-
-
Волейболната легенда Димо Тонев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+ часове преди старта на световното първенство за мъже, на което сме домакини заедно с Италия. Подобно събитие в този спорт не се е случвало у нас от 1970 г. насам. Въпреки многото контузии, “лъвовете” са доказали, че притежават воля да преодолеят кризисни ситуации. Довечера България излиза срещу Финландия пред любимата си варненска публика. А очакванията си за форума сподели Тонев, който е носил капитанската лента в мъжкия ни отбор. Участник е на две олимпиади, пет световни и осем европейски първенства. На игрите в Атланта през 1996 г. е избран за знаменосец на делегацията ни. В клубната си кариера прави име в шампионатите на Италия, Турция и Гърция, а като треньор бе начело на няколко от женските направления на представителните ни отбори.
– Здравей, Димо! Благодарим ти, че часове преди началото на световното първенство по волейбол уважи нашата покана! Какво очакваш от националния ни отбор? Стартираме тази вечер срещу Финландия…
– Дано всичко вече да е уточнено в нашия национален отбор, защото проблемите бяха много. Видяха се и в Лигата на нациите, и в контролите, които се изиграха. Проблеми от медицински характер, проблеми от друг характер… Да се надяваме, че всичко е останало в миналото и момчетата ще успеят да дадат това, за което са подготвени, дори очаквам и малко повече. Но резултатите ни през последните години не ми подсказват да очаквам някакво супер класиране. Все пак сме домакини и момчетата ще играят пред наша публика. Очаквам да излезем добре от групата, което ще бъде много важно. Много тежка група, а след това ще зависи цялото подреждане.
– През седмицата взриви медийното пространство, като нападна Боян Йорданов. Защо се изказа толкова остро за диагонала?
– Аз нямам нищо лично към Боян Йорданов. Може би той беше един от примерите за непоследователността на нашия треньор Пламен Константинов. Четох някакви негови медицински анамнези, n на брой, които не е нужно да ги съобщава на волейболната общественост. Може би трябваше да ги съобщи на Пламен Константинов преди да се яви в националния отбор. Той не е виновен, че е извикан в националния тим. Но кои са моите съображение да давам тази информация, която не е някаква тайна? Факт е, че през последните четири години не можем да намерим диагонал, който да играе успешно. Първо – не успяхме да намерим конкуренция на Соколов. Второ – след като той не може да играе поради медицински причини, ние нямаме поне двама диагонали, които да са в една определена конкурентна среда. Да имаме поне двама подготвени човека на този пост. Ако на единия не му тръгне играта, да ги използваме. В момента имаме Учиков и никой друг, а световното първенство започва. И то не само на този пост е така. Много неясноти, които според мен идват от организационната немощ на нашия треньор. Замълчахме си за нещата след европейското. Преди това в Световната лига взехме една измъчена победа и до последно треперехме дали ще се спасим. Европейското първенство в София, на което поради известни на всички причини, можехме да играем финал, а не се знаеше дали няма да станем и европейски шампиони. След това едни подмладявания, състарявания на националния отбор, неясноти. Едни играчи, които се викат на пожар на всички постове и в последния момент. Всички тези неща се знаят. Всички си мълчат, никой не казва нищо. Световното първенство дойде, ние ще играем вкъщи и всички стискаме пръсти – дано да направим нещо. Във волейбола няма случайни неща. Има последователност, концепция, планиране, хора, с които могат да се постигнат определени задачи и работа, за да се случи това нещо.
– Знаеш ли, когато говорим за Боян Йорданов, това са тежки обвинения! Преди два месеца направихме интервю с него. Той се радваше, че отново е в отбора, искаше да играе за националния тим. Даже се говореше, че това е скритото оръжие на Пламен Константинов, защото много хора не знаят играта му. Аз лично смятам, че случилото се не е умишлено…
– Пак казвам, че нямам нищо лично. Просто ми дойде този пример в акъла, а те са много.
– Един такъв пример е скандалът между Пламен Константинов и Владислав Иванов. Там кой е виновен според теб?
– Ако търсим виновен, винаги ще го намерим. Нека погледнем от морална гледна точка и от гледна точка на нормалните хора, а не от тази на спортистите. Недопустимо отношение на треньора към състезател. Дали е добър, дали е не толкова добър, бъдете сигурни, че нито един състезател няма да реагира по този начин, ако няма натрупано напрежение. Ако на него не му е дошло до горе и вече няма накъде. Нека си кажем нещата – Теди Салпаров е ценен за нашия национален отбор, но не винаги е бил в най-добра форма и тогава не е давана достатъчна възможност на Владислав Иванов да влезе и да играе.
