-
-
Талантът на ЦСКА-София Кирил Десподов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. 21-годишното крило проби в мъжкия футбол в Литекс, където път му даде легендарният Христо Стоичков. Дебютира в елита преди да навърши 16, а сега мечтае за първи трофей в годината, в която ЦСКА чества 70-годишен юбилей.
– Здравей, Кирил! Когато на Десподов и на Каранга им върви, ЦСКА побеждава. Как успяхте да се сработите?
– Наистина сме добре сработени. Доста време играем заедно, натрупахме много мачове. Успяхме да направим добър тандем, който е положителен за отбора.
– Броите ли по колко асистенции сте си дали един на друг или подминавате тази тема?
– Със сигурност не броим, но мисля, че аз съм му дал повече асистенции, отколкото той на мен. Но Каранга направи много важен голов пас срещу Лудогорец за купата и с това попадение ги отстранихме. Много съм му благодарен. Той също всеки път ми благодари за асистенциите, които му давам.
– Как се получи този синхрон между вас?
– Оставаме с него след тренировка – аз му центрирам, той ми подава. Доста работим и се получава и на терена. Наистина сме много силен тандем отпред и се получават нещата. А и си пасваме и като характери.
– На импровизираните интервюта, които правите пред ТВ ЦСКА си много активен. Харесва ли ти журналистическата професия? Какво е мнението ти за журналистите?
– Нямам лошо мнение за журналистите. Дават ми тази възможност, защото повече говоря и мога да ги предразположа да се забавляваме, защото другите са малко по-притеснителни. Като цяло съм позитивно настроен към журналистите. Уважавам ги, както и те мен. Виждате, че не се пишат лоши неща за мен.
– Ти си един от малкото играчи, които дават по-нестандартни отговори. Както футболът се канонизира, така и в отговорите на футболистите срещаме все повече клишета, но ти не си сред тях. Примерно репликата за космоса…
– Да, аз съм такъв характер. По-искрен съм, но понякога това ми изиграва лоша шега, защото феновете на противниковия отбор не го приемат, както трябва. Но аз не мисля, че казвам някаква лъжа. Просто казвам истината директно и на хората това не се харесва. Затова вече гледам да съм по-обран и да не правя такива коментари, за да няма интриги.
– И ти ще минеш при шаблоните.
– Да, както знаете аз съм на 21 години и имам още много да уча.
– Да смятаме ли, че отсега си готов като Христо Стоичков да започнеш работа в телевизия?
– Честно казано, не го обмислям това нещо, но защо не? След като свърша с футбола, нищо не се знае. Не знам животът как ще се завърти.
– Битката за титлата и купата предстои. Как виждаш ситуацията?
– Ситуацията е много тежка. Всеки мач е като финал за нас. Във всяка среща са важни трите точки. Виждате, че Лудогорец не греши и ние също нямаме право да го правим. Всеки мач до края ще бъде много важен. Играем срещу тях на 6 април. Това е финал, от който много зависи как ще се развие първенството нататък.
– Коя грешка можеше да избегне ЦСКА – 0:0 с Пирин, 0:0 с Черно море, след това с Етър?
– Срещу Черно море със сигурност можеше да я избегнем, но не си вкарахме положенията. Малко се разколеба играта, както и ние, футболистите, но намерихме сили в следващите мачове с добра или с лоша игра, да вземем трите точки.
– Спомена двубоя с Лудогорец следващата седмица, вече знаете как се побеждава там. Какво е по-особеното в тези двубои? Човек, който гледа отстрани вижда, че има много напрежение и много битка. Дори понякога емоциите са повече, отколкото качеството на футбола.
– Има напрежение, защото за нас е дерби. Гоним се с тях. В тези мачове излизаш двойно по-мотивиран, защото се изправяш срещу добър съперник. Знаеш, че половин България гледа този мач, трябва да се представиш на ниво и да помогнеш на отбора. Лично за мен няма напрежение в тези двубои, защото най-много ми харесват тези срещи – срещу Левски, срещу Лудогорец. В тези мачове се играе атакуващ футбол, който допада на моя стил на игра, има много публика. Като цяло за мен тези двубои са най-хубави. За другите момчета не мога да отговоря. Може би в някои има притеснение.
