-
-
ЦСКА-София изживява исторически период – на път е да стартира строежа на нов стадион, отборът от много години насам е фаворит в борбата за титлата и е лидер в класирането 8 кръга преди края на шампионата, а армейците, водени от Саша Илич, записаха рекордните 10 поредни победи при гостувания. Легендарният вратар на ЦСКА – Георги Велинов – коментира всичко това пред „Тема Спорт“.
Г-н Велинов, в понеделник се състоя пресконференция, организирана по повод изграждането на новия стадион на ЦСКА. Ясно е, че феновете са във възторг и заредени с оптимизъм, но какво чувства един човек, чийто живот е преминал на „Българска армия“ и който е донесъл толкова радост и слава на хората, свързани с клуба?
– Много съм щастлив, защото ЦСКА като клуб, феновете, ръководителите, футболистите заслужават модерно, красиво съоръжение. А и аз имам внук, който носи моето име – Георги Велинов. Той ще играе на новия стадион, на който ще продължи да се пише славната история на клуба.
ЦСКА записа исторически рекорд – 10 поредни победи като гост в рамките на един сезон. Не ви ли се струва малко странно, че този отбор постигна нещо, което несравнимо по-силни поколения не успяха?
– Не, аз не гледам по този начин на нещата. Не искам да сравнявам поколения. Знам, че всички волно или неволно го правят, но за мен е по-важно играчите, които са в ЦСКА, да осъзнават тежестта на червената фланелка, да разбират огромната отговорност и привилегия да са част от този отбор. Именно поради тази причина съм щастлив, че бе постигнат този впечатляващ резултат, тази внушителна серия, което показва, че в ЦСКА има голям колектив, а това е заслуга и на Саша Илич.
Преди няколко дни отбелязахме 4 години без Краси Безински, а след само 2 седмици се навършват 2 години от загубата на Джеки. Често ли си спомняте за тях и в тази връзка видяхте ли как бе почетена паметта на Безински по време на мача в Благоевград – целият стадион аплодираше. Бихте ли разказали някоя случка с тях?
– Няма как да не мисля за тях. Ние бяхме неразделни. Те бяха и продължават да са част от мен. С Джеки бяхме постоянно заедно. Обичах моментите след тренировка, когато се разхождахме и отивахме да изпием по чаша бира. Той беше лидер, какъвто трудно може да се роди отново. По време на мач се карахме и бяхме готови да се сбием, но всичко това в името на отбора и победата, а след това бяхме като братя. Джеки беше голяма фигура. Никога няма да забравя какво направи Безински след мача с Ливърпул. Всички бяхме в еуфория от победата. Празнувахме заедно с хората на стадиона, а след това трябваше да вървим пеш до „Армията“. Излязохме от националния стадион, а отвън беше жена му на Краси. Той я прегърна, целуна я и я вдигна на ръце. Носи я до „Българска армия“ и не спираше да повтаря „Ние сме ЦСКА! Ние сме шампионите!“. Когато се завърна от Португалия в началото на 90-те и влезе в съблекалнята, каза на момчетата: „Здравейте, шампиони“. Безински беше изключително сърцат играч, мечта за всеки треньор.
Вече споменах мача в Благоевград. Хареса ли ви играта на ЦСКА и смятате ли, че бе достатъчна, за да се измие лошия привкус от представянето в дербито?
– Нека не търсим само нещо отрицателно. На мен лично играта особено през първото полувреме ми хареса. Момчетата влязоха концентрирано в мача, създадоха положения, вкараха гол. Да, след това намалиха малко оборотите, но най-важно бе, че успяха да съхранят преднината на върха в класирането. Победата бе над всичко, а и да не забравяме, че те трябваше да се съхранят за следващия мач, който е много важен.
В сблъсъка с Левски Бусато спаси дузпа, срещу Пирин отново имаше ключова намеса, а такива направи на няколко пъти през сезона. В крайна сметка, ако бъде спечелена титлата, то може ли да кажем, че половината заслуга ще е на вратаря?
– С чисто сърце можем да кажем, че ако ЦСКА стане шампион, половината титла е на Бусато, защото прави страхотен сезон, но нека не забравяме, че както отборът зависи от вратаря, така и вратарят зависи от отбора. Без тези пред него нито Бусато, нито Георги Велинов могат да се справят. Аз обаче съм много щастлив за Густаво. Прекрасно момче, което много обича ЦСКА и България. И дори като кажат, че ЦСКА е излязъл с 11 чужденци, аз не съм съгласен. Може да са десет момчета от други държави и Бусато с българското сърце. Той прави страхотен сезон.
Предстои мач с Лудогорец – какво очаквате от него и какъв съвет бихте дали на играчите, треньорския щаб. Все пак сте легенда на този клуб и имате право да го направите?
– Ние постоянно говорим със Саша Илич, с хората от щаба му, с играчите… Те трябва да излязат спокойни, с чисти умове, но и много концентрирани. Не трябва да бързат, защото моментът в мача ще им се открие. Но те трябва и да дадат всичко от себе си, да опитат всичко, но да победят. Убеден съм, че този мач от трибуните ще се отвори адът за гостите и няма какво да стане този път. Победата ще е наша.
Това ли е мачът, който ще предопредели съдбата на титлата?
– Много е важен, но не само, защото в шестицата също ще има тежки мачове, които според мен може би ще са и по-трудни.
С какво ЦСКА може да надделее над Лудогорец?
– С характер, колектив, сърце и с публика. Това са компонентите, в които превъзхождаме съперника. ЦСКА ще надделее с това, че е ЦСКА. С име, ген, шампионско ДНК, харизма…
Не ви ли притеснява това, че вече повече от половината А група проплака от съдийски неточности и грешки, които са винаги в една посока?
– Пожелавам на съдията да изсвири този мач по правилата и като хората. Много стана вече…
Пред ЦСКА остават 8 финала – ще успеят ли армейците да завършат на първо място, или можем да станем свидетели на поговорката за власите, които се опитали да преплуват Дунав?
– София не е Видин и власи няма (смее се). ЦСКА ще е шампион!