– Кой е виновен за тази ситуация? Толкова неща се натрупаха и то в месеца преди началото на първенството…
– Цялата организация около националния отбор, я прави старши треньорът. В нито едно отношение федерацията не му е казала – не викай този състезател, не тренирай така, не прави такъв лагер, не играй с тези… Винаги е казвано „да“. Докога ще си премълчаваме нещата? Докога нашият национален отбор ще бъде в това състояние? Говоря постоянно с хора, свързани с волейбола – треньори, деятели, хора, които много години са били в този спорт. Тяхното мнение не е много по-различно от моето.
– Наистина ли толкова често се споменава нечия майка по време на лагерите в националния отбор, както твърди Пламен Константинов? Той спомена, че това били някакви нормални неща…
– Дали се споменава или не, не бих казал, че не е важно, но бих казал, че няма нищо сериозно и преднамерено, когато нещата не се получават, някой да избухне. Най-вече треньорът има право да избухне, когато състезателите не изпълняват нещо или нещо не става, както трябва. Дали е на майка, сестра или баба, не е толкова важно. Това са неща от кухнята, които според мен въобще не трябваше да излизат наяве. В момент на афект и натрупано напрежение, според мен Пламен Константинов не трябваше да изнася тези неща, но това не е само в нашия спорт. Има го във всички спортове. Там, където има мъже и се работи мъжки, няма сърдене. Няма този ми каза така, другият ми каза иначе, ако няма някаква преднамереност в действията на треньора или на някой друг. Мисля, че в действията на Пламен Константинов няма преднамереност. Тогава, когато не му се получават нещата той да е нервен, ядосан, да рита топки, да хвърля, да псува и т. н…. Това става в мъжкия национален отбор. Нека да кажем, че в женския тим такова нещо не може да стане, там се работи по друг начин.
– Имат ли решение проблемите пред Пламен Константинов, при положение, че шампионатът започва довечера?
– Каквото е направено дотук е направено. Но Пламен Константинов много отдавна знае, че ще участваме на световно първенство. Факт е, че ние нямаме безкрайно много състезатели. Не сме Русия, Бразилия, Франция, Италия, за да имаме по 50-60 състезатели, които са взаимнозаменяеми на отделните постове. И той го е казвал това нещо и като го знае, с много лека ръка се елиминираха много състезатели. Дори млади волейболисти, на които можеше да се даде по-голяма възможност да покажат това, което могат. Или най-малкото да има една конкурентна среда в националния отбор, която винаги помага за израстването на състезателите. Ако почна да ги изреждам, сигурно ще кажа 20 имена.
– Какво губи България, когато на полето не е Цветан Соколов?
– Цветан Соколов безспорно е един от най-добрите диагонали в света. Колко добър, колко лош за някои, колко грешал в някои ситуации и т. н. Няма състезател, който не греши и той е най-добрият ни диагонал. Загубихме един много силен играч, който решаваше много възлови ситуации. Имайки предвид, че нямаме четворки, които решават ситуации, когато не се посреща добре, а това доста често се случва и трябва да играем срещу двойна и тройна блокада. Чисто спортно-технически погледнато, загубихме един много ценен състезател.
– Съставът ни изглежда по доста различен начин от това, което се очакваше. Без редица титуляри. Този минус, може ли да се превърне в плюс и заместниците да надминат себе си?
– И да надминат себе си, ще го направят в един-два мача, не могат да го направят в цяло първенство. Все пак нека логиката говори и да бъдем здраво стъпили на земята. Може, ако в последните четири-пет години, един състезател е играл на едно обичайно високо ниво и ако сега даде 70%, защото има напрежение от световното първенство. Но ако той е играл на ниво 30-40% и сега да очакваме, че ще направи някакви чудеса… Може в две ситуации, в един гейм, но не можем да очакваме, че ще го направи на цялото първенство.
– Според теб кои са най-големите съперници на България в групата? Ясно е, че Куба и Полша притежават класни отбори…
– Бих сложил на първо място Иран. Това е изключително корав противник, който не се отказва при никаква ситуация. Поляците сме ги виждали да тръгват с много голям ентусиазъм и по време на мачовете да се пречупват. В последните години на няколко пъти ги победихме. С иранците обаче ще ни бъде изключително трудно. А Иран е един от съперниците, през които трябва да минем задължително с победа, ако искаме да разчитаме на нещо повече в това първенство.
– В какво големите фаворити превъзхождат отбора на България?
