-
-
Шефът на детско-юношеската школа на Левски Елин Топузаков говори в клубния подкаст „Гласът на Левски“ за развитието академията и сподели какви оценки поставя. Бившият капитан на сините посочи целите пред школата и кои могат да следващите звезди на „Герена“.
Г-н Топузаков, как оценявате годината за академията на Левски?
Смея да твърдя, че оценката е отлична, защото екипът, който сме подбрали е много добре подготвен, знаещ и можещ. Тук е моментът да благодаря на всички треньори в школата, тъй като те първо са амбициозни, второ са отдадени и трето във всеки един аспект се опитват да подобряват нашите таланти, за да може да стигнат до там, където искаме – да станат професионални футболисти.
Материалът, с който работят треньорите достатъчен ли е за успехи?
Винаги има какво да се подобрява. Нашата цел е да селектираме децата в по-ранна детска възраст, за да може когато влязат в Елитните групи да имат нужните навици и динамика. По този начин ще са по-близо до мъжкия футбол, когато им дойде времето. Затова 17-годишните веднага стават част от Левски II и така се скъсява прословутия преход от юношеския към мъжкия футбол. Нивото на Югозападната Трета лига е много високо и това помага.
Кой момент ви донесе най-голямо удовлетворение?
Започвам от изконната задача – да реализираме футболисти в професионалния футбол. Не всеки може да стигне до първия отбор, където конкуренцията и качеството са на много високо ниво, но не мога да не отбележа голът на Преслав Бачев (б.а. срещу Пирин за купата), защото той е продукт на нашата школа. Оказа се златната резерва и много се радвам за него. За нас е щастие и за другите момчета, които получават игрови минути. Огромно удоволствие.
Има ли момент, който ви разочарова?
По-скоро това е част от професията. Имахме контузии на водещи играчи във всички елитни възрасти и втория отбор. Това попречи да бъдем още по-конкурентноспособни. Тежки травми, които ги спряха да се развиват още.
Какво се случва, че успехите и трофеите не са толкова много в Елитните групи, след като Левски печели титлите при децата до 14 години?
В днешно време конкуренцията е много голяма. Трудно успяваме да задържим добрите си играчи и те тръгват да си търсят щастието по другите отбори. От друга страна, ние обучаваме нашите играчи, за да стигнат до там, където са мечтите им. Понякога една титла или купа не е по-важна от това да изградим футболисти. Те трябва да са закърмени с ДНК-то на Левски и да играят доминиращ футбол. Това неминуемо води до рискове и загуби. Когато си заслужим и всеки един тим е конкурентноспособен, тогава и това ще се случи. Това не е първата ни цел. Не искам да играем футбол, който не приляга на Левски, за да вдигнем една или две купи. Искам да имат нужната подготовка, за да може преходът към мъжкия футбол да бъде по-лесен.
След като измина първия полусезон, къде виждате най-голям шанс за представяне?
Представяме се доста добре в Елитните групи U-17 и U-15. Новите формати на първенствата сближават конкурентните отбори и през пролетта влизаме в плейофна фаза на първата осмица, в която ще играем по два пъти срещу тимовете. Точковата разлика не е голяма, но и в двете възрасти сме в челото и сме с реален шанс. За Купата на БФС U-18 се класирахме напред и имаме шанс да стигнем до финала. Всичко зависи от нас.
Каква е оценката ви за есента на Левски II?
Политиката и тенденцията, която приехме при създаването на този отбор с ръководството беше, че трябва да съкратим прехода от юношеския към мъжкия футбол. За старта на всяка година променяме отбора си. Смея да твърдя, че ние сме най-младия тим, защото играят футболисти родени през 2007 година с година по-големи. Винаги през есента е трудно, докато младите се пречупят и свикнат с единоборствата, а през пролетта се вижда положително подобрение. Важното е да усетят тръпката и свикнат с мъжкия футбол.
Кои момчетата са най-близо до първия състав?
Това вече е в погледа и компетенцията на треньорите на първия отбор. Наблюдават много от домакинските мачове, за да видят качествата на играчите. Зависи от спецификата на поста и от какво има нужда мъжкият състав. Немалко се докоснаха да тренират с първия отбор. Мога да спомена няколко имена от U-17 Радостин Стоилов, Иво Мотев, Александър Грънчаров, Ернан Ангелов (б.а. син на Емил Ангелов), който е по-малък… Това са играчи, които са и национали. Имат качествата да са новите звезди.
