-
-
Преди днешния двубой за Суперкупата на България между Лудогорец и ЦСКА едва ли има по-добър събеседник от Кирил Десподов. Само допреди 2 години той бе големият любимец на Сектор „Г“, но днес е част от големия съперник. Лудогорец. Нещо повече – крилото беше с основен принос за десетата поредна титла, която „орлите“ спечелиха, като отбеляза 5 гола и даде внушителните 14 асистенции в елита през миналия сезон. След тази силна кампания към Десподов имаше огромен интерес, искаха го тимове като Галатасарай и Уест Бромич, както и други, но той избра Лудогорец. Ден преди сблъсъка с „червените“ 24-годишната звезда даде интервю специално за читателите на „Мач Телеграф“.
– Киро, как се чувстваш в момента? Сезонът вече започна, а въпреки леките колебания срещу Шахтьор Солигорск вкара гол и продължихте напред…
– Добре се чувствам. Да, беше труден съперник Шахтьор Солигорск, но се радвам, че ги отстранихме и сега гледаме напред към мача с Мура.
– Знаете ли вече нещо за тях?
– Не, все още не сме започнали да ги гледаме и разузнаваме, защото имаме мач за Суперкупата и след това ще анализираме играта на Мура и силните и слабите страни.
– По-спокоен ли си сега, след като окончателно стана собственост на Лудогорец? Имаше един месец, в който течаха преговори и всеки ден беше пращан на различно място…
– Да, вече съм спокоен. Имаше напрежение в мен, преди да ми свърши договорът за наем в Лудогорец. Имаше преговори с други клубове, но аз съм щастлив, че останах. Отборът ми дава нужното уважение, дава ми сцена за развитие, всички ми помагат с каквото могат. Затова и не се поколебах и оставам тук.
– Какво ти дава повече Лудогорец от другите клубове, които те искаха? Говореше се за западни отбори, Галатасарай…
– Не ми е помогнало за решението това, че съм в България. Бях щастлив през тази една година, в която бях в отбора, чувствах се много добре, играех във всеки мач – вкарвах голове, давах асистенции. В Италия не ми даваха никаква възможност за изява – за две години знаете записах 5 мача и 101 минути, което е абсолютно нищо. Когато дойдох в Лудогорец, нещата ми потръгнаха, чувствах се спокоен и щастлив. А на едно място е най-важното да си спокоен и щастлив, за да можеш да разгърнеш потенциала си и да покажеш на какво си способен.
– Ти си на 24 години, допада ли ти ролята на лидер? Вече носи лентата в националния тим, а в Лудогорец си трети капитан…
– Аз мисля, че това се печели с изявите на и извън терена. Радвам, се че ми гласуват доверие и в националния отбор, а и в Лудогорец. Давам всичко от себе си, за да има добър колектив. Важното е да има уважение между играчите, всички да сме в добри отношения. Когато си лидер, трябва да правиш правилните неща, защото другите гледат от теб.
– Валдас Дамбраускас те пуска на няколко позиции в атака. На коя се чувстваш най-добре?
– Няма никакво значение – ляво или дясно крило. И централен нападател съм играл. Рядко, но съм готов да бъда ползван и на тази позиция. Най-удобно обаче ми е на крилото.
– Каква ти е целта оттук нататък, защото все пак си на 24 години?
– Когато подписах с Лудогорец, си поставих цел да влезем в Шампионската лига. Никога не съм играл там, искам да изпитам тази емоция, да се изправя срещу най-добрите отбори в света. Не мисля за трансфер, защото сега подписах. Ако влезем в Шампионската лига, изиграем силни мачове, може пак да изляза в чужбина. Но да си заслужава. Да отида в отбор, който наистина ме иска. Офертата да задоволява и клуба, и мен. Нещата ще бъдат супер да отида пак в чужбина.
– Игра със Светльо Дяков, Козмин Моци, Владо Стоянов. Как се отразява тяхното напускане?
– На всеки му свършва времето. Те постигнаха невероятни неща с Лудогорец, респект за тях. Шапка им свалям. Играха в Шампионската лига, представиха се силно в групите на Лига Европа, спечелиха 10 титли… Те бяха големи лидери, всички ги слушахме. Сега дойде времето на по-младите. Аз съм един от тях. Предизвикателство е за нас да поемем щафетата.
– Сигурно доста пъти си си задавал въпроса, но защо не ти се получи в Каляри?
– Задавал съм го на себе си този въпрос често наистина. Така е трябвало да стане, ако трябва да отговоря по най-умния начин. На мен и много хора ни е любопитно, защото един клуб те купува и в крайна сметка не разчита на теб. Сякаш не знаят какво да си правят парите. Да гадаят кой ще стане и кой – не. Направих силен сезон в Австрия. Върнах се в Каляри и ме пуснаха за… 10 минути срещу Лацио. Да я глътна топката и да я вкарам в мрежата ли? Първия сезон спечелих дузпа срещу Интер. Играх добре срещу Парма и Болоня. Никой обаче не ми даде обяснение. Не са искали да ме развиват явно. Даваш една торба с пари и после… Лудогорец обаче повярва в мен и се договори с тях да ме закупи, което беше много важно.
– Предстои ви двубой срещу бившия ти тим ЦСКА за Суперкупата. Вие вече изиграхте два официални мача, а те не…
– Да, това е плюс е за нас. Те обаче също играха контроли. Няма да е лесен двубой. Ще е мач на емоции, ще се хвърлим с всички сила да спечелим.
– Няма как да отбиете номера и да мислите за Европа…
– Да, няма как това да се случи. Това е финал. Има заложен трофей, който искаме да спечелим.
– Каква е твоята мечта? Вече си национал, играл си на Запад, а стана и шампион на България…
– Мечтата ми остава участие в Шампионската лига. Както казах, това е, което искам. Не успях и да се задържа на Запад. Искам пак да изляза в чужбина и да заиграя редовно. За момента обаче мисля само за Шампионската лига.
– Не може да не те питам и за националния отбор. Има ли светлина в тунела?
– Виждаме едно подмладяване. Всички играем с желание. Нещата от днес за утре няма как да станат, но се промениха към добро. Сменя се отборът почти изцяло. Сега остава Ясен Петров да ни обиграе, да ни направи по-силни, за да се противопоставяме на тимовете, срещу които ще играем.
– Като че ли имаше събуждане в последните контроли срещу Словакия, Русия и Франция…
– Мисля, че да. Русия ни би в последните минути. С Франция сме други светове… Има светлина в тунела. Хората трябва да са търпеливи. Да оставят треньора да си върши работата. Той има отлична комуникация с футболистите, знае как да говори с нас. Играчите са спокойни с него и винаги ще дават всичко от себе си.
