-
-
Белгийското първенство определено не е сред най-популярните сред българските фенове, поради което е нормално изявите на Едисон Йорданов да останат незабелязани за повечето хора. Той обаче прави отличен сезон във Вестерло, който преди изиграването на мачовете от кръга през уикенда заемаше 7-мо място, даващо право на участие в плейоф за попадане в Лига Европа. Йорданов, който има в актива си 17 мача от началото на сезона, разказва за своя клуб, съперника на Лудогорец в Лигата на конференциите Андерлехт и очакванията си за бъдещето на националния отбор пред „Тема спорт“.
Едисон, поздравления за доброто представяне с Вестерло в белгийското първенство. Очакваше ли да сте на това място в класирането и къде виждаш тима си в края на сезона?
– Няма как да не се радваме от постигнатото. Ние сме новак в първенството, а успяхме да запишем добри резултати. През есента имах известни здравословни проблеми, но сега съм в добра кондиция. Проведох много добра подготовка по време на паузата за световното първенство и сега играя редовно. Отборът ни е амбициозен, стремим се да владеем топката и да водим играта. Разполагаме с добри млади играчи, които ги очаква добро бъдеще. Собственик на клуба е Октай Ерджан, който преди това е бил свързан с Фенербахче (б.р.: неслучайно вицепрезидент е друг бивш член на управата на Фенерите Хасан Четинкая). През зимата продадохме нашия основен нападател Лайл Фостър за 11 млн. евро на Бърнли и спрямо класирането им (б.р.: първо място в Чемпиънпшип) може да се каже, че през следващия сезон той ще играе във Висшата лига. Трябва да отлича малийския нападател Доржеле Нене, който е под наем от РБ Залцбург и халфа Лукас Минейро, който пък е под наем от Брага. Разполагаме с много добра клубна база, но сега предстои да се изгради такава, която ще е сред най-добрите в цяла Белгия. Амбициите ни са класиране за европейските клубни турнири и по-нататъшно развитие.
Бившият ти отбор Унион Сен Жилоа сякаш показа пътя на останалите, след като за втори пореден сезон е в битката за титлата, а дълги години отсъстваха от голямата сцена?
– Така е, показаха добро представяне както в първенството, така и в Европа. Преднината на Генк на върха обаче е твърде голяма и смятам, че накрая те ще спечелят шампионската титла.
Брюж за пръв път в историята си прескочиха груповата фаза на Шампионската лига, но в първенството са много колебливи и в момента са водени от трети треньор през сезона. На какво се дължи разликата в представянето им?
– Резултатите на Брюж в Шампионската лига не са никак случайни, тъй като те вече няколко сезона са най-силният отбор в Белгия и разполагат с най-добрата инфраструктура. Не съм вътре в отбора, за да знам какво точно се случва, но предполагам, че има значение и фактът, че в Шампионската лига мотивацията е значително по-голяма, отколкото за мачовете във вътрешното първенство.
Скоро ще гледаме другия белгийски гранд Андерлехт в сблъсък срещу Лудогорец в Лигата на конференциите. Какво може да кажеш за шансовете на българския шампион?
– Андерлехт е много интересен и техничен отбор, който обича да доминира и да владее топката. Проблемът им е, че основните играчи са млади и като че ли им липсват опитни футболисти (б.р.: капитанът Ян Вертонген и Лиор Рафаелов са сред малцината, отговарящи на тази характеристика). В тима обаче има много таланти и неслучайно 16-годишното дясно крило Жулиен Дюранвил бе продаден за 8,5 млн. евро на Борусия Дортмунд. В чисто тактически план не мога да кажа как стоят, тъй като треньорът им Бриан Ример дойде само преди няколко седмици. Резултатите им обаче се подобриха, което трябва да е сигнал за Лудогорец, че ще излязат срещу сериозен съперник. Андерлехт обаче е непостоянен тим и както могат да направят много добри мачове, така и може да не се представят на ниво.
Сам спомена, че в белгийския футбол има много таланти. Може ли да споменеш няколко имена, които скоро ще може да гледаме в големите първенства?
– Бих отличил двама играчи на Генк – Пол Онуачу, който е лидер при голмайсторите в шампионата с 16 гола и халфа Майк Трезор, записал 16 асистенции. От Унион мога да кажа добри думи за Лоик Лапусен, с когото играхме заедно както там, така и във Виртон. Той е играч с изключителни качества, който работи упорито и може да играе във всяко от големите първенства.
Публична тайна е, че в Белгия валонци и фламандци не се обичат. Ставал ли си свидетел на напрежение между тях в отборите, които играеш?
– Наистина подобно противоборство съществува, но във футбола то не трябва да присъства. Настоящият отбор, за който играя, е от фламандската част, но в отбора имаме френскоговорящи играчи, включително и такива от Африка. Ние си общуваме с тях на френски или английски, за да могат да се интегрират в отбора. В предишния ми отбор Унион бяха франкофони и там много рядко може да се разбираш на друг език, различен от френски.
Игра 2 години в Люксембург, където националният отбор направи 0:0 с домакините на чисто нов стадион за 80 милиона евро. Може ли да вземем нещо от тях, тъй като резултатите им в последните години са изненадващо добри?
– Трябва да се има предвид, че за мача с нас Люксембург бяха без няколко основни играчи. Ако видим състава им, много малко играят в местното първенство. Имат играчи във Висшата лига и Бундеслигата, което е показателно. Вече 10 години развиват активно програма за детско-юношески футбол. Доколкото знам най-добрите от всички възрастови групи, без значение кой клуб представляват, се събират всяка седмица и тренират централизирано. Това наистина дава резултати, но не може да компенсира факта, че нивото на местното първенство не е особено високо. Освен това, ако трябва да сме честни, в Люксембург не отдават толкова голямо значение на футбола, колкото той има да кажем в България.
Редовните ти игри в Белгия те правят потенциален избор за селекционера Младен Кръстаич. Какво промени той в тима и какви са шансовете ни за класиране на Евро 2024?
– Не мога да кажа какво точно е променил, тъй като все още не съм играл под негово ръководство. Резултатите обаче са добри, а младите играчи получават възможност за изява. Виждате как играе Илия Груев във Вердер и е логично той да е основен играч на тима. Що се отнася до квалификациите определено няма да бъде лесно със съперници като Унгария, Сърбия и Черна гора. За мен най-важното е било да давам 100% от себе си когато играя за националния отбор и смятам, че това е желанието на всички играчи. Трябва да сме обединени и да покажем най-доброто, на което сме способни. За мен лично приоритетът е да съм здрав и да играя редовно във Вестерло, за да може ако получа повиквателна да съм готов да помогна на отбора.
