-
-
Дори след най-тежката нощ слънцето пак изгрява. Тези 34 000 левскари, които понесохме поредния шамар след загубен финал, трябва да приемем, че най-важното си остава това, че пак имаме шанс да се изправим и да продължим. Да летим пред тези, които крачат, и да вярваме, че където е текло, отново ще тече. Ще има сълзи, но от радост, защото във футбола дори и най-тежкото проклятие няма как да е вечно. Един ден тези, които управляват отбора, ще проумеят, че когато правят грешки, не е страшно да си ги признават. Да загърбват собствените си его и интереси в името на справедливостта.
След такъв мач трудно ще се намери виновен. Ако Левски бе загубил Купата с играта, която показваше през по-голямата част от сезона, щеше да ни е много по-лесно. Щяхме да напсуваме и треньора, и играчите и поне малко да ни олекне. Сега обаче реално единствената критика може да е за това, че Делио Роси бе избрал група за мача, в която нямаше план Б. Само че неговата основна стратегия работеше отлично и е факт, че гол не падна заради тоталната липса на късмет и магията, с която Георги Петков заключи вратата си. Не може обаче да говорим, че дългата поредица от неуспешни сезони е резултат само от лошо нареждане на планетите и клетви от свои и чужди. Рационализмът изисква да признаем, че
проблемът е много по-дълбок
и за него трябва да се търси решение, а не врачки и баячки, които да свалят проклятието.
Да, след като си уволнил Емил Велев след шампионска титла и отстранен първи съперник в Европа с общ резултат 9:0, трябва да намериш начин да му се реваншираш в годините. Защото точно след тази неправда се заредиха тъжните нощи за Синя България. Днес Делио Роси се радва на подкрепа и доверие от страна на ръководството, каквито не сме виждали никога в историята. В същото време мястото на Левски в класирането е изключително непривично. Това противоречие няма как да не се набива на очи. При това с уговорката, че финалът на сезона е изцяло в полза на италианеца. Само срещу Славия онзи ден видяхме толкова положения за гол и хубави атаки, колкото за един период от няколко месеца „сините“ не успяха да ни покажат.
Трудните решения обаче се взимат от смели и най-вече компетентни в материята хора. В ръководството на Левски в момента такива не се виждат и
това е същността на драмата
На клуба му липсва силна управленска фигура, която да действа адекватно спрямо средата. Защото в българския футбол европейските маниери не работят. Хората около Гриша Ганчев например никога няма да допуснат отборът им да загуби финал от по-слаб съперник. Никога няма да оставят съдията да е толкова толерантен към лежането и селския футбол на противника. И да има еднакви критерии за тези, които са с 34 000 зад гърба си, и тези с 1500-2000 ентусиасти.
В крайна сметка Славия си заслужи Купата, а Левски – страданието.
То обаче калява
Тази мисъл трябва да ни крепи даже над бездна като тази, която отново зейна пред Отбора на народа. Във футбола, както и в живота, винаги има УТРЕ! „Синьото“ утре започва от днес и най-важното е горчилката от драмата да не разваля общностния дух, който пълни трибуните и с деца. Те може още да не са видели трофей, но сияят само като чуят как целия стадион пее „Сърце, душа -за Левски София!“ Отсега знаят, че един истински фен може да смени всичко в живота си… жената, колата, дори джендъра си, но не и любимия отбор.
Другото е жалко. Жалки са и онези, които не празнуват от щастие, а заради чуждото нещастие! Да са живи и здрави! Колелото на футболните страсти винаги се върти и никой не е вечно долу или горе. От него обаче един по един падат разкрачените между ЦСКА и Литекс. Сега имат отличен шанс да се ориентират към Славия.
Людмил Христов/ „Меридиан мач“
Какъв е този говежд сайт…