-
-
Вратарят на ЦСКА-София – Димитър Евтимов говори в предаването „Домът на футбола“ по Диема спорт. Той заяви, че финалът срещу Левски ще е разковничето на сезона за „червените“, тъй като след зимата има понижаване на формата на отбора.
„Със сигурност мача срещу Левски ще бъде разковничето на нашия сезон. Въпреки, че започнахме добре сезона, успяхме да се класираме за европейските турнири, след зимата се видя едно така понижаване на нашата форма. Много изгубени точки от отбори, срещу които би трябвало да спечелим. Този финал, който ще играем срещу Левски ще е може би разковничето на нашия сезон. Със сигурност няма да е лесен мача, все пак това е Левски. Такъв финал не е имало от над 15 години и съм сигурен, че цяла България ще гледа този мач“, започна Евтимов.
„Със сигурност, за мен това ще е най-големият мач в близкото десетилетие, който е имало в България. Левски срещу ЦСКА – двата най-големи отбори в България. Въпреки формата и на Левски в последните години и нашата- това ще бъде мачът на десетилетието със сигурност. Надявам се и съм сигурен, че стадионът ще се напълни и от двете страни, а също така искам да направя един призив, ако може мачът да се премести през уикенда, тъй като има много хора от провинцията, които искат да пътуват и да наблюдават този мач и със сигурност, ако двубоя се направи в събота или неделя, стадионът ще се напълни, а това ще е един истински празник за българския футбол“.
„Това е нещо положително и за феновете на двата отбора. Все пак това са ЦСКА и Левски- двата най-големи отбори в България. Точно те да се срещнат на финала, съм сигурен, че е нещо, което феновете и на двата отбора очакват с нетърпение и за мен този двубой е нещо много положително и за тях“.
„В такъв мач всичко е възможно. Особено финал. Всичко е възможно. Видяхте последния ни мач с Левски, макар да не бе финал, се получи повече битка, отколкото игра и мача завърши 0:0.
Със сигурност ще има битка по терена, надявам се да се покаже добър футбол и от двете страни и наистина да зарадваме феновете. Но в такъв мач не е важно как играеш, какво показваш- важен е крайният резултат“, продължи той.
„Да, със сигурност тази мисъл минава през главата ми почти всеки ден. Искрено се надявам да получа шанса именно аз да играя в този финал, но това ще го реши треньора и ръководствово, кой да играе. Важното е дотогава да се представим добре. Тепърва имаме мачове, трябва да гледаме към тях и мача ни, който е срещу Лудогорец тази събота. Това са мачовете върху, който трябва да се фокусираме в момента, а за финала се надявам първо да няма контузии, да сме живи и здрави всички и да получа отново шанс да покажа изявите си“.
„Нещата, които преминават през главата на един футболист, който не е играл като титуляр почти 2 години, са доста така негативни, но нещото, което лично мен ме кара да продължавам да се трудя всеки ден, е че аз винаги съм вярвал в труда , и че ако един футболист и не само футболист, човек, в която и сфера да е, се труди, показва това всеки ден, дали ще му дадат поле за изява, или не, той трябва да се стреми да го показва всеки ден. Аз мисля, че през тези 2 години го направих това нещо, никога не наведох глава, винаги продължих да тренирам, да показвам, че заслужавам да бъда номер 1 и вярвах, че рано или късно ще получа шанс да играя за ЦСКА. Надявах се да бъде малко по-рано от това, което стана, но имам един отличен конкурент- Густаво Бусато, отличен вратар, който показа в последните години, че е един от най-добрите вратари в България и с неговите изяви също помогна ЦСКА да се класираме за европейските турнири, за спечелената Купа миналата година също. Така, че мисля, че хубавото за този отбор, за ЦСКА е, че има двама добри вратари и няма значение кой ще излезе следващия мач, като и двамата ще се представят добре. Но, да като цяло тези 2 години бяха тежки лично за мен, но както казах, никога не трябва да навеждаш глава и да се бориш за това, което искаш“, допълни Евтимов.
