-
-
Георги Дерменджиев за трети път става треньор на Лудогорец, като може да се каже, че сега положението е най-деликатно. В първия случай специалистът пое почти летящ отбор, който беше стигнал до 1/8-финал в Лига Европа само няколко месеца по-рано. В началото на втория си период, през ноември 2015 г., отборът беше развалина заради лошото наследство на Едуард Ераносян. Но пък в тима имаше невероятна класа, върху която треньорът можеше да стъпи. Само ще споменем имената на Марселиньо, Кешерю, Вандерсон, Мисиджан и Лукоки… Освен това Георги Дерменджиев беше дълго време в Лудогорец преди това и знаеше всеки детайл за отбора и клуба. Първо беше помощник на Ивайло Петев, след това – на Стойчо Стоев, после стана старши… Докато сега нещата са коренно различни. Да, нямаме спор, че 68-годишният пловдивчанин е следял всичко в Лудогорец през тези години. Но той не е работил в Разград от 2017 г. Това е страшно много време в днешния динамичен футбол. Все пак са повече от 6 години…
От неговия отбор е останал само Георги Терзиев, който е със статут на резерва. Дерменджиев познава добре и Антон Недялков, с когото работиха в националния тим. Същото важи и за Спас Делев. Разбира се, тук слагаме и Домина Янков, и Иван Йорданов, които когато пловдивският специалист за последно е работил в Лудогорец, са били на по 17 години. Не бива да забравяме и опитния Игор Пластун, с когото Дерменджиев е работил също. В момента обаче украинецът е изпаднал в немилост и дори не бе картотекиран за груповата фаза на Лигата на конференциите.
Ивайло Петев и Георги Дерменджиев изповядват различен стил на игра. В началото на проекта „Лудогорец“ те може и да са имали еднакви възгледи за футбола, но към днешна дата това определено не е така. Видяхме го нагледно от Петев в тези 7 месеца, в които води „орлите“. Вече нямаше и помен от тоталния контрол над мачовете, като тимът му играеше директен футбол с много центрирания. Неслучайно Лудогорец беше отборът с най-много центрирания в Първа лига. Помните и как отборът стана шампион – подаване на Десподов към Тиаго и гол. Дерменджиев винаги е изповядвал доминантен стил, в който иска отборът му да притежава топката. Същият
като на Николай Костов в Левски. 68-годишният пловдивчанин не иска да има тежък таран отпред, а раздвижен бърз футболист, тип „фалшива деветка“. През годините той често си позволяваше да държи на пейката дори Клаудиу Кешерю, за сметка на Джонатан Кафу или Върджил Мисиджан. Преди това пък Роман Безяк гледаше отстрани как крилото Дани Абало води нападението. Тоест, поне на пръв поглед нито Руан, нито Квадво Дуа, са неговият тип футболисти. Това обаче не значи, че той няма да ги използва – напротив. В момента е такова положението, че място за опити няма.
В момента в Лудогорец има много проблеми и тимът няма ясно изразен титулярен състав. Не се знае кой е вратар – Падт или Слуга. Кои са двамата централни защитници – Сонко и Вердон или Недялков и Русо. В последно време Петев използваше и Франко Русо. При крилата често имаше ротации. От капитан и несменяем титуляр Бърнард Текпетей стана резерва. Кайо Видал сякаш се ползва с най-голям кредит, но пък изглежда най-лимитиран. Титулярът напоследък – Рик Джонатан – пък не е картотекиран за Европа… Мунир Шуиар, който започна да трупа все повече минути напоследък, изглежда идеален за стила на Дерменджиев, защото е техничен и раздвижен. Да, не е много бърз, но пък има други силни страни.
Стигаме и до Тодор Неделев. Това беше футболистът, който изтърпя най-много в ерата „Петев“. Той стоеше и гледаше отстрани дълго време. Дори когато отборът изпитваше огромни проблеми в атака, вече бившият треньор не го пускаше в игра. Това се промени чак след загубата с 1:7 от Нордселанд, като плеймейкърът записа по няколко минути срещу Пирин и Арда. Сякаш Петев така и не разбра, че Тошко е типът футболисти, които обичат да бъдат значими. Той над 10 години е талисман на един отбор, на една идея, на половин град… Неделев не е играч за 5-10 минути на мач. Ако ще е така, по-добре го пусни да си ходи. Той изглежда идеалният профил за футбола на Георги Дерменджиев. Той трябва да влезе в обувките на Марселиньо, голямата фигура в онзи отбор на Лудогорец. Да, Тошко не е във форма, защото просто не играеше. Навярно приносът му към отбора вече ще е много по-значим. Той е на 30 години, направи геройство и се завърна на терена след тежката катастрофа в Грузия. Със сигурност техничарят от Белозем има какво да даде на футбола и в частност на Лудогорец.
Богомил Русев/ „Мач Телеграф“
