-
-
ЦСКА-София израстна игрово и като ефективност със свръзхзвукова скорост и влиза в дербито като изявен фаворит, а предвид колебанията в играта на Лудогорец, изглежда и като претендент номер 1 за титлата. Трудно е дори да си помислим, че един отбор може да се представи толкова контрастно в петте си първи мача при един треньор и при същия този човек в следващите пет мача. „Червените“ бяха еднотипни, предвидими, дисхармонични, апатични в двубоите със Сепси, Славия, Ботев Bp и Черно море и бяха един антонимен отбор в срещите с Берое, ЦСКА 1948, Ботев Пд, Локо Пд и Локо Сф. За петте последни мача отборът отбеляза 11 гола или средно по 2,2 на среща, но далеч по-възхитителна е цифрата на създадените положения. Пред вратата на „черно-белите“ имаше толкова положения, колкото тимът на Томаш не бе допуснал във всичките си мачове от началото. Прогресът се допълва и от много силното представяне в защита, като отборът е инкасирал едва едно попадение в петте двубоя. При това две от срещите бяха срещу едни от най-силните отбори в елита – Локо Пд и ЦСКА 1948.
Ако сравним новата версия на Ел Маестро, в сравнение с вариант 1.0 от първия му престой на „Армията“, то тази изглежда много по-атакуваща и близка до ДНК-то на „червените“. През 2018-2019 година Ел Маестро спечели много голям брой мачове и отборът стоеше солидно. Тогава ЦСКА-София обаче отделяше много по-голям ресурс в защита, линията бе дръпната поне 6-7 метра по-назад, а повече от головете идваха от контраатаки, използвайки бързината най-вече на Десподов, но също така и на Али Coy и Едвин Джеси. Всъщност, онзи отбор на „армейците“ разполагаше с по-добри атакуващи играчи от сегашния, които обаче трябваше да се приспособят към по-дефанзивна схема и на практика им бяха сложени пранги, заради които ЦСКА-София нямаше да може да покаже по-голям блясък. Освен по-горе изброените играчи, тук трябва да добавим Мауридес, представилият се много силно през този сезон Жоржиньо, както и Тиаго Родригес, който имаше изключително влияние върху офанзивната част от играта на „армейците . Той със сигурност щеше да е още по-полезен, ако тогава Ел Маестро бе избрал друга схема и стил на игра. При първия си престой Нестор заложи на 4-2-3-1, което не осигуряваше толкова канали за разнообразни действия в предни позиции. След известни експерименти в началото на втория си престой Ел Маестро се обърна към 4-1-3-2, което от една страна даде възможност максимално да се използва капацитетът на наличните играчи, а от друга направи отбора по-агресивен и атакуващ. Двамата нападатели Назон и Естрада перфектно се допълват, като хаитянинът е по-техничен, но и по-бавен, работи по-дълго с топката, докато Естрада е от типа нападатели като Пипо Индзаги или Папен, които завършват мигновено и клинично от почти всяка позиция. Много качествени и подходящи са ролите на тримата халфове – Хайнц, Линдсет и Кареасо. Юга пък бе понижил формата си, докато играеше като централен защитник при формат с трима в отбрана, но сега е отново в познатата си роля като дефанзивен халф.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
