-
-
В последните три месеца един от най-обсъжданите въпроси в родния футбол е нестабилната защита на ЦСКА-София, като неведнъж бяха заклеймени Лиам Купър, Делова, Християн Петров… Ако се вгледаме обаче по-детайлно в инкасираните от червените попадения, то ще видим, че Густаво Бусато и Иван Дюлгеров също имат основна роля за големия брой допуснати голове от червените.
ГУСТАВО БУСАТО
Бразилецът определено трябваше да понесе поне половината от критиките, които се стовариха върху Християн Петров при гола на Ботев Пд в първия мач на Томаш начело на ЦСКА-София. Да, бранителят не успя да овладее добре топката при спорния пас след изпълнения от армейците тъч, но ако Бусато бе позициониран по-напред (на 20-ия метър), каквито са изискванията на треньорския щаб, то той спокойно можеше да вземе топката, която Укаки настигна и превърна в гол.
В мача с ЦСКА 1948 мнозина побързаха да обвинят Делова за дузпата, която косоварят направи при атаката на Бирсент Карагарен, но ако Бусато бе играл на ръба на риска и не бе „залепен“ за голлинията, то развоят щеше да е съвсем друг, а и нямаше да се стигне до центрирането за втория гол. Идентичен е и пропускът му при второто попадение на Спартак Варна в мача за купата. Бразилецът бе избрал абсолютно грешна позиция, която позволи на Виктор Митев да овладее подаването и с левия крак да го направи безпомощен. За финал не можем да подминем и представянето му в дербито с Левски, където лоша шега му изигра фактът, че е прекалено бавен. Всеки по-бърз вратар, виждайки, че топката не е „негова“, щеше да се върне далеч по-бързо и да се позиционира за удар, което нямаше да позволи на Макун да вдигне победоносно ръце.
ИВАН ДЮЛГЕРОВ
Бившият вратар на Черно море има повод да почерпи, че голяма част от критиците не разбират добре футбола и побързаха да хвърлят изцяло вината върху Лиам Купър за дузпата, с която Локо Пд откри резултата на „Лayта“. Истината е, че в случая Дюлгеров бе далеч по-големият грешник, а вторият гол на смърфовете трябва да лежи изцяло на неговата съвест, тъй като не бе заел добра позиция, не бе балансиран и го хванаха един вид в крачка. Основен закон в модерните представи за играта на вратаря е, че при удар от „16 плюс“ метра стражът трябва да заеме по-задна позиция, защото си дава време за реакция. А това важи и за гола на Наско Милев от Крумовград. Да, ясно е, че нападателят отправи шута на живота си и няма да може да го повтори по този начин при следващите хиляда опита, но ако Дюлгеров бе на максимум метър от голлинията и с леко по-високо вдигнати ръце, то той все пак имаше някакъв шанс. С пласирането си в мача с ЦСКА 1948 обаче стражът не остави такъв на Купър и шотландецът си вкара автогол, като на всичкото отгоре понесе критиките, които трябваше да са насочени към вратаря./ „Тема спорт“