– ЦСКА завърши със спектакли сезона, игра много силни контроли, а после в първенството показа непривлекателен футбол и измъкнахте трудно някои мачове. Говорихте ли си за това в съблекалнята?
– Говорихме си, да. Сами видяхме, че играта не върви. За първите два мача беше нормално – след подготовка е така, докато почне първенството. Но след това пак продължихме да не показваме това, което можем. Но мисля, че лека-полека нещата започват да се оправят. Хубавото е, че не загубихме много точки, защото наистина не играхме това, което иска треньорът и което можем.
– Минимализирахте щетите, а контролите наистина бяха срещу класни отбори.
– Да, класни отбори и класни футболисти. Успяхме да извлечем максимума от тези контроли. Мисля, че се получи добре.
– А наистина ли имаше интерес към теб от Динамо (Киев)? Имаше ли след мача похвали към теб от ръководството? Търсеха ли контакт с теб?
– Честно казано, нищо не знам. Разбрах от медиите, които на следващия ден написаха, че има интерес от Динамо (Киев), но до мен нищо не е стигнало. Ако е имало интерес, то въпросите са били към шефовете. Но щом не се е стигнало до трансфер, значи интересът не е бил достатъчен. Но за мен е по-добре, че не се получи сделка, защото искам да спечеля поне един трофей с ЦСКА и след това вече да вървя нагоре.
– Победихте Левски в първото от петте дербита, които предстоят. Добре ли е, че най-гледаният мач в България ще се играе толкова пъти в рамките на два месеца? Как ти се струва програмата, според която ще срещнете Левски по средата на седмицата, когато повечето хора са на работа и няма да имат възможност да дойдат на стадиона?
– Според мен са направили така програмата, защото през април имаме много мачове. Мисля, че са седем, заедно с тези за купата, а това е много. Пет дербита са прекалено много за зрителите. Зависи как ще завършат следващите два мача за купата. Към четвъртия-петия двубой може и да няма чак толкова голям интерес.
– Говорите ли си в ЦСКА за титла, за купа или се подчинявате на клишето „мач за мач“?
– Не се подчиняваме на това клише. Всички мечтаем и вярваме, че ще можем да се преборим да вземем минимум един трофей, дано да са два. Но и избягваме и да говорим постоянно: „Трябва да станем шампиони, трябва да станем шампиони…“, защото психически сме освободени. Това постоянно повтаряне може и да изиграе лоша шега на футболистите, зависи от характера им.
– Известен си като футболен артист, който обича шегите. Твоя ли беше идеята да сложиш фланелката с надпис: „Защо винаги аз?“ и считаш ли, че в двубоите срещу Левски ти върви?
– Идеята беше моя, никой не знаеше за нея, дори брат ми, който е един от най-близките ми хора и е постоянно до мен. Честно да ви кажа, преди мача усещах, че ще вкарам гол. Знаех си отвътре, че ще отбележа. Дори се чудех как да празнувам попадението. Един ден преди срещата си казвам: „Утре ще вкарам гол и трябва да си измисля как ще го отпразнувам.“ Сам си го направих, дори и футболистите в съблекалнята не ме видяха, че си слагам такава фланелка. Влязох в банята, за да си я сложа. Излязох на терена и в петата минута вкарах. Наистина срещу Левски ми върви.
– Неведнъж през сезона ЦСКА се оплака от съдийски грешки. Имахте ли основание?
– Има мачове, в които имахме основание, но аз съм на 21 години и не мога да коментирам тези хора. Всеки прави грешки, но…
– Смяташ ли, че има тенденция срещу ЦСКА?
– Смятам, да. Правят се грешки, доста дузпи не ни дадоха, а отсъдиха други срещу нас. Ако си спомняте мача срещу Ботев, беше отсъдена дузпа за нарушение на Бодуров, а нямаше никаква дузпа. С нея завършихме 1:1 и загубихме точки. Със сигурност сме ощетявани, но грешките ги има в играта. Дано не се получават във важните двубои.
