Дончич: Някои чужденци трябва да се освободят! Форматът на първенството е много странен

54-годишният бивш нападател не е никак ново лице за клуба. В специално интервю за БТА той разказа какво е положението в съблекалнята, какви са намеренията му за пролетта, посочи и причините за колебанията. Накрая той даде и положителна оценка на българската футболна лига като цяло.

„Червено-черните“ са с 19 точки от 20 мача, събрани от 5 победи, 4 равенства, а освен това е претърпял и 11 поражения. Локомотив (София) се събира за първа тренировка след Нова година на 8-и януари, а вече всичките шест контролни срещи са потвърдени.

– Г-н Дончич, Локомотив (София) завърши на 13-о място в efbet Лига през есента? Какъв e вашият поглед върху представянето на тима?
– Смятам, че като се погледне класирането, 13-о място просто не го заслужаваме с оглед на играта, която показахме. И просто в някои мачове, разочароващо, не успяхме да вземем точките, които заслужавахме. А играхме добре. Специално с отборите, които са в горната част на класирането, мисля се представихме във всеки един мач добре. Изключвам този с Ботев (Пловдив) като гост, когато загубихме 0:6. С другите отбори играхме равностойно и последният пример е с Левски, където взехме точка. Това е голям успех предвид факта, че отборът се събра през лятото, постоянно идваха нови футболисти, имаше смяна на треньор. Всички тези неща влияят. Влияят на самочувствие, на спокойствието в отбора. Например – искам да се спра на последния мач с Арда. Виждаше се спокойствие в момчетата на Арда, те са добри футболисти, имат добър треньор. Докато нашият тим не показа точно това. Играхме с напрежение. А този резултат – за загубим с 0:1, е направо разочароващ. Защото ако бяхме спечелили, отивахме на 11-о място, което си е средата на класирането. Сега сме 13-и и просто не мога да си представя Локомотив (София) да е толкова ниско.

– Вие водихте отбора в 15 мача, откакто го поехте на 4-и септември. Действително отборът показа колебания. Ако мачът с Ботев (Пловдив) е бил най-ниският полюс в представянето, кои бяха двубоите, в които видяхте търсеното от вас лице на тима?
– Да, имаме много мачове, в които играхме добре, но ни липсват точките. Това ни накара да играем такъв футбол, какъвто аз лично не желая. Да кажем – дефанзивен, на контраатака, ако успеем да откраднем някъде точка. Надявам се на пролет и с една добра подготовка да излезем с друго лице. Когато аз дойдох, отборът ни беше в серия от шест мача без победа. И просто липсата на точки ни накара да играем така.

– Поехте отбора след домакинска загуба от последния в класирането – Етър (В. Търново). Какъв Локомотив заварихте в началото на месец септември?
– Не е хубаво да се говори за работа на колегата преди мене. Аз много уважавам Стойчо Стоев, ние сме приятели. Но просто се виждаше, че в съблекалнята явно нещо е липсвало. И нямаше атмосфера между футболистите. Не се виждаше да имат самочувствие. Аз постоянно повтарям това на играчите – всяка победа трябва да носи хубава атмосфера. Така че след толкова загуби, и тази от Етър специално, момчетата бяха в доста лошо настроение, не си вярваха. И много добре моят първи мач да спечелим като гости на Овча купел срещу Славия. Защото освен трите точки, донесе и хармония в отбора, стабилизиране, добра атмосфера. После им повтарях, че могат и те започнаха да го мислят. С всеки следващ мач градихме, но не можахме да избегнем колебанията в резултатите. Ето ги примерите – играем 2-3 мача добре, дойде мачът с Ботев (Пловдив). После пак така играем добре 2-3 мача и дойде мачът във Варна, в който отпаднахме за Купата на България на дузпи. И сега пак – Арда. А преди това направихме равенство с Левски. За мене тези колебания донякъде са нормални. Ако ги нямаше тях, щяхме да имаме повече точки и по-добра атмосфера. Искам да кажа също така, че нашият отбор е много млад. Ние имаме само един футболист, който е над 30-годишна възраст – Симеон Мечев.

– Какви са първите и най-важни стъпки, които бихте предприели, за да няма такива колебания в резултатите? Групата като брой играчи достатъчна ли е? Повече хора биха ли помогнали в тази посока?
– Когато аз дойдох, само двама нови сме прибавили. Единият е Кардозо – един млад, класен централен защитник, бъдещето е пред него. Другият е Антони Иванов, който дойде от румънското първенство. И двамата смятам, че дойдоха неподготвени физически и без игрова практика от няколко месеца. Което означаваше и снижена спортна форма. Трябваше да ги вдигнем по много бърз начин и физически, и да ги вкараме в отбора тактически. И двамата показаха класа и вдигнаха нивото. Но имаше и момчета, които не можах да ги видя в плана за отбора. По-специално се отнася за някои от чужденците тука с договори. Аз съм за това, че ако идва чужденец, да е такъв дето прави разликата. Да е една класа поне над българския футболист. И в един разговор с ръководството им казах, че трябва да се освободят някои хора. Да даваме повече шанс на нашите млади таланти, които имаме. Смятам, че сме един от малкото отбори в Първа лига, който започва мача с 3-4 чужденци, евентуално 5. А в същото време започват титуляри момчета от нашата школа – двама или трима всеки мач. Не знам колко са клубовете в Първа лига са така. Всички се осланят на чужденци и зарязват своите. Аз смятам, че ако трябва да докараме нови попълнения, те трябва да са един или двама, но качествени. Поне една класа да са над българските футболисти. Иначе няма смисъл да идват. При селекцията беше грешка да се взимат чужденци на нивото на българските играчи.

