-
-
Когато Левски вземе някой със сага, това обикновено натоварва играча и зарежда публиката със свръх очаквания, и случаят с Филип Кръстев не прави изключение. Един път през зимата, когато сините провлачиха преговорите с притежателя на правата на играча „Сити футбол Груп“ и през лятото, когато се проведоха нова серия разговори за удължаване наема на футболиста. То не бяха пазарлъци, то не бяха отлагания, то не беше всеки момент документите ще пристигнат. На хората от „Герена“ в един момент им идваше да забранят въпросите за Филип Кръстев в интервютата, като най-вече старши треньорът Стоилов бе на пангара и му се налагаше да обяснява, че чака от клуба да му потвърдят, че всичко е наред. А феновете очакваха едва ли не че колкото по-дълго се проточват преговорите, толкова по-добър ще става самият футболист. Което означаваше, че в момента едва ли не той трябва да може да глътне топката и да я изплюе зад голлинията и стадионът да изригне в радостни възгласи и скандирания. Да, ама не.
Не са малко тези запалянковци, не само на Левски, които сега твърдят, че в момента Филип Кръстев не е същият играч от първата част на престоя си на „Герена“. За това обаче си има причини.
През пролетта Кръстев изпъкваше, защото Левски все още не беше сработена машина до степен, каквато е сега. Той действаше по-напред и от позицията на човек, който месеци назад е бил резерва, играеше като развързан, по-освободено и с премерена доза импровизации. Тоест играта му се виждаше отчетливо, един вид изпъкваше.
Вън от съмнение е, че самият играч всеки ден полага максимум усилия, но също така вън от съмнение е, че на новия си пост той получава по-специфични задачи. На практика Кръстев вече поема ролята на дефанзивния халф, което на фона на физиката му вероятно изглежда налудничава треньорска идея. Обаче има и друго – Кръстев е човекът, който често поема топката от централните защитници и оттам насетне трябва да е трансмисия към следващата линия, към която самият той принадлежи.
С Попето, като че ли екстра изпълненията на Кръстев поизбледняха. Твърде вероятно е Стоилов да е разпоредил Попов да стане монополист на тънката част, а в същото време Филип да действа максимално изчистено и прагматично. Преди той имаше във всеки мач задължително по един слалом, който дори понякога завършваше сам с удар към вратата. Но изведнъж в тима станаха много слаломистите и се налага някой, в случая Кръстев, да бъде дисциплинираният войник, който да сведе до минимум импровизациите. Илиян Стефанов, бразилците, Попето, всеки от тях често прави изпълнения с елементи на атракция и за Кръстев остава черната работа.
В момента Филип се старае да покрива по-голям периметър от терена, а видимо сам използва спирачки в един момент при фаза атака, защото явно има повече отговорности във фаза защита. Това се отнася особено когато до него е Андриан Краев, който често прави грешки, които трябва да бъдат поправяни от Кръстев. Не че самият Филип не греши, напротив – да припомним гола на ПАОК в Солун и още няколко такива замотавания при изнасяне на топката. При вариант с Краев на пейката Филип трябва да е пчеличката./ „Тема спорт“