– Твърди се, че си слабост на собственика на клуба Гриша Ганчев. Така ли е и вярно ли е, че той е по-строг към играчите, които чувства по-близки, отколкото към останалите?
– Не мога да кажа, че съм негова слабост. Но десет години ми е шеф и ми е помагал в доста трудни моменти. Последния път ми помогна, когато имах спад във формата през миналия сезон. В началото изиграх два лоши мача и седнах на скамейката. Тогава той разговаря с мен, изчаках да получа шанс и отново „захапах“. Но разговорът с него ми повлия много на психиката, за да си върна добрата форма.
– Кои са били тежките ти моменти?
– Не са за пред публика и не искам да ги казвам. Лично е и не мисля да го споделям.
– Ще има ли феърплей в плейофите или ще има познатото „някой отбор да играе за друг“?
– Всички се надяваме да има феърплей. Дано да се получат хубави мачове и да няма умишлени съдийски грешки. Дано отборите да не играят за друг тим, всичко да е наред и по-добрият да спечели купата и титлата.
– Ти си поредният бисер от благоевградската школа. Имаш ли идол от вашия регион?
– На мен много ми харесва играта на Бербатов. Също и Манолев, който има много силни мачове и доста съм се учил от него. Има много кадри от този край.
– И не свършват, въпреки проблемите на Пирин.
– Дай Боже, да не свършват, а да излизат още и още!
– Имаш ли обяснение защо толкова много футболисти излизат от вашия край? Добре се работи с децата или просто си има талантливи футболисти?
– Има талантливи футболисти, но не могат да ги развият. Мисля, че развитието, което получих в Литекс, нямаше как да се случи в Пирин. Просто има школи, които работят професионално. Но от този регион излизат много кадри, има много талантливи момчета.
– Имаш ли си любимец от четвъртите в света? Смяташ ли, че някога пак ще имаме такъв силен национален отбор?
– Моят любимец е Христо Стоичков. Беше ми треньор.
– Разбираше ли се с него?
– Разбира се! Много го уважавам, защото той ми помогна. Взе ме в мъжкия отбор и ме пусна на 15 години и 6 месеца да направя дебют. Почти никой треньор в България няма да го направи. Не знам в момента в Първа лига дали има някой на 15 години, който да го пускат да играе по 10-15 минути. Силно се надявам да има силен национален отбор. Не че сега е слаб, според мен в момента тимът е доста добре и със сигурност ще върви нагоре, но трябва време.
– Във вторник направи много силен мач срещу Словения. Вкара гол и каза, че вече си готов за „А“ отбора на България. Трябва ли да напомняме на Петър Хубчев да те взима или той има поглед върху играта ти?
– Като цяло целият отбор направи силен мач, всички играхме добре. Питаха ме дали съм готов за мъжкия национален отбор. Мисля, че вече горе-долу имам опит, на 21 години съм и съм готов да вляза в мъжкия футбол в представителния тим. За мен е сбъдната мечта да играя за България. Дай Боже, да ми се дават повече шансове за изява.
– Казват, че който направи дебют при мъжете, не трябва да се връща към младежите, но ти все още го правиш. Защо?
– Според мен не е така. След мача с Босна говорих с г-н Хубчев и той ми каза: „Отиваш при младежите да им помогнеш. Искам да си мотивиран и да помогнеш с твоята игра на отбора, а не да си помислиш, че си станал звезда и да играеш лежерно.“ Мисля, че изпълних заръката.
– В турнира за купата на Нациите съперници са ни съставите на Норвегия, Словения и Кипър. Не е ли време да започнем да побеждаваме тези отбори и да не се притесняваме как ще завършим?
– Не мисля, че има притеснения.
– Но няма класа. Сам виждаш, че изпитваме проблеми – загубихме от Босна и Херцеговина, измъкнахме победа над Казахстан, но в края на мача след определено слабо второ полувреме на нашия състав. Като че ли нещо липсва на българския национален отбор…
– Липсва повече увереност, че сме един добър отбор и можем да победим всеки. Доста хора са негативни към националния тим. Трябва да започнем да побеждаваме, за да върнем хората, които идваха с желание на стадиона да гледат националния отбор. Сигурен съм, че под ръководството на треньорите и с класните футболисти, които имаме, ще успеем да върнем хората и отново ще имаме резултати. Само така хората биха гледали позитивно на нещата.