„Разбрах ден преди мача, бе ми споменато, че има вероятност аз да играя и вече в деня на мача треньора каза на разбора състава и показа, че аз ще пазя този мач. Със сигурност има напрежение, особено като не си играл толкова много време, но, ако се върнем на предишния въпрос: „Ако ти продължаваш да тренираш и показваш наистина добри изяви, дори на тренировки, ти би трябвало да си подготвен. И физически, и психически за такъв мач. Наистина се радвам, че тогава треньорът г-н Младенов, на който благодаря, че ми даде шанс да играя в този мач и, че не го разочаровах и се представих така мисля на едно добро ниво. Да, 4 месеца не е малко време за един професионален футболист да не играе официален мач, но аз бях готов и психически, и физически да играя“.
„Първите 15 минути се случи точно това, което ние не искахме да се случи. Това бе едно от основните неща, да спрем техния наплив в първите минути, защото един отбор, който губи с 2 гола разлика, те ще търсят да вкарат бързо гол, в първите минути. За наше съжаление те успяха да вкарат два бързи гола, което наистина ни попари. Относно гола на Минчев- страхотен шут. Мисля аз, лично мисля до ден днешен, че все пак можех да се намеся малко по-добре в тази ситуация. Други мои приятели и треньори казват, че това е неспасяем удра, но аз съм много самокритичен към себе си във всяка една ситуация и вярвам, че може би, да, можех да отскоча, да се преместя по-бързо, но такъв удар става един път от 40 удара. Наистина страхотен удар, за който доста хора биха завидели, но след него наистина отбора леко се стъписа, но в последните няколко мача и последната година, когато отбора започне да губи, тогава заиграваме, което не трябва да е така. В крайна сметка, обаче важно е как завърши вечерта. Резултата не беше добър, но важно е как свърши вечерта“.
„Ако тази топка беше влезнала, от удара на Бакеро, може би щеше да ни стъписа, със сигурност щеше. Резултата става 3:0, вече трябва да върнем 2 гола, а не 1. Радвам се ,че топката не влезна, аз направих грешка. Имаше неразбирателство между мен и Брадли. Такива неща те карат да се поучиш от грешките си и се надявам това повече да не се случи. Дори топката да бе влезнала, аз съм сигурен, че ние щяхме да направим всичко възможно, за да върнем тези 2 гола. Все пак ние сме ЦСКА, ние трябва да се борим докрай. Не само за нас, но и за тази публика, която ни гледа. Пак казвам, за мое щастие, топката не влезе, стигна се до дузпи и успяхме да победим“.
„Това е много важно нещо и това трябва да го знаят всички деца, които започват да се занимават с какъвто и да е спорт. Дори да сбъркаш, трябва тази грешка да се изчисти моментално от главата, защото всяка една негативна мисъл, която преминава през твоята глава, съм сигурен, че рано или късно ще ти повлияе и ще направиш нова грешка. Аз при по-млад при всяка грешка, получавах доста негативни мисли, че пак ще направя грешка и нещо да се обърка и логично тези негативни мисли, колкото и да ги мислиш, те винаги се получават. Затова с годините се научих, че всяко едно негативно нещо, което се случи на терена трябва веднага да се изчисти, да се махне от главата. Втория гол, който ми вкара Иван Минчев, да, стъписа ме, но при следващото отиграване беше вече забравен. След това втората грешка, за която говорихме отново. Една,две минути и пак бе забравена. Вече дузпите, за един вратар това е пак бих казал психология. Ти нямаш чак толкова много да губиш, защото ти можеш само да излезеш герой от тази ситуация. Имат да губят хората, които изпълняват дузпите. Затова бих искал да поздравя моите съотборници за страхотните изпълнения, затова че ми дадоха шанс, въпреки изпълнението на Мено Кох, случва се, всеки може да изтърве дузпа. Но също така, макар за вратарите да е по-лесно при дузпите, тези 120 минути, които бяха преди това. Това огромно желание отбора да продължи, особено след резултат от 2:0, който ние пропиляхме. Имаше напрежение, но аз излязох с чиста глава, бях забравил какво бе станало през тези 120 минути и се нядвах и бях сигурен, че ще спася поне една дузпа“, сподели вратарят.
