Лудогорец вече е само на една крачка от математическото узаконяване на десетата си поредна шампионска титла. А с това ще влезе завинаги в историята, като първия клуб, който толкова дълго време не може да бъде свален от българския футболен трон.
Като всеки отбор, постигал големи, трайни и продължителни успехи, и този на Лудогорец си има свой лидер. Капитан, който неизменно беше на кораба във всичките тези години. Става дума, разбира се, за Светослав Дяков. Че е фундаментална фигура в този отбор няма какво да се отваря и дума. Затова ще се спрем само на фактологичната част от неговите постижения.
Дяков ще е първият футболист, който в 10 поредни години става шампион на България, пише „Мач Телеграф“. А влиза и в един престижен списък, където се нарежда до други четирима велики футболисти, триумфирали 10 пъти с шампионската титла на България. Става дума за легенди от златната генерация на ЦСКА (тогава ЦДНА) от 50-те и началото на 60-те години на 20-ти век. В онзи период, точно с 10 шампионски титли, са десният бек Кирил Ракаров, халфът доктор Стефан Божков-Стевето, другият вътрешен халф в онзи отбор – Гаврил Стоянов-Гацо, както и дясното крило – Димитър Миланов-Пижо. Всички тези играчи са не просто легенди, а мегалегенди в онзи отбор на ЦСКА. Впрочем почти всички в него са такива.
Така пред Светльо Дяков остават само трима души с повече шампионски титли. По 11 имат другият Гацо в онзи златен отбор на „червените“ – таранът Панайот Панайотов, както и може би най-силният играч в състава, воден от Крум Милев – Иван Колев-Ването. Последният прихваща в най-късните си години от кариерата и периода на следващата голяма генерация на „червените“ – тази на Димитър Пенев, Паро Никодимов, Никола Цанев и вездесъщия Димитър Якимов. С тях става шампион през 1966 г.
Номер 1 за момента, а вероятно и за дълги години напред ще си остане Манол Манолов-Симолията. Легендарният бранител е в състава на ЦСКА още при първата титла през 1948-а, а е шампион и през 1962-а, макар последните му мачове да са през есента на 1961-а. След 12-те си титли като играч, които надали скоро някой ще постигне, добавя и още като треньор.
Ако остане в Разград, Светослав Дяков ще трябва първо да настигне Гацо Панайотов и Иван Колев и едва тогава да се прицели в постижението на Симолията.
Специално за десетата титла приносът на Дяков ще е по-малък в сравнение с останалите девет. Дори и да играе във всички шампионатни мачове до края на сезона, те ще станат 21, докато при всяка от предишните е взел участие в поне 22.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“