-
-
Време е скептицизмът около първенството ни да се поразсее и да се насладим на това, което все повече отбори и във все повече от мачовете си ни показват. Погледнато статистически Първа лига е европейското първенство, което последно ще излъчи своя шампион (б.р. – става дума за първенствата с цикъл като нашето), след като през този уикенд това направиха в Армения и Белгия. Нивото на интрига се поддържа в точката на кипене на няколко нива – битка за титлата, за третото място, което дава директно класиране на евротурнирите, за седмото място, което осигурява евробараж и за борбата кой ще избегне баража за оцеляване. Всъщност два мача преди края стана ясно единствено кои са двата изпадащи.
До голяма степен това се дължи не само на нивото на отборите и на феърплея в огромната част от мачовете, но и на регламента в първенството. Сегашната система с две фази бе въведена през 2013/14, но в първия си вид тя бе доста неусъвършенствана и не позволяваше максимална заетост на всички отбори до последните кръгове. С всеки сезон, обаче някоя от неточностите биваше изчистена и в крайна сметка се стигна до сегашния формат.
Мачът между ЦСКА-София и ЦСКА 1948 беше 24-каратова интрига и далеч по-ниски стойности на футболни умения. Обективността изисква да признаем, че до голяма степен и лошият терен повлия на представянето на двата отбора. Както обикновено, треньорът на „армейците“ Саша Илич бе изключително точен в оценката си, че играчите му са били схванати от страх. Дадената по толкова драматичен начин дузпа в 12-ата минута на добавеното време и пропускът й от иначе 100-процентово точният Иван Турицов си кореспондираха с финал на филм на Хичкок.
Иначе мачовете на „Армията“ и в Разград бяха като извадени под индиго. И в двата фаворитите бяха неуверени, сковани и наплашени. Дори Лудогорец, който показа топки в ключовите моменти в двата последни мача с ЦСКА-София и по принцип играе по-добре, когато е притиснат до стената, излезе със заешко сърце срещу експерименталната формация на Левски. Точно пък това опитно поле на Топузаков се оказа допълнителен стресиращ фактор за домакините. Присъствието на играчи като Патрик-Габриел Галчев, Асен Митков, Марин Петков и Ел Джемили по някакъв начин ги обремени и в съзнанието им цъкаше часовник, според който на 10 минути трябва да пада по гол. Да, обаче с този чип в мозъка нещата не се получават. В същото време въпросното каре, останалите по-опитни играчи и влезлите по-късно на терена младоци изиграха фантастичен мач, който от една страна им издейства повече игрово време за в бъдеще и ги напомпа с увереност в положителния смисъл. Филип Кръстев пък изигра най-силния си мач в Първа лига.
Тези момчета на Левски изиграха такъв мач и въздействаха по такъв начин на психиката на съперника, че е малко вероятно титулярният състав да нанесе повече щети. „Червените“ фенове пък едва ли имат много основания за протестите си срещу избора на „сините“, след като през сезон 2014/15 всички в автентичния ЦСКА – от привърженици до ръководство – избраха отборът да падне от Ботев Пловдив, за да прецака Левски и отборът да остане в долната шестица във втората фаза.
Иначе балансът в битката за титлата го имаше и при двете дузпи, отсъдени в полза на ЦСКА-София и Лудогорец, след като и двете не бяха достатъчно безспорни.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
