-
-
ЦСКА-София загуби първи евромач на “Българска армия” от 18 години. Това заглавие щеше да излезе година по-рано, а цифрата щеше да е 17, но мачът със Сейнт Патрикс се игра на “Васил Левски”. Но това е само статистика. Фактите са, че и срещу ирландците, и срещу румънския Сепси армейците действаха еднакво апатично, безидейно, тромаво и хаотично. И ако преди 12 месеца Саша Илич имаше неопровержимо алиби, тъй като наследи разрухата, оставена от Стойчо Младенов и Алън Пардю, то сега няма как да пледира “невинен”. Единственото доказателство в негова полза е, че успя да успокои съблекалнята, да изгради що-годе добър колектив и подчинявайки всичко на резултата, донесе стабилност, благодарение на която тимът остана на крачка от слабия и разпилян Лудогорец.
Алибито продължаваше да работи в полза на сърбина. Дузпата на Турицов, грешката на Бусато при гола на Педриньо, липсата на класа, лимитираните играчи… Малцина признаваха, че армейците играят добре и компактно… за отбор от средата на таблицата, но не и за претендент за първото място. За цялата минала кампания ЦСКА-София записа едва няколко двубоя, които кореспондираха с името и традициите на клуба, а в повечето случаи червените се промъкваха през иглени уши. Примерите са не един и два, но е достатъчно да припомним гостуванията в Пловдив, опълчението в последните минути срещу Септември, треперенето срещу Пирин… На “Армията” обаче се случваше нещо невиждано. Въпреки че подопечните му не създадоха голово положение в първите два мача срещу Левски, отпаднаха след безобразна игра от турнира за купата срещу Черно море и взеха само точка от 3 мача срещу Лудогорец, Саша Илич продължи да се радва на доверие и подкрепа. Очакванията бяха, че ще започне да надгражда и спортно-технически.
През лятото бе запазен гръбнакът на отбора, а в съблекалнята влязоха играчи, които струват сериозни пари. И тук идва въпросът дали тогава не трябваше да се извърши треньорска смяна.
Защото още през юли истината бе кристално ясна за тези, които искаха да я видят. А тя е, че Илич доведе тима до едно стъпало, но достигна лимита си. Сърбинът няма капацитета, знанията и уменията да продължи започнатото. Армейците имат нужда от надграждане както в колективен, така и в индивидуален план, което не е по силите на бившия играч на Партизан. И трябваше още тогава да чуе “Саша, тръгни си с добро”. Или по-добре “Саша, иде уз добро”. Казваме го на сръбски, защото за една година той не прояви нужното уважение към клуба и страната и не отрони една дума на български език.
Уви, новата кампания започна, както завърши старата. Армейците се препънаха срещу Хебър, а индивидуален проблясък на Хайнц донесе победата над Крумовград. Истината лъсна в най-пълна степен срещу Сепси. ЦСКА-София нямаше идея как може да надиграе подреден и компактен отбор. Румънците са далеч от представата за футболно страшилище, но са тактически грамотни, а това липсва при червените. Едно е тактическа постройка, а друго е тактика. От второто Илич няма никаква представа и затова подопечните му не умеят да изнасят топката, да развиват атаките си, да пресират високо. Няма шаблони, няма агресия, няма динамика… Безпомощността бе очевадна в моментите, когато Кордоба, Кох и Махмутович започваха изграждането на постепенно нападение, но Линдсет бе зад гърба на съперник, а останалите от полузащитата сякаш играеха на криеница. Червените имаха притежанието на топката, но тя се търкаляше по дължина на терена, без да се създават каквито и да е притеснения за противника. А търпението към Илич се изчерпа.
Но това се случи едва когато ЦСКА-София е с крак и половина извън европейските клубни турнири и пропусна златна възможност рано да дръпне с три точки пред прекия си конкурент за титлата Лудогорец. Вместо това червените се намират в игрова криза, а следващият наставник ще започне работа в доста неприятна изходна позиция.
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