– От новата вълна таланти в ЦСКА Антон Недялков първи направи милионен трансфер. Мислиш ли в тази посока? Верни ли са твърденията, че Олимпиакос проявява интерес към теб?
– В момента не мисля, отдал съм се изцяло на предстоящите мачове. Не искам да се заблуждавам, че лятото на всяка цена трябва да бъда продаден. Нека изиграем двубоите, да свърши шампионатът и след това ще говорим. Ще играем в Европа, живи и здрави, всичко да е наред. За Олимпиакос и аз съм чел, но не знам нищо. Това е работа на ръководството. Ако нещата станат по-сериозни, ще разговарят с мен и ще ме информират.
– Спомена, че Христо Стоичков ти е дал шанс. А как се работи с Любо Пенев, друг голям футболист?
– Да, беше ми треньор в Литекс. Наистина един много голям професионалист. Доста е стриктен, иска всичко да е перфектно. Работи се добре с него. Според мен е добър треньор. Не мога да кажа нищо лошо, защото при него играех и имахме резултати.
– А сега със Стамен Белчев? Той не крие пристрастията си към теб, но когато трябваше да те постави на пейката, го направи бързо, защото според него си си „вирнал носа“. Така ли беше?
– Не мога да кажа, че съм си вирнал носа, просто се бях отпуснал и си мислех, че съм 100% титуляр. Той ми показа, че при нас няма титуляри и резерви. Всеки може да играе. Разговарях с него и той ми каза: „Ще ти дам отново шанс, но аз ще преценя кога. Просто бъди готов, тренирай здраво, за да „захапеш“ отново.“ Да, наистина, когато трябва да ме критикува, ми казва нещата в очите, не ми спестява нищо и много рядко ме хвали, за да не си вирвам носа. Всяко едно нещо се преодолява и аз го направих. Всеки е минавал през подобни неща. Хубаво е, че на мен ми се случи рано.
– Имаш ли любим футболист и чуждестранен клуб?
– Симпатизирам много на Кристиано Роналдо. Много ми харесва неговия стил на игра. Фен съм на Реал (Мадрид).
– На 5 май предстои 70-годишнина на ЦСКА. Ще играете точно срещу Лудогорец на тази дата. Не е ли малко рисково, нож с две остриета точно на празника да се играе решителен мач?
– Не се знае дали ще е решителен. Може да предположим, но не знаем на всяка цена дали ще е така. Надявам се да стане хубав мач. Имам информация, че билетите много се купуват. Дано нашите фенове да напълнят стадиона. Наистина ще стане един уникален празник за всички! Дано да се поздравим с победа и да празнуваме!
– Пред колко зрители си играл най-много?
– Пред 25 хиляди срещу Левски. На 16 години играх срещу Стяуа пред 20 хиляди. Не си спомням друг мач, на който да е имало много хора.
– Докъде стигат мечтите ти? Георги Димитров-Джеки каза, че му напомняш за ранния Стоичков. Ти мечтал ли си за такава голяма кариера?
– Разбира се! Един футболист, ако няма мечти и цели в живота, по-добре да не играе футбол. Но лично аз искам да не ме сравняват с Христо Стоичков, защото той е един и е постигнал прекалено много! Мечтая също за такава кариера! Дай Боже, да се случат нещата и да прославям България по света. Където и да отидеш, Стоичков всички го знаят.
– Как разпускаш?
– Когато имаме почивка, се прибирам в Кресна да си видя семейството. Дори и да е за един ден, се прибирам. Когато е позволено, излизам на клуб да разпусна. Обичам да ходя на кино. Хобито ми е лов, ходя през зимата. За мен се носи слава, че постоянно съм по дискотеки. Само ме „виждат“, пък аз никъде не ходя. Но казват, че няма лоша реклама.
