Е, все пак за 6 минути и ние бяхме в играта!

0
Снимка: uefa.com
- -

Добре де, не може ли наистина да си плащаме членство във ФИФА и УЕФА, но да не играем квалификации? Младежката и юношеските гарнитури нека държат някаква линия, но А националният отбор е лишен от какъвто и да е смисъл. Предметът на дейност на този тим остава твърде неясен. Събират се уж най-добрите и играят нещо, ама какво играят и за кого точно играят, се питаме ние. И тази година националите ни изобщо не стават за гледане. Някой скоро канил ли е приятели или съседи на гости, за да седнете на маса да гледате мач на България. Или пък, ако работеха заведенията, щяхте ли да излезете да викате за националния отбор?!

Трябва да бъдем много внимателни, каза няколко пъти преди мача с Швейцария новият селекционер Ясен Петров. Едни посредствени футболисти, колкото и да са внимателни, това е до първия гол. Е, ние имахме едни внимаващи футболисти за около 6 минути, в които и ние бяхме в играта, вълнувахме се и стискахме палци. В минута номер 7 техният номер 7 прекрати вниманието ни и изобщо участието на България в тези квалификации. 6 минути внимание и чакаме следващия цикъл за европейско първенство или Лигата на нациите. След третия гол във вратата на Пламен Илиев, Швейцария можеше да доиграе мача с женския си отбор. А нашите трябваше да започнат с 13 човека в тимовия лист – липсваше ни един между линията на защитата и халфовата линия, както и един чист централен нападател.

И тъй като самият мач няма какво толкова да се коментира и анализира, можем да обърнем внимание на нагласата ни като цяло и някои дребни детайли. Швейцария наистина е най-подходящ съперник за сверяване на часовника, защото е синоним на това изобретение. Обаче, съгласете се, че един часовник може да се свери само ако има налични стрелки. А на нашия тези елементи липсват, останала е само кукувицата, за да ни напомня от време на време, че футболът ни отдавна е извън европейското време.

Друго, на което наблягаха новинарските емисии – швейцарците дойдоха с всичките си звезди. Те с всички, а ние с нито една, просто защото нямаме. Кирил Десподов вместо сега да е основен играч на Каляри и да отмята оферти от Рома, Сампдория или Аталанта, тоест да се развие, той се прехласва по организацията и условията в Разград. Излиза Десподов на позиция първото полувреме и три секунди се чуди какво да прави. Ето заради тези три секунди той не е в Каляри, там никой не чака. Ето затова ние нямаме звезди.

Целта на Ясен Петров преди мача беше да се представим добре и да бъдем внимателни. Ама с този потенциал каква точно цел да си поставиш?! А вижте колегата Петкович – искаме да вкараме ранен гол. Искаха и вкараха. Не един, а три.

Изобщо и от двата лагера не даваха признаци на подценяване от тях към нас или пък ние да се надценяваме. Швейцарците сякаш бяха забравили някакъв багаж в съблекалните на стадиона и дойдоха да си го вземат, като междувременно са си казали – ама защо да не направим една двустранна игричка с любезните домакини, така и така те са се събрали наблизо.

Иначе, да, вярно е, че ако не броим първите 13 минути, България победи Швейцария с 1:0. И това може да ни зареди с оптимизъм, че ако влезем навреме в мача срещу Италия, може и да измъкнем нещо, с цялата условност на това понятие. След това можем да организираме дебат – подмладяваме ли го националния отбор или го обновяваме, защото това са два различни процеса, макар и с общи елементи на действие. Колкото и да въртиш и сучеш, това са ни кадрите. На 90 процента това ще са футболистите и при друг селекционер, освен ако наистина не спрем участие за малко и през това време някой революционер не събере на едно място по-млади и перспективни играчи и успее да сглоби нещо като отбор за следващите години. А междувременно чакаме кандидатите за президент на БФС да ни представят програмите и визиите си. Рестарт, промяна, ново начало, школите, базите…

Желю Станков/ „Тема спорт“