Джовани, сякаш началото в Локо Пд бе трудно, но постепенно намери себе си, превърна се във водеща фигура и голмайстор на отбора…
– Да, така е и се чувствам страхотно в Локомотив. В началото наистина имах труден старт. Пристигнах без подготовка, не бях много добре кондиционно, намирах се на ново и непознато място… Но носех амбицията в мен. Желанието бе да намеря себе си и да се докажа. Трудих се много и бързо се адаптирах към страната и стила на игра на нашия отбор. Сега съм щастлив и възнамерявам да помогна на отбора още повече, като правя страхотни мачове.
Научи ли някакви думи на български и доколко ти пречи езиковата бариера?
– Научих няколко думи на български, свързани с футбола. Езикът е малко труден, но на терена вече разбирам всичко, което казват съотборниците ми. Вече знам “добър ден”, “благодаря” и… “Пловдив е черно-бял”.
Играеш на крилото, но и зад нападателя. Къде се чувстваш най-добре?
– Чувствам се комфортно и на двете позиции. За мен няма проблем да играя крило или халф, където треньорът реши, аз го правя. Важно е да съм на терена и да помогна на отбора.
Ти си продукт на школата на Коринтианс, имаш мачове за националния отбор на Бразилия до 20 години. Играл ли си с някоя от големите звезди в момента и какви са амбициите ти?
– Да, играх със страхотни играчи, които сега са в Топ 5 на лигите в света. Връстници сме и в националния отбор бяхме с Бремер от Ювентус, Ричарлисон и Пакета. Моята основна цел, както вече казах, е да мога да помогна на отбора си в целите, които имаме за сезона, а това е силна игра и победа във всеки мач. Имам, разбира се, и лични мечти, но първо мисля за Локомотив.
Как се стигна до трансфера ти в Локо Пд? Бързо ли се съгласи да заминеш толкова далеч от Бразилия?
– Имах някои възможности в Бразилия, но предпочетох да се изправя пред това предизвикателство далеч от Бразилия. Локомотив е първият ми отбор в Европа и за мен това беше страхотно предизвикателство и наистина му се наслаждавам. Вече знам, че взех правилното решение. Попаднах в чудесен колектив и работя с много добър треньор. Той и неговите методи на работа много ми помогнаха да се впиша бързо в отбора и да покажа какво мога. Смятам, че все още не съм достигнал максимума си и тепърва ще показвам още по-добри игри. Преминаването ми в Локомотив бе крачка напред за мен и знам, че това ще бъде много важна стъпка в моята кариера.
Какво е първото нещо, което ти направи впечатление в България?
– Уважението и учтивостта на хората ме впечатли много, а когато за първи път усетих подкрепата на нашата публика, наистина се почувствах прекрасно. Те са страхотни. Всичко в Пловдив и Локомотив ме кара да се чувствам щастлив, а знаете, че това е много важно за нас, бразилците. Тук играя със сърцето си и се наслаждавам на играта.
Как ти се струва българският футбол?
– Мисля, че футболът е много оспорван, има голяма конкуренция. Харесва ми, че Александър Томаш изисква от нас да владеем и да играем с топката, да атакуваме, да доминираме. Този футбол ме вдъхновява. Отделно мога да кажа, че за мен е удоволствие да играя с толкова добри футболисти.
Имаш тежката задача да заместиш един от любимците на феновете – Бирсент Карагарен…
– Съжалявам, че си тръгна, защото е страхотен играч и много добър човек. Той е лидер. Не искам да го замествам. Желая да бъда себе си и да спечеля любовта на феновете. Мисля, че с него можехме да бъдем и заедно на терена.
Предстои мач с Левски. Това е един от най-големите отбори в България. Какво очакваш от него?
– Ще имаме много труден двубой срещу голям отбор. Мачът е с голям заряд, защото ще се реши и къде ще продължим да играем в първенството. Работихме много здраво в последните дни. Усещам амбицията на всички в съблекалнята и смятам, че сме подготвени и фокусирани да търсим победа на нашия стадион.
В Левски играят няколко твои сънародници – поддържаш ли контакт с тях?
– Не, нямам контакт с тях извън терена, но по време на мач винаги си говорим.
През есента вкара на Левски. Ще успееш ли да го направиш отново?
– Ако Бог даде, ще вкарам още един гол в този мач. Работя върху това. След последния ни мач, когато пропуснах в последната минута и не успях да донеса победата, се извиних в съблекалнята и обещах на моите съотборници да им се реванширам срещу Левски.