-
-
Бившият председател на фенклуба на ЦСКА Димитър Ангелов бе гост в предаването „От дузпа в тъч“ по Sportal TV. Дучето говори за 20-годишнината от най-голямата загуба в историята на колоса на българския футбол – 0:8 от Литекс. Той заяви, че днес на стадион „Българска армия“ няма фенски протести и всеки търси вината за неуспехите извън клуба. Той се върна и към фалита на ЦСКА през 2016 година.
„Младите трябва да имат традиции. Те трябва да имат базата за сравнение, за да направят правилния избор. Нека младите четат, гледат и анализират. Да си фешън и модерен по никакъв начин не значи, че си верен. ЦСКА е нещо много лично – три в едно. Род, родина и клуб. Няма как да успееш, ако не помниш.
Три неща са ми се набили в паметта от мача с Литекс през 1998 година. Първо, неистова радост в оранжево, години след това оранжевото броеше до 8 на мачовете с ЦСКА. Второ, изключително сериозна организация от домакинския отбор относно почистването на стадиона – много найлони, лопати. Ей, Богу, на всеки желая президент като онзи, който чистеше стадиона, за да има мач. Това беше много тъжен ден за ЦСКА. В края на краищата не са най-големите тарикати онези, дето ни биха 7:1 и 7:2, а тяхната най-голяма загуба е от нас. Нашата най-голямата загуба не е от тях.
И трето, в онези 24 часа след 0:8 се случи нещо велико. Момчетата от „Кравай“, от „Люлин“, се прибраха в София и показаха, че ЦСКА е жив. Въпреки слабите ръководители от онова време и посредствеността на „Армията“ от онова време, публиката на ЦСКА се показа на едно ниво, на което никоя друга публика в България не е била. Много ваши колеги говорят, че са се рязали греди. Греди никога не са се рязали. Вратите се извадиха. Беше показано на тогавашното ръководство, че така не може, че така няма да бъде. Два-три мача след този мач излязоха прословутите транспаранти срещу „Мултигруп“. Малко души от онези, които бяха през 1998 година, ходят днес на стадиона. Защо ходят, защо не ходят – тяхна работа си е. Гарантирам, че ако през 2016 година армейците бяха като онези, които казаха какво мислят след мача в Ловеч през 1998 година, ЦСКА щеше да бъде жив и до днес“, каза Дучето в „От дузпа в тъч“.
„Хората се промениха – прагматично, меркантилно и като мързел. Най-страшното е, че има работливи глупаци. Онова, което на нас съдбата ни даде като Сашо Томов, сега го връща на Левски като Спас Русев. Двете страни на една монета. Най-лошото е, че до най-великите български клубове се допира най-послушното и най-некадърното. Този, който обича своето дете, своя клуб, той трябва да говори и да се бори. През 1998 година се говореше и се чуваше.
Навремето се вадиха вратите, когато падахме в Ловеч, когато бяхме седми в класирането. Когато бяхме втори, се сменяха президенти. Сега не съм чул един, не съм видял нито един протест. Сега винаги е виновен някой друг – Киро, държавата, мафията, Михайлов, БФС. Никога не е виновен този, който е в твоя клуб. Няма как да се случи нещо позитивно. Прогнозирам го.
Младите да не гледат факлата и хореографията, а да прочетат как ЦСКА е побеждавал Аякс и Ливърпул, но и как публиката е реагирала след 0:8 или 1:4. С една дума – как се бориш за клуба си. Не да благодариш на Сашо Томов, че е управлявал добре клуба. Който ще да е. А да кажеш истината: „Мръснико, заради 470 хиляди лева данъци, неплатени към Мургина, ЦСКА стана шампион, но не игра в Шампионската лига“.
