-
-
Нападателят ма ЦСКА-София – Майкъл Естрада – даде първото си интервю у нас пред „Тема Спорт“. То се проведе вчера сутринта на тренировъчната база в Панчарево. Еквадорецът говори за преминаването си под наем на „Армията“, здравословното си състояние, световното първенство в Катар, където записа 3 мача като титуляр, и още много интересни теми.
Майкъл, как се стигна до идването ти в ЦСКА от мексиканския Толука?
– Агентът ми се обади и ми каза, че има такава възможност. Поинтересувах се относно клуба и реших да грабна този шанс. Всички ме приеха чудесно и съм много щастлив, че съм тук.
Имаше ли други оферти към теб, освен тази на ЦСКА?
– Да, от Мексико и родината ми Еквадор. Но тъй като вече бях играл в тези две държави, исках да сменя обстановката, въздуха. Разбрах, че ЦСКА е голям отбор и се заинтригувах да опитам.
Свърза ли си с твоя сънародник Жорди Кайседо преди да приемеш предложението на армейците?
– С него сме приятели, но не сме водили разговор относно ЦСКА. Взех решението да дойда с агента и семейството си.
В последните 2 години това е третото ти преминаване под наем в различен отбор. Приемаш ЦСКА като поредната спирка в кариерата си или като място, където да се наложиш и дори да останеш и след изтичането на договора ти през следващото лятото?
– Искам да оставя трайна следа в ЦСКА. Засега договорът ми с клуба е за една година, но ще опитам да се възползвам максимално от нея. А след това ще видим какво ще се случи.
Досега не си играл повече от 30-ина минути през сезона, можеш ли да внесеш яснота около здравословното и физическото си състояние и ще бъдеш ли скоро готов за пълноценно участие в срещите?
– Искам да стане ясно, че не съм контузен, всеки ден тренирам с отбора. Когато пристигнах, бях с наднормено тегло, няколко килограма в повече, но сега вече се чувствам добре и трябва да се преборя за титулярно място. От една страна е проблем за мен, че Назон се справя добре, той е силен нападател, но в същото време ме кара да се развивам и израствам.
Как приема един нов футболист обстановка, в която веднага след старта на сезона се стига до треньорска смяна и фенско недоволство?
– Когато има смяна на треньора, ситуацията е дискомфортна. Защото треньорът не е основният виновник за лошите резултати. Ние футболистите сме тези, които са вътре на терена. Подобни събития трябва да запалят искрата в играчите и ние да знаем, че повече не бива да допускаме същите грешки. На първо място ние сме отговорниците за резултатите и трябва да се представяме по начина, по който треньорът иска.
В съблекалнята стигнахте ли до рецептата как да излезете от кризата?
-Да, вече започнахме да долавяме нещата, които иска от нас новият треньор и се надявам, че това скоро ще проличи на терена.
Не си вкарвал гол от доста време (б.а. – от 2 октомври 2022 г. при 2:1 за Крус Асул срещу Чивас), може ли да се каже, че се нуждаеш от едно попадение за да се „отпушиш“?
– Това не ме притеснява. Защото ако мисля за това, ще бъда по-напрегнат психически, което няма да е в мой интерес. Трябва да продължа да работя спокойно, а головете ще дойдат сами. Сигурен съм, че това ще се случи съвсем скоро.
Какви цели си си поставил за настоящия сезон и бъдещето?
– На първо място да започна да играя редовно. Отървах се от проблеми, които имах в Мексико, и идвам тук с голяма мотивация да постигнем нещо значимо с ЦСКА. Защото този клуб заслужава големи неща, които можем да постигнем с групата, която имаме. Разполагаме с прекрасни играчи и трябва да го покажем.
Какви проблеми си имал в Мексико?
– Лични, не бяха свързани с футбола.
В последните години от теб се интересуват Виляреал, Бока Хуниорс… Защо не успя да осъществиш подобен голям трансфер?
– Всичко винаги е въпрос на пари. Не се стигна до споразумение между клубовете.
По време на кариерата си в Еквадор претърпяваш катастрофа, след която поставят пирони в десния ти крак. Можеш ли да разкажеш за този момент?
– Леле, вече минаха много години (смее се). Бях още дете, на 16, 17 години. Пътувах да се видя със семейството ми и катастрофирах. За щастие всичко беше наред и се възстанових бързо. Няма нещо по-специално около тази история. Вече я приемам с усмивка.
В Ди Си Юнайтед треньор ти става легендарният нападател на Манчестър Юнайтед Уейн Рууни, но той те вади от състава. Защо не успя да се наложиш под негово ръководство?
– Не ме е извадил от състава, а дойде оферта от Крус Асул и всички решихме, че ще е по-добре да отида там. Вече бях приспособен към мексиканския футбол и вярвах, че ще направя крачка в правилната посока. Все пак наближаваше и световното първенство.
Споделял си, че една от големите ти мечти е да играеш на световно първенство с Еквадор. Ти не само, че участва, но и се превърна в голмайстор на тима по пътя към турнира с 6 попадения…
– На първо място благодаря на Господ, защото от малък съм мечтал и съм се молил за това. Бях изключително мотивиран и съм доказателство, че никога не трябва да губим вяра. Мачовете към световното остават незабравими спомени за мен.
Какво не достигна на Еквадор, за да излезе от групата си на мондиала?
– Концентрация. Започнахме силно, победихме Катар, направихме равенство с Нидерландия, но се разсеяхме малко срещу Сенегал и се оказа, че трябва да си събираме багажа.
Колко трудно е да се изправиш срещу защитници от ранга на Ван Дайк, Нейтън Аке, Калид Кулибали?
– Разликата не е толкова драстична, но те са малко по-хитри, по-интелигентни от останалите защитници.
Имаш ли някоя интересна история от Катар?
– За мен най-красивата история от световното е, че успях да доведа баща ми, майка ми, жена ми и децата ми да ме гледат. Това е най-хубавото нещо, което се е случвало в живота ми.
Жена ти и децата ти с теб ли са в София и харесва ли ти нашата столица?
– Тук е много спокойно. Вчера (б.а. – в сряда) пристигна моята съпруга, остава по-нататък да дойдат и децата. Тя пътува през Турция, за да получи своята виза и сега трябва да оправим документите и на малките.
За първи път играеш в Европа. Какво е мнението ти за футбола на Стария континент и доколко се различава от този в Южна и Северна Америка?
– Футболът и в Европа, и в Мексико е доста интензивен, докато например този в САЩ е по-бавен, разчита се повече на индивидуалности.
С кого в отбора си най-близък и как оценяващ колектива и настроението в съблекалията?
– С Браян Кордоба, Асприля. Не разбирам езика на повечето от останалите, но с всички се смеем и се забавляваме. Разбира се, по-трудно е, когато записваме лоши резултати, но трябва да работим уверено и с усмивка, само така ще се върнат победите.