„Не минават чак толкова много неща през главата ти, просто се надяваш да спасиш топката. Има вратари, които избират ъгъл предварително, има вратари, които може би изчакват. Не бих искал да издавам, защото може да се стигне до дузпи на финала. Може аз да съм на вратата. Всичко е възможно, но при всеки вратар е различно. Мислите, които ми минаха през главата, особено след като Мено Кох пропусна- бях сигурен, че ще спася дузпата. Бях позитивно настроен, че ще спася дузпата. Имах позитивни мисли. Ако ти мислиш позитивни постоянно за нещата, които ти предстоят съдбата ще ти се отблагодари. Както и стана“.
„Смешното, което е, че да ние се бяхме подготвили, но абсолютно всички футболисти, за които се бяхме подготвили не играха, или бяха излезнали през всички тези 120 минути, освен Георги Вълчев. Само за него имах информация къде може да бие. Абсолютно всички останали нямах никаква информация. Бяхме подготвили 10 футболисти примерно. От тези 10 футболисти само Георги Вълчев бе, който би дузпа. Това си говорех със Стоян Колев, преди мача, преди дузпите и му казах: „Бат Тяна, дай да си припомня кой къде бие.” , а той отговори: „Няма какво да гледаш, те всички излезнаха.” Тогава реших, че ще го карам на инстинкт. И така и се получи“, продължи вратарят.
„Усетих това нещо. Това е огромно напрежение, с което един човек трябва да се справи. Особено след 120 минути, цяла България, цяла червена общност ни гледа и се надява, че ще продължим и в този момент една дузпа, ако ти я вкарат, Славия продължават и всички мечти са изгубени за финала. Така че, наистина, усещах емоцията на феновете, чувах : „Митко,Митко!” , за което им благодаря, защото това помага по някакъв начин и наистина благодаря на Господ, че успях да спася тази дузпа“.
„Става ми приятно, че го споменаваш това нещо, защото аз като малък, моите познати знаят, че ЦСКА е моят любим отбор. Въпреки, че съм играл в чужбина в Англия, аз винаги съм бил от ЦСКА и такива моменти аз наистина съм си режисирал като малък. С мои приятели в моят роден град Шумен, когато сме играели на площадките сме режисирали такива моменти- дузпи, радвания и такива мисли са минавали през главата ми: „Ако аз един ден имам възможност да играя за най-големия отбор в България-ЦСКА, дали ще мога да спася дузпа на финал, или ще им помогна да спечелят някой важен трофей, или ще ги класирам на финал, както стана сега.” Така, че това наистина ми е минавало през главата като малък доста, доста пъти“.
„Случи се това, което ние не искахме да се случи и го говорихме още в началото на сезона. Това, че не трябва да губим точки срещу отбори, които са под нас в класирането. За нас бе важно да можем да спечелим всички двубой срещу тях, но вече в директния двубой с Лудогорец, дали ще спечелим, дали ще направим равен, но важното е и срещу тях да не губим. В дирекрните двубои срещу тях показахме едно добро лице, особено в двубоя през зимата, в който ги победихме тук на Българска армия и така се доближихме доста до тях. Но след подготовката след Нова година се случи това, което ние не искахме да става. Загубихме доста точки от отбори като Царско село и Локомотив Сф- моето уважение към тях, но ние сме ЦСКА и трябва да печелим. Въпреки, че Лудогорец също загубиха доста точки, което ни даваше все още сили да продължаваме и че още имаме шанс за титлата, но за жалост няколко кръга преди края те завоюваха това първо място и се надявам, че можем само да се поучим от тези грешки и да направим нещата по-добре“, коментира вратарят.