Трябва да му потърсиш сметка. Да му кажеш: „Съд, гадино. Съд, съд, съд“. Докато няма един наказан за това, което се случи с ЦСКА, прогнозирам лошо. Неговото астрално братче, сиамско братче, Спас Русев ще направи същото с Левски, което Сашо Томов направи с ЦСКА. Там няма да се позволи да се стигне дотук, защото ако наистина се стигне дотам, докъдето се стигна при нас, ония от Подуяне надали ще търпят това, което търпят нашите. Нито ще пуснат сериозен човек в ЦСКА, нито ще пуснат такъв в Левски. Половин България обича единия отбор, половин България – другия. Ако има сериозен човек, който успее с този клуб, той ще успее и на ниво държава. А тогава става опасен за това статукво, което е в момента. Нещата са много прости. Хиляда коча или са две хиляди таш*ка, или сметката не излиза. Това е истината“, добави Ангелов.
„Колкото ЦСКА 1948, толкова и ЦСКА-София е ЦСКА. Ще ме видите на „Армията“, когато реша да отида. Аз съм извинителна бележка за уродливото, некадърното и предателя. Нека да продължа да бъда такава. Нека Дучето да бъде лош. Нека е добро онова, което закри ЦСКА. Аз обичам ЦСКА и не се храня от ЦСКА. Аз искам да съм коректив срещу лошото, случващо се в самия клуб.
Аз не искам да съм част от онези, които обясняват как е виновен всеки друг – Киро ли, друг ли. Само не и онзи, който не иска да извади, колкото Киро. Навремето генерал Джуров и полковник Миланов не са се оправдавали с генерал Димитър Стоянов от МВР или със зетя на Тодор Живков – Иван Славков. Просто са били Аякс, Нотингам, Ливърпул, показвали са как се прави. Вдигали са се и след 2:7.
За какво съм виновен аз? Казах, че мачът в Мездра е нареден павилион, че Гърнетата продават мачове. Казах втори път, че Сашо Томов е крадец. Каквото е трябвало съм го правил. При Васил Божков съм протестирал. След загубите в Ловеч с 0:3 и 1:4 аз заведох момчетата на стадиона. Моят протест го е имало винаги. Не виждам нито един протест, откакто го няма Дучето. Нито един! Обвиняват ме, че съм платен и съм взимал пари. В същото време съм протестирал срещу всеки един собственик на ЦСКА. На един съм вадил греди, на друг съм палил седалки, трети съм го мачкал, на четвърти съм им казвал, че са крадци – протеста срещу Рапид (Виена) на Гърнетата. Тези след мен нито един протест не направиха. „Благодарим ти, бате Саше, ти беше много добър, ама данъците да ги дадем на Манджуков“. „Айде, бате Саше! Айде ЦСКА го няма“. Вярно е, че са модерни, ама ЦСКА го няма“, продължи Дучето в „От дузпа в тъч“.
„Докато някой решава кой да ходи, кой да не ходи, нормалните спряха да ходят на стадиона. Сметката не излиза нито на „Армията“, нито при Лупи, нито в държавата. Обединение? С кой да се обединявам. Всичко, което е червено ми е на сърце. ЦСКА-София играе с оранжев отбор, аз съм за червения отбор. ЦСКА-София играе срещу онези от Подуяне, аз съм за ЦСКА-София. Не е онова, което трябваше да бъде. Имаше начин не да се дават 8 милиона в канала, както казаха някои хора, можеше и трябваше да се платят задълженията. Можеше да се дава на час по лъжичка.
Мога да съжалявам, че през 1998 година Гриша Ганчев не е бил при нас, а Илия Павлов при тях. Осем милиона накуп при Дора Милева, вместо да са в държавата, вместо да са на стадиона, вместо да седнеш да се разбереш 30 години да ги връщаш, вместо да потърсиш отговорност от тези, които са докарали клуба дотук. Това е безумие, хора! Да ти няма 24 милиона лева и виновни да няма! И да закриеш клуба, защото е по-лесно. И да направиш нещо оранжево-червено. И да не търсиш отговорност на никого. Кажете ми тази държава как ще се оправи. Кажете ми, по дяволите, как ще вървим напред без справедливост“, каза още Димитър Ангелов пред Sportal.bg.