– В много неща. Първо – като окомплектовка на съставите си. Второ – като състави, които в продължение на много години играят заедно. Бих споменал Франция, Русия, Италия. Бразилия ще бъде с променен състав. В последните четири-пет години фаворитите вкараха по няколко нови състезатели, но основните им играчи, системите им на игра, треньорите са тези, които сега ще участват на световното първенство. В този аспект и като окомплектовка на съставите, като опит, начин на игра и това, че много дълго време играят заедно, тези тимове ни превъзхождат. Ако трябва да се спрем чисто технически на всеки един от постовете, трябва да кажем, че няма отбор в света, който да може с трима „ниски“ вътре да играе. Питат 1,90 м нисък ли е? Да, за четворка е нисък, тъй като трябва да прави блокада, а срещу него има един нападател от 2,10 м. Има срещу себе си Михайлов, Курек и всички останали, които ги „прескачат“. Ако ние играем със Сеганов, Скримов и с Пенчев примерно, с трима ниски не сме конкурентноспособни в достатъчна степен на отборите. Те така анализират и изследват противниците си, че всяка една такава малка брънка на съперника, вече е голям минус.
– Как виждаш финалната четворка? Отдавна си наш колега, коментираш мачове…
– Русия, Италия и Франция… За четвъртия малко се затруднявам. Може би горе-долу под един знаменател трябва да поставим Бразилия, да не изключваме Аржентина с Веласко и един състав, който е окомплектован от достатъчно опитни и корави състезатели. Може би ще трябва да сложим България, Иран… Много е важно как ще се играе в групите и в следващия етап при елиминациите.
– Когато говорим за нашия състав, реално кое място виждаш за него? Коя позиция можем да приемем за успех?
– Всичко, което ще кажем е чисто хипотетично, но на базата на анализ на начина, по който играят отборите в последните три-четири години, как се окомплектовани, опита им и още доста параметри. Мисля, че нашият отбор със сигурност намира място между първите осем на това първенство. Ще бъде хубаво да го покаже и на полето.
– Използваме възможността, за да те попитаме и за женския ни национален отбор. На състава, воден от треньора Иван Петков,предстои участие също на световно първенство в Япония, което започва в края на този месец. Там каква е ситуацията?
– Имам поглед, наблюдавам някои от тренировките, когато имам възможност, чуваме се с Иван Петков. Ходих да гледам на живо мачовете с Белгия. Имам информация от Италия от турнира, в който играха с Германия, Турция и Канада. Със сигурност потенциалът на нашия отбор не е на нивото на най-добрите в света и трябва да си го кажем. Изключително подмладен състав. Иван Петков наистина е направил много добра организация и работи много добре. Но за да има добър резултат, трябва да има поне три неща – състезателки, треньор и организация. Мисля, че като състезателки в момента отстъпваме на най-добрите в света като потенциал. Като треньор Иван натрупа доста опит в клубния отбор, беше и помощник-треньор в националния тим. Взел е помощници към себе си, които да му помогнат в организацията. Мисля, че води един много добър тренировъчен процес, който ще помогне на състезателките да израснат доста. Като организация мисля, че няма какво да се желае повече. Но пак има едно „но“ и то е, че отново изоставаме при формиране на календара на нашия национален отбор. Другите тимове две години напред са си направили турнирите – къде ще участват, с кого ще играят… А ние в последния момент търсим с кого да играем и играем с който има…
– А защо е така?
– Така е, защото някой трябва да се занимава само с тази работа, да има връзки с другите отбори, да планира едно определено класиране на нашия тим. Ето, вече знаем, че сме се класирали за Лигата на нациите през следващата година. Вече трябваше да има договорени контроли, лагери, съвместни кампове и т. н. Сигурен съм, че още нищо не е направено. А що се отнася до участието на световното първенство, групата е изключително тежка.
– Съпернички са Китай, Италия, Турция, Канада и Куба.
– Липсата на две основни състезателки – Елица Василев и преди всичко Добриана Рабаджиева, ще се окаже доста решаваща. Момичетата в националния отбор тренират перфектно, дават всичко от себе си, но дали техният потенциал е на нивото на противниковите отбори? Аз бих казал, че все още не.
