Началото на новия футболен сезон в България наближава със страшна сила, но с изключение на годината не се усеща да има нещо много различно в Първа лига. Това най-вече важи за финансовата част на нещата, където доста клубове отново са на ръба на това да имат стабилен бюджет за цялата кампания. А единият източник, от който може да се очаква наглед сигурен и стабилен приход за всички клубове, отново е с общо взето плачевно ниски финансови параметри.
Става дума за прословутите пари от телевизионни права. Както добре е известно, от години вече правата за родното първенство се държат от една и съща компания. Тя многократно смени собствеността си за този период, но някои неща си останаха константни, като бизнес интересите отново се въртят около един и същ кръг личности. А от цялото нещо най-много страдат клубовете и феновете на футбола в България, които се оправят както могат. И тъй като отново темата е сложена малко или повече под килима, изглежда, че е време да хвърлим поглед към някои аспекти, за които не се говори достатъчно.
ПФЛ като фиктивен орган
Професионалната футболна лига в България все така продължава да е орган с по-скоро неясни функции и задължения, имайки предвид, че не администрира нищо свързано с родните професионални футболни дивизии. За справка, в останалите европейски държави този орган именно извършва всички организационни дейности около провеждането на първенството. Това включва и защита на интереса на клубовете при подновяване на договори за телевизионни права и уточняване на съответните финансови параметри.
У нас нищо подобно не се случва, като всички дейности, свързани с провеждането и администрирането на Първа лига, се извършват от футболния съюз. Тук идва големият въпрос – защо при постоянно недоволство на повечето клубове от условията на договора с телевизията все така няма никаква инициатива във връзка с преустрояването на ПФЛ като работещ орган? Вместо да слушаме поредното интервю на Вили Вуцов или който и да е друг роден футболен деятел, в което се излива недоволство в тази посока, защо не се предприемат реални стъпки в тази насока? В центъра на всичко отново стоят интересите на определени хора и клубове.
Топлата връзка по оста БФС – телевизия – Лудогорец
От години е много видимо, че БФС и телевизията почти напълно синхронизират гледните точки във връзка с телевизионното отразяване на определени събития от света на футбола в България. Добре известна „публична тайна“ е, че в сайтовете, под шапката на компанията, не се позволяват никакви своеволни, опозиционни писания и настройки против ръководството на БФС. Това беше факт и при предишния президент на Централата, Борислав Михайлов, както и при настоящия такъв – Георги Иванов. Директивата е ясна – за БФС или добро, или нищо. По-наблюдателните навярно са забелязали как се отразяват някои неудобни теми около футболния съюз.
В цялата схема, по един или друг начин, е замесен и Лудогорец. Преди години, при закупуването на телевизията от Кирил Домусчиев, бяха извършени редица кадрови промени в ръководните позиции на спортния отдел, които и до ден днешен запазват своята релевантност и власт. Определени ръководители явно са пряко избрани от Домусчиев и не може да бъдат пипани под никакъв претекст. Въпреки че босът на Лудогорец отдавна няма нищо общо с телевизията (поне на хартия), неговото влияние там остава силно. Разбира се, всички тези фактори превръщат темата за телевизионните права в тема табу. Шефовете на телевизията, носител на правата за излъчване на първенството, постоянно натъртват, че дават изключително много пари на клубовете.
Наистина ли парите за телевизионни права са „много“?
Този мит може да бъде разбит на пух и прах с голяма лекота по няколко причини. На първо място, крупните постъпления на телевизията от продукта „български футбол“ на годишна база надхвърлят 100 милиона, като числата даже се приближават до 120 милиона. На този фон изглежда направо смешно да се говори, че 7-8 милиона лева на сезон са адекватна сума, която да се дава под формата на телевизионни права. Отлично се знае, че таксата за каналите на телевизията расте всяка година, докато телевизионните права сега са по-малко като чиста стойност, отколкото са били през 2014-а година, когато стойността е била 10 милиона лева. Сметката не излиза и тя не излиза най-вече за клубовете.
Вторият аргумент по темата е сравнението с получаваните телевизионни права на някои страни в наше съседство. Може да започнем с Румъния, където клубовете прибират приблизително 30 милиона евро на година. Простата сметка показва, че изоставането тук е в рамките на 7-8 пъти. Да, демографският фактор е релевантен – румънците имат 3 пъти по-голямо население от това на България. И въпреки всичко, разликата не е в рамките на 3 пъти по-малко пари от телевизията, а по-близо до 10 пъти. За справка, всеки новак в румънското първенство прибира по над 1 милиона евро, което е повече от това, което се полага на шампиона у нас. Всеки да осмисля тази информация, както му е угодно.
Колко пари се връщат на БФС под формата на глоби?
Дори и да се абстрахираме от горните разсъждения и да приемем, че клубовете получават всички пари, които са им били обещани по телевизионните договори, то нещата отново не са толкова черно-бели. Знае се добре, че всеки кръг БФС начислява солидни глоби за щяло и нещяло, като надали има много клубове, които на седмична база не дават 4-5-цифрени суми и по тази линия. Трябва да припомним отново едно интервю на Вили Вуцов по време на изминалия футболен сезон, в което той обяви, че глобата за едно негово изказване е по-голяма от това, което клубът получава като сума за излъчването на съответния двубой.
Белезите на затворен кръг са съвсем ясни. БФС прибира значителна част от сумата от телевизионните права под форма на глоби, докато в същото време продължава да поставя клубовете пред свършен факт при подписването на всеки нов договор за телевизионни права. Целият процес сякаш олицетворява абсолютния абсурд, в който тлее българският футбол. А както изглежда, всеки предпочита да мълчи и да изказва само периодично своето недоволство от гореописаните обстоятелства. А през останалото време керванът си върви съвсем необезпокоявано…
