-
-
17 юни е интересна дата както за Българската история, така и за световната. У нас по традиция е свързва със събития, за които от разстоянието на времето можем да кажем: „Ако не се бе случило това“. За съжаление миналото си и минало. Няма как да се върне. Е, през 1994 година бе друго. Тогава на този ден стартира един форум, за който и до днес се сещаме с трепет – световното първенство по футбол в САЩ. Най-великото за нас и за съжаление единственото такова. След него живеем само с надеждите, че онези мигове може да се повтарят, но уви. Става все по-зле. На 17 юни 2023 година умряха илюзиите ни за лесни 3 точки над Литва. В Каунас обаче направихме само 1:1. При това с човек повече. За един играч обаче този мач ще остане с хубав спомен, независимо от неговото развитие. Това е Патрик-Габриел Галчев. Да, същият Патрик-Габриел Галчев. Този, който днес ще се озове там, откъдето си тръгна през 2010 година, за да стигне до едни от най-големите върхове в най-популярната игра. Купата на България през 2022 година, отстраняването на ПАОК, повиквателните в националния отбор. Днес те изглеждат далечно минало за Папи, както го наричат фоновете. Особено в онзи миг, след като паркира колата си на стадион „Локомотив“ и пристъпи в дългия коридор към съблекалнята, за да се запознае с новите си съотборници. Момчето, което бе и се определяше за светъл лъч в един от най-мрачните периоди е историята на Левски, също е минало. То отстъпи мястото на един недоволен младеж, каквито има във всеки един клуб. Годините летят, но с тях мачовете им намаляват. И все някой друг им е виновен. Я треньорите, я шефовете. Така е, когато си бил горе. Не можеш да приемеш, че другите са по-бързи от теб, по-нахъсани, по-постоянни. Развиват се, а ти стоиш в миналото. Гледаш в огледалото и все виждаш онова момче на 17 години, на което всички са се възхищавали. Може би затова за Папи е добре, че от утре ще смени огледалото. И ще види, че вече е мъж, който няма право да се цупи на никого. Освен това влиза в съблекалня, където други ще го гледат накриво, защото идва да им вземе хлебеца.
Трябва да признаем обаче, че именно на този стадион все едно всичко свърши за него. Това се случи при загубата на Левски с 2:3 в „Надежда“, когато той вкара, но не се зарадва. Имал някакви сантименти. „Какво пък толкова му е дал Локомотив!“, скочиха „сините“ привърженици. И до днес повечето от тях не могат да разберат какво толкова дължи той на „червено-черните“, при които сега ще опита да направи рестарт на кариерата си, която направо замръзна през есента. Първо с появата на Алдаир, а след това и с появата на самия Галчев при загубата с 2:3 от Септември София. Този мач се превърна в негов бенефис. След него само пълнеше групата, за да има Станислав Генчев поне на книга 18 или 19 играчи.
99! Толкова са мачовете му, които записа за Левски във всички турнири. Много големи имена не са стигали до толкова. На него пък му избяга един, за да влезе в клуб „100″. Там, където попадна Марин Петков, с когото заедно попаднаха при мъжете. Днес Марин все още е титуляр в първия отбор на Левски. И в петък вкара шедьовър. В същото време Папи бе горе в ролята на зрител и със сигурност не му бе толкова приятно, че дори не загрява край страничната линия. И си тръгна с последния съдийски сигнал…/ „Мач Телеграф“