– Но въпреки това, трябва да отбележим, че тази година женският ни национален отбор направи добри мачове. Видя се, че има някакъв потенциал…
– Спор няма. Това е резултат от добрата работа, добрия колектив и отборната мотивация. Тези млади състезателки дават всичко от себе си. Работата, която извършва Иван Петков е на световно ниво и това дава резултат. При едно световно първенство не трябва да забравяме и психологическия момент, който ще тегне над състезателки, които за първи път ще отидат да играят на такъв голям форум. Това също е много важно. Много ще е тежко, но с това участие състезателките ще добият неоценим опит, който ще им бъде много полезен за в бъдеще. Това са състезателки, които в следващите десет години могат да играят в националния отбор. Основата, която сега се прави, ако се доразвие за в бъдеще и съставът се окомплектова от още няколко състезателки, които са изключително нужни, тогава нашият отбор може да разчита на едно добро представяне в Лигата на нациите през следващата година и европейското първенство. Следват олимпийски квалификации, а за тях се искат точки и предно класиране в световната ранглиста, за да попаднеш в някоя по-предна урна и да имаш някакви шансове да се бориш. В противен случай си аутсайдер, защото още при определянето на квалификационните групи, си сложен с три-четири много силни отбори, които просто няма как да преодолееш.
– Прави ми впечатление, че сега не си много критичен, както беше преди четири години на световното първенство в Италия, когато женският национален отбор даже обяви бойкот на ТВ+ заради твоите коментари. Толкова лесно раними души ли са жените-волейболистки?
– Аз коментирам това, което виждам. На мачове коментирам това, което се случва. Когато фактите са тези, мога ли да кажа, че са други? Не мога. А това, че на някой не му харесват, си е негова работа. Мисля си, че е правилно нещата да се казват с точните имена и да се взимат някакви мерки. Нямам нищо лично към никой състезател и треньор. Точно обратното – когато съм отправял критика към някого, съм готов да седна и да се аргументирам защо е така. А ако някой ме убеди, че критиката е неоснователна, съм готов дори да се извиня. Няма нищо странно, свикнал съм да казвам истината и ще продължа да го правя! Дали на някой му харесва или пък не, това си е негов проблем.
– Не си ли навличаш много врагове? Някои казват, че искаш да станеш старши треньор на национален отбор и затова непрекъснато критикуваш…
– На кой национален отбор по-точно?
– Или на жени, или на мъже…
– Ако исках да стана треньор на женския национален отбор, щях да се кандидатирам, още когато беше избран Иван Петков. Тогава си оттеглих кандидатурата. Прецених, че той има по-голяма възможност, избрал е това поприще, треньор е на Марица, с това си вади хляба и просто отстъпих. По-точно, още когато избраха Иван Сеферинов. Нямам такива амбиции. Ако имам, ще ги заявя и ще се аргументирам защо, как, по какъв начин и с каква концепция искам да работя. А всяка истина поражда врагове, но пък дава свобода на този, който я изрича. Предпочитам да казвам истината и да бъда свободен вътре в себе си, отколкото като много други хора – като видим треньора на националния отбор или президента на федерацията, да мяукаме около тях и да се умилкваме. Това са хора, които искат преди всичко да печелят от волейбола. Аз не искам да печеля от волейбола, а волейболът да печели!
– Виждаш ли бъдеще в българския волейбол, защото в началото на разговора ни спомена, че България не разполага с чак толкова много класни волейболисти и волейболистки?
– Виждам бъдеще в българския волейбол само при един вариант. На ниско ниво, там където са децата, федерацията да предприеме мерки. Треньорите, които работят с деца, да бъдат принудени да се обучават. Приветствам това, което прави Владо Николов. Имам лични впечатления и затова казвам, че той доведе италиански треньор и го сложи за шеф на детско-юношеската му школа. Всеки ден работи с децата на 13-16 години. Това е треньорът, който е направил Симоне Джанели, Нели, Ланца и т. н. Какво говори това? Без нищо лично, ако кажеш на българските треньори, че не работим, не сме подготвени, волейболът ни изпреварва, ще отговорят: „Ти ли ще ни кажеш на нас кой е подготвен? Ние сме 30 години треньори, а ти ще казваш за какво става въпрос!“ Това е отношението. Работа на федерацията е да вкара в ред тези неща. Нямаме друг шанс. Талантите се раждат тук, но ние не успяваме да ги обработим и да ги направим състезатели. Това е истината. За съжаление в 90% от случаите произвеждаме волейболни инвалиди. Дори призовавам федерацията или лигата, или треньорите, или клубовете – дайте да се съберем и да си изговорим нещата, да видим как е правилно да се работи, с каква методика, по какъв начин, на коя възраст какво трябва да се прави, какви тренировки и с какво натоварване… Иначе нямаме шанс!
– Нещо за финал…
– Да пожелаем на нашите момчета успех! Дай боже да са здрави! Сигурен съм, че вътре в себе си ще подходят с много голяма отговорност и с много желание, за да се представят добре. Като ревне тази пълна зала, просто няма как! Въпросът е дали ще им стигне подготовката и дали потенциалът, който има нашият отбор, ще бъде достатъчен за едно добро класиране.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+