„Останахме много изненадани. Никой не го очакваше това нещо. Знам, че имаше леки пререкания, не знам дали мога да кажа, че са проблеми. Аз не мога да бъда в неговата глава. Но аз разбрах от телефона си. Винаги след мач чета спортни новини и видях, че е подал оставка, което ме стъписа. Коментирахме го с момчетата, бяхме шокирани. Но той си знае какво му е било, той решава собствената си съдба, щом е решил така, значи за него така е най-добре. Аз лично въпреки, че не играх редовно при г-н Младенов, искам да му благодаря, защото при него получих едно уважение. От него и неговия щаб- Анатоли Нанков, Тошко Янчев. Имало е треньори, при които като не играеш, не получаваш дори уважение. При него обаче всички бяха равни, а това е много важно за мен“.
„Това е човек бил мениджър във Висшата лига. Най-голямото първенство в света. Човек, който има опит с огромни професионалисти. Единствено може да ни помогне. С неговия опит, визитка, може само да помогне на отбора на ЦСКА. Тепърва се опознаваме, вече повече от седмица сме заедно и започваме да навлизаме и виждаме неговите виждания и съм сигурен, че той може само да допринесе за по-добрите резултати“, заяви Евтимов.
„Със сигурност е плюс за мен, защото аз 10 години съм бил в Англия и съм запознат с повечето принципи и начини, които треньорите в Англия искат да се показват на терена. Това, което тренираме съм запознат, тъй като 10 години играх там. Атакуващ футбол, трябва да има хора в нак.поле, да се центрират топките и да се вкарват. Много агресивен футбол, много физически, но това е само от плюс за мен“.
„Пандемията дойде, първенството в Англия бе прекратено и договора ми с отбора в Англия изтичаше. Аз бях сигурен, че няма да продължа да играя при тях. Мен ми се оставаше в Англия. Исках да остана там. Прекарах житейския си живот дотук главно там. Детето ми се роди там, приятелите ми са там. Получих обаждане, че има интерес от ЦСКА и като чух просто започнах да си спомням за тези детски спомени, за които говорихме по-рано. Направихме среща с ръководството, казаха какви са техните цели, харесаха ми и облякох червената фланелка“.
„Бях на проби в Левски преди много,много години. Изкарах тогава успешно пробите, но според някои хора и причини, които не искам да споменавам, но мога да им благодаря, защото ако бях останал, нямаше да ми се развие кариерата. Не останах. Отидох в Етрополе, където моята кариера потръгна. Не знам какво щеше да стане ако бях останал там. Въпреки, че бях от ЦСКА, по това време академията на Левски, с ръка на сърцето мога да кажа, че беше по-добра и заради това, въпреки пристрастията ми, с моите родители избрахме да отидем там, но се радвам, че не останах и сега съм футболист на ЦСКА“.
„Отразяват се тези неща, защото аз бях ссамо на 15-16 год, когато чух за интерес от тези отбори. Относно пробите ми в Манчестър Юнайтед – мечта за всяко едно дете. Успях да тренирам с големи футболисти като Бербатов, Рууни, на вратата бе Ван дер Саар. Изкарах около 10 дена там. Това, което видях, е как коренно различно се работи в България и Англия и въпкреи, че не останах там, това ме подтикна да работя още по-силно, за да изляза от България и да отива в Англия, което се случи година по-късно, когато заминах за Нотингам Форест“.
„Всеки човек трябва да има краткосрочни и дългосрочни цели- моята краткосрочна цел е ЦСКА да спечели Купата, това е моята фикс идея и аз ще дам всичко, моите съотборници ще дадат всичко това да се случи. В дългосрочен план бих искал да играя редовно, за да мога да показвам моето лице, което вярвам, че показвам в тези години, а ако играя редовно вярвам, че ще получа шанс и в националния отбор“.
„Бих искал да благодаря на моето семейство- моята жена, моята съпруга. На хората, с които съм работил в последните години, на г-н Младенов за уважението, на Стоян Колев за доверието“, завърши Евтимов.
