-
-
Един от най-великите вратари в историята на българския футбол Георги Велинов празнува днес 65-ия си рожден ден. Рожба на школата на Дунав Русе, записал името си със златни букви в червените летописи. Има на сметката си 324 мача с екипа на ЦСКА във всички турнири, 6 титли на България, 4 купи на страната, както и полуфинал за Купата на европейските шампиони. Отстранил два актуални континентални първенеца, шампиона на Испания Реал Сосиедад, два пъти Монако, победил Байерн и много други европейски колоси. Години по-късно разкрива, че е пазил срещу действащия носител на КЕШ Ливърпул с фрактура на палеца на лявата ръка. Футболист на годината на България за 1981 година. На своя празник Джони се връща пред „Тема спорт“ към любопитни моменти от своята кариера.
Г-н Велинов, мнозина знаят с подробности за страхотните ви представяния и великите победи с ЦСКА, но можете ли да си спомните за най-големите си мачове с екипите на Дунав Русе и Черно море, където започва кариерата ви?
– Аз помня почти всички свои мачове. Не подробно, разбира се, защото са наистина много. Спомням си още първия ми мач за Дунав в Русе срещу Миньор Перник. Победихме ги с 1:0 и така ми тръгна на суха мрежа. Вторият двубой бе с Берое в Стара Загора и отново бихме с 1:0, което беше много интересно. Това са срещи още от юношеските ми години и първите ми стъпки в мъжкия футбол. С Черно море се сещам за много мачове от сезона в Б група, когато се върнахме в елита. Веднъж срещу Ихтиман им свириха две дузпи и двете ги хванах. А най-запомняща се е победата с 3:1 над Левски във Варна. Дори след 3-4 месеца, когато вече бях в ЦСКА, играехме отново срещу Левски и треньори ме питаха дали се притеснявам от този мач, а аз им казах, че няма как да се притеснявам, при положение че съм ги бил с Черно море. И после ги победихме с 2:1.
Някои смятат, че именно вашата генерация в края на 70-те и началото на 80-те е най-силната в историята на ЦСКА. Кой според вас е най-силният отбор на червените?
– Всяка генерация беше велика сама за себе си. Ние сме се учили от предишната генерация. Те също имаха много големи мачове. След това младите се учиха от нас. Така върви ЦСКА, така че не мога да кажа коя е била най-силната. Хората трябва да преценят това.
Кои са били вашите идоли от предишната генерация на ЦСКА?
– Всички в ЦСКА ми бяха идоли. Всички бяха много големи футболисти. Тогава, за да си на „Армията“, наистина трябваше да притежаваш много висока класа.
След близо 10 години в ЦСКА преминавате в Португалия. Трудно ли ви беше да се напаснете към чуждия футбол?
– Да, все пак тогава за първи път излизахме да играем в чужбина. За съжаление попаднах в отбор, който се бореше да не изпадне. Аз не съм свикнал да губя и ми беше малко криво. От този период помня най-силно едно гостуване на Бенфика. Това бе най-добрият ми двубой, направихме 0:0, а пред вратата ми бе истинска канонада. На тях им беше треньор Свен-Горан Ериксон.
Малко хора знаят, че кариерата ви приключва във втородивизионния Ботев Нови пазар. Как се стигна до преминаването ви там?
– Аз изиграх само един мач за Ботев Нови пазар, защото после станах треньор на тима. Това беше най-важният мач, защото беше наказан един много добър вратар – Румен Рангелов. И след това го оставих човекът да играе футбол, защото го заслужаваше. Аз вече бях на 37 години и си казах: По-добре да се развива детето, ако седи на пейката, ще го убия“. И след това вече станах треньор на отбора. Изкарах много хубав период и съм доволен от престоя си в Нови пазар.
Кои са най-големите ви приятелства, произлезли от футбола? Няколко пъти сте споменавали, че сте били най-близки с Георги Димитров-Джеки…
– Аз винаги съм имал много приятели. Не съм конфликтна личност. Аз съм човек, който обича хората. Във всеки отбор и всеки град, в който съм бил, винаги съм имал приятели. В ЦСКА с Джеки бяхме най-често заедно, да. Но сме се виждали много и с останалите – Пламен Марков, Ради Здравков, Спас Джевизов, Кольо Велков, Керима, Гошо Илиев. Бяхме наистина много добър колектив.
Какво се случи с отношенията ви с Борислав Михайлов?
– Не, там нищо не се случи, това са нормални неща. Разбира се, в онези времена беше много неприятно. Но ние си останахме колеги, бях му кум. Като цяло много рядко сме се виждали.
Поддържате ли някакви отношения сега?
– Не.
За какво съжалявате във футболната си кариера?
– Съжалявам, че не успях да играя нито на световно, нито на европейско първенство. Но за радост ми остават клубните успехи, които са много и успяват да запълнят тази празнина. Прекарах едва 4 години в националния отбор, но и това ми стига. Все пак съм много щастлив, че играх за България.
Какво ще си пожелаете за рождения ден?
– Пожелавам си да сме живи и здрави аз, цялото ми семейство и хората, които обичам. Това е най-важното. Да пожелаем на България да създаде едно правителство, което да е качествено, добро и да устройва българския народ. И пожелавам успех на ЦСКА. Време е цялата червена общност да има поводи за усмивки и най-накрая да се върнем на върха, където ни е мястото.
