-
-
Този герой е инженер по образование. Учи също философия и социология. Той е момчето от супермаркета в Лондон. Той може да гледа децата ви, да бъде бояджия и пощальон. Да участва и печели от телевизионни викторини. Той най-вече е детето, влюбено във футбола и сбъднало мечтата си да бъде треньор, без никога да е играл на професионално ниво. Всичко това не са персонажи от книгите, които обожава да чете и които го отвеждат в различни светове. Всичко това е част от реалната съдба на литовеца Валдас Дамбраускас, треньорът на Лудогорец, който често обича да обявява шах на живота.
„Първата ми любов от националните отбори беше Франция през 1984-та. В отбора бяха Мишел Платини, Тигана, Фернандес. После, през 1988 г., заобичах Нидерландия с Марко ван Бастен и Рууд Гулит“, споделя Дамбраускас пред bTV в едно по-лично интервю.
Безгрижните детски игри на улицата обаче биват помрачени от трагедия, която сполетява семейството му.
„Бяхме общо 4-ма братя. Аз съм най-големият. Когато бях на 11, изгубихме баща ни. Най-малкият ми брат беше едва на 2 годинки. Трябваше да израсна само с майка… Един ден татко просто не се прибра от работа. Детството ми се превърна в кошмар. Наложи ни се да се грижим сами за себе си. Имахме по един чифт дрехи, с който ходехме на училище, с който играехме футбол, всичко, но оцеляхме“, казва Дамбраускас.
„Сега имам 2 момчета – на 14 и 16, които дори на тези години едва ли биха разбрали нещата, които аз научих на 11. Но мисля, че всички имаме минало, което ни оформя като хора, което ни прави по-силни или по-слаби. Аз не се срамувам от миналото си. Мисля, че точно то ми помага да разбирам по-добре хората независимо от техния статут, особено онези, които нямат какво да губят“, добавя литовецът.
„Когато отидохме с приятелката ми в Лондон, мислех, че знам много малко английски. Когато се заговорих с първия англичанин, осъзнах, че нищо не знам. Първоначално живеехме в общежитието към училището, но беше много скъпо. Започнахме да се местим от място на място. Аз сменях работа след работа – в супермаркет, продавах кафе, бях общ работник – каквото се сетите. След първата година вече имахме стабилност, но осъзнах, че не съм се доближил до мечтата си. Записах треньорски курс. През 2003-та изкарах първия лиценз. Учех наизуст фразите, за да знам какво да отговоря, ако ми се падне определена футболна ситуация“, спомня си той.
Валдас обаче напредва бързо, взима две нива за една година и започва да трупа опит в школите на Манчестър Юнайтед, Фулъм и Брентфорд. Друго място обаче определя като най-полезно за кариерата си – една от най-големите благотворителни организации, осигуряващи достъп до спорт за младежи в неравностойно положение Кингсбъри Лондон Тайгърс.
Дамбраускас постига най-големия успех в историята на клуба, като го извежда до участие и победа в първи кръг на ФА Къп.
„Това, на което се научих там, е интегритет. Научих, че всеки е различен и трябва да бъде уважаван. Научих, че най-важно е първо да виждаш не футболист, а личност. Това беше най-ценният урок“, разказва Дамбраускас. На въпроса кой е треньорът, извел Лудогорец до първа титла в историята, той отговаря, без да се замисля:
„Ивайло Петев, който сега е селекционер на Босна. Той е свършил страхотна работа тук. Не искам да побеждаваме в последната минута с 1:0 или гол от засада, искам да бием убедително“.