– Колко хора като бройка трябва да дойдат в Надежда и на какви позиции ви трябва подкрепление за пролетта?
– Труден въпрос. Защото трябва първо трябва да се освободят футболисти, чужденци, които просто с нищо не помогнаха на отбора. И не виждам дали имат качествата да помогнат до края на първенството. Ако се докарат нови играчи, те трябва да са поне едно ниво над българските и така конкретен отговор на този въпрос ще имаме през януари, когато се съберем и да се видим с ръководството, да коментираме и финансовите възможности. А когато един футболист има договор, трудно можеш да го убедиш да си тръгне. Но пък клубът губи. И мисля, че през януари ще знаем дали някой ще дойде, кой ще дойде и на каква позиция.

– За Вас това е трето идване в Локомотив (София). Най-напред като футболист, след това като помощник-треньор в екипа на Драгомир Окука и сега като старши треньор. На практика Малта и Локомотив София са двете места, в които е минала по-голямата част от футболния Ви път. Какво беше чувството, когато се върнахте като старши треньор? Колко беше по-различна обстановката?
– Става така, че на всеки 10 години идвам в Надежда. Циклично някакси. През 1997 – 1999 като футболист, през 2008-2010 като помощник-треньор и сега като старши треньор, надявам се по-дълго да остана. Много се радвам, че съм тук. Защото смятам, че хората, ръководещи отбора – специално собственикът Иван Василев, заедно с Бойчо Величков, бяха тука и преди. Цялата тази обстановка ми е добре позната. Много бързо се адаптирах и нямах никакви проблеми. Мисля, че се показа на терена. Още в първия мач – само с пет тренировки победихме Славия. След това имахме тежка програма. Водихме срещу Лудогорец 65 минути, което за мене е добър момент, изиграхме добър мач на Армията с ЦСКА. С Черно море – и тогава на 1-о място в класирането, завършихме 0:0. Така че имаше добри моменти през есента. Радвам се също така, че в съблекалнята футболистите се показаха като много добри характери и направихме една харизма. Помощник-треньорите също са ми много близки. С Владо Манолков играх, с Николай Георгиев много бързо се напаснахме, имаме и сходни футболни идеи. Така че никакъв проблем.

– Какво очаквате от Локомотив през пролетния полусезон и какво крайно класиране смятате, че ще отговаря на отбора?
– Аз винаги съм оптимист и винаги позитивно мисля. Опитвам се да пренеса това мислене и на нашите футболисти. Всеки път, когато атмосферата в тима не е добра след загуба, се опитвам да ги вдигна с моя оптимизъм. Така че вярвам с една добра подготовка и евентуално 1-2 нови попълнения, ако подсилим отбора, тази група, която имаме в момента да я задържим и можем да бъдем още по-добри. Защото играчите вече видяха моя начин на работа, моята философия и методология. И искам да пренеса върху тях моят оптимизъм. Когато излязат на терена, да играят с удоволствие и да вярвам, че накрая ще се радваме. Досега го нямаше, защото липсваха точки.

– Как Ви струва нивото на българското първенство като цяло? Формулата му на провеждане, състоянието на терените?
– Мисля, че нивото на българския футбол се вдигна в сравнение с преди 10 години, когато бях тука като помощник-треньор. И мисля, че бюджетите на отборите са по-големи и позволяват да се водят качествени чужденци. Затова пак повтарям при селекцията е по-добре да се докара отвън един добър, отколкото трима средна класа. Трябва да се работи и с детско-юношеската школа, откъдето пък да излязат и младите момчета.

Искам да добавя, че за мене този формат на първенството е много странен. Аз не знам дали има още някаква страна на света с такава формула за провеждане на първенството, честно казано. В Малта когато бях – имаше също така плейоф и плейаут, но я нямаше тази средна група след редовния сезон. Форматът е малко странен, но както е за нас, така е и за другите. Не се оплаквам.

По отношение на терените искам да кажа, че много страни в Европа подобриха стадионите си и базите за тренировките. Ние в Локомотив имаме едно помощно игрище в прилично, добро състояние. Но както видях много добри терени на Берое и във Враца, много добри условия. Значи преди 10 години нямаше малки отбори с добри условия. Има добри бази, но винаги може и по-добре. Защото тука на Балканите винаги има таланти, а трябва да им се помага. Министерството на спорта трябва да помогне още да се подобрят условията.