-
-
Дерби ЦСКА-София – Левски със Стойчо Младенов не носи повече изненада от холивудска романтика. Ясно е, че „червените“ ще бият, независимо от развоя на двубоя и от обстоятелствата, както е ясно, че главните герои във филма ще се вземат накрая. Развръзката е и като във филм за възрастни, когато след 2-минутната работа на водопроводчика по протеклата чешма в кухнята на вдовица, нещата се случват.
Така е за съжаление на всички, които търсят футболната интрига, макар че Левски даде далеч по-солиден отпор от очакваното. Това обаче не е достатъчно, защото този път разликата в класите реши дербито от самосебе си. Тук е напълно заличено правилото, че в този мач няма фаворити, а формата е без значение. Въпросният постулат е валиден само при наличие на разлики в определени, но не особено широки граници. Освен това присъствието на Стойчо Младенов е неоспорим фактор за крайния резултат, защото неговото присъствие гарантира самочувствие и спокойствие на играчите на „армейците“, независимо от развоя на срещата в дадени етапи. Дори Станимир Стоилов, който изтръгна малко повече от 10О-те процента от играчите си, призна, че играчите му имат желание, но нямат достатъчно увереност и самочувствие. Да, без тези предпоставки дерби не се взима, дори и да си повел в резултата. От другата страна осемте поредни победи на Екзекутора срещу „сините“ изпълват целия тим с усещането за предопределеност в крайния резултат. Това кара играчите да се възползват спокойно от всяка една открила им се възможност и да се бранят хладнокръвно.
Факт е, че в момента ЦСКА-София има по един лидер във всяка линия, което няма как да се каже за „сините“. Наличието на такъв гръбнак е от фундаментално значение за функционирането и устойчивостта на тима. В защита е най-добрият в момента централен бранител в Първа лига – Юрген Матай. Уверен, вдъхващ сигурност на съотборниците си, безкомпромисен при високи топки, прецизен в шпагатите и с усет при позиционирането, нидерланецът успява да се справи добре дори в компанията на последствени подгласници в отбрана. Съвсем различно ще е положението, когато контузеният Мено Кох застане до него. Конструирането на гръбнака продължава с креативния Греъм Кери, който не само създава положения, но и бележи много важни попадения. На върха е Жорди Кайседо, а тук идва и гигантската разлика между „червени“ и „сини“. Дори и в други точки от терена да има известен баланс, то тук ножицата на способностите се е разтворила неудържимо в полза на „армейците“. А дерби без силен централен нападател трудно се печели.
За ЦСКА-София е много важно, че отново успя да преболедува продажбата на последния си голмайстор Али Coy. Всъщност, в последните пет сезона „червените“ неизменно разполагат с таран, който им върши много работа. Тази поредица започна с бразилеца Фернандо Каранга през пролетта на 2017 година, за да премине през Мауридес и Coy и се стигне до Кайседо. Еквадорецът има 17 гола в 33 мача за „червените“, което прави по едно попадение на 145 минути. Coy и Мауридес са с по-лоши показатели и единствено Каранга бележи по-често – по гол на 112 минути. Трябва обаче да се отбележи, че за бразилеца играеше целият отбор, докато еквадорецът е включен в триъгълник с Йомов и Кери, като всеки от тях помага на другия да бележи. Кайседо компилира умението на Каранга и на Мауридес да бележат с глава и да завършат ефективно атаките със скоростта и техниката на Coy, както и неговата комбинативност и саможертва за отбора. Жорди е неподозирано скоростен за внушителната физика, а това две в едно е огромно предимство. Плюс за еквадореца спрямо тримата му предшественици е, че той пристигна на „Армията“ само на 21 години, докато те бяха на 25-26. А така шансовете за още по-впечатляващо развитие са огромни.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
