Довиждане, Мосю Венгер, Господин Арсенал или просто Професоре

Мениджърът на Арсенал Арсен Венгер обяви днес, че приключва работата си в клуба в края на сезона. Оттеглянето му е съпоставимо с това на сър Алекс Фъргюсън от Манчестър Юнайтед, който си тръгна след 27 години работа. Венгер изкара 22 в Арсенал и подобно на шотландеца е определящ за облика на „артилеристите“.

Професора, както го наричат на Острова прекара последни противоречиви години, в които всички бяха срещу него и отнесе не малко подигравки заради липсата на трофеи, вечните четвърти места и отказа си да купува скъпи звезди.

Венгер обаче си остава етикет за атакуващ футбол, нещо от което Арсенал не избяга през нито една от 22-те години, в които Венгер бе начело.

„Тук съм, защото харесвам английския футбол. Харесва ми духа на Арсенал и виждам голям потенциал за успехи“ са думите, с които Венгер се представя на първата си пресконференция на 1 октомври 1996 година. Неизвестният френски специалист е посрещнат с недоверие от играчи, специалисти и медии, които питат „Арсен кой?“, а капитанът Тони Адамс директно критикува наставника, както и всички английски играчи в тима.

Венгер показа качествата си не само на човек, който разбира футбола, но и който разбира хората, с които работи. Французинът позволява на играчите си да пият и пушат по време на подготовката, но подчертава, че всеки трябва да поеме отговорността си по време на подготовката.

Тактиката на Венгер е повлияна от „тоталния футбол“, в който всеки играч трябва да е ефективен по време на всеки момент от играта. Държи на това футболистите му да се учат от собствените си грешки и ги насърчава да използват интуицията си на терена, а не сляпо да следват инструкциите му.

Мениджърът постепенно започва да изгражда легендарния си отбор, привличайки последователно през годините Патрик Виера, Никола Анелка (96/97), Марк Овермарс и Еманюел Пти (97/98), Фредерик Люнгберг (98/99), Тиери Анри (99/00), Робер Пирес (00/01) и т.н., като никога не залага просто на имена, а по-скоро търси бъдещ потенциал. Венгер използва лични наблюдения, и прави психологически портрети на футболистите, което му помага по-късно да извлече максимума от всеки.

Между 2006 и 2011 година Венгер ръководи преместването на „Емирейтс“, определяйки го като жизненоважно за финансовото бъдеще на клуба, с което ясно показва, че няма да е просто треньор, а човек, които мисли и действа за благото на целия клуб. Именно това му носи изключително доверие, както у ръководителите, така и у феновете.

„Арсен знае!“ и „Ние вярваме в Арсен!“ са лозунги, които феновете издигат по време на успешните му години в клуба, макар в последните те да са изместени от „Венгер вън!“.

Венгер има само 3 титли от Висшата лига, 7 трофея от ФА къп и още 7 „Къмюнити шийлд“. Балансът му във Висшата лига е 823 мача, 473 победи (1549 гола) и 151 загуби. Последните успехи на тима в Англия са ФА къп и Къмюнити шийлд през 2017 година след два успеха срещу Челси с 2:1 и 4:1 с дузпи (0:0 в редовното време).

В Европа обаче така и не успя да спечели трофей – най-големите му успехи са двата финала – за Купата на УЕФА през 1999-2000 (загуба с дузпи от Галатасарай) и Шампионската лига през 2005-2006 – 1:2 от Барселона.