ Пробивът на Маркиньос в Минейрао дойде през 2019-а, когато се утвърди и дори завърши кампанията като титуляр. Бяло-черните финишираха на 13-о място и се класираха за Копа Судамерикана, а атакуващият халф събираше все повече погледи от Европа. Младокът показа зрялост за годините си и поддържаше темпото на мачовете по чудесен начин. Не случайно през декември 2019-а пратеници на Челси дойдоха в Бразилия да го наблюдават на живо. Агентът на Маркиньос в допълнение разкри, че той е следен още от Манчестър Юнайтед и Леверкузен, а халфът не скриваше вълнението си от това: „Щастлив съм да разбера, че други клубове се интересуват от мен. Радвам се да знам, че имам стойност. Челси, Юнайтед и Леверкузен следят изявите ми.“
Маркиньос определя като най-щастливия момент в живота си първия (б.р. – и единствен) гол за Минейрао срещу Гояс. Неговото празненство с танц до тъчлинията бе съпроводено и от плач. „Когато вкарах попадението, си спомних за всичко, през което трябваше да премина, за да достигна този момент на слава“, казва полузащитникът. Бъдещето изглежда бляскаво за младока под ръководството на Вагнер Мансини, но с назначаването на Хорхе Сампаоли мястото му изстива и не получи много шансове за изява през 2020-а. Все пак той записва 11 мача в бразилската Серия А, но предимно като резерва и престоява на терена общо 431 минути.
Последният му двубой бе на 22 ноември при равенството 2:2 със Сеара, когато се появи от пейката в края на срещата. Оттогава насам Минейрао търсеше отбор на Маркиньос, в който да го отдаде под наем. В Бразилия дори обявиха, че той се е разбрал с Аустрия Виена, но в крайна сметка 21-годишният халф акостира в Коматево. Но страницата за него в Атлетико със сигурност не е затворена. Защото точно преди да го преотстъпи, клубът удължи договора му до края на декември 2024-а, с което подсказа, че все още таи надежди той да разгърне потенциала си. А Ботев може да му даде желания рестарт…