-
-
Задаващата се промяна в Левски със сигурност ще е една от най-разтърсващите, които сме виждали в цялата история на българския футбол. Със сигурност при подновяването на мачовете в началото на юни „сините“ ще се върнат на сцената с нови декори, актьори и различна постановка. Те обаче ще са от малкото, които ще имат на своя страна милионната си публика. Макар и без физическо присъствие на стадиона, феновете ще стоят плътно зад отбора и клуба, чието спасение е приоритетна задача на левскарската общност.
Все още идеята за бъдещето е абстрактна и планове не се правят за по-дълъг период от седмица напред. Определено обаче по това, което ще се види на терена, ще оценим какво е нивото на доверие в настоящето ръководство. То първо трябва да има на своя страна футболистите, които формално ще имат право да скъсат своите договори, но евентуалния морален мотив да не го правят ще им спечели друг статут. От обикновени наемници, те могат да се превърнат в част от една общност, сплотена помежду си с оня коктейл от силни емоции, който поетично наричаме „синя магия“.
Тук не говорим за момчетата от школата, които могат да стиснат зъби. За тях жестът на търпението изглежда задължителен, защото той ще им осигури доста по-рано от очакваното възможността за траен пробив в мъжкия футбол, при това със свещен екип. Важни са тези с възнагражденията от десетки хиляди евро, при чието договаряне със сигурност през годините са се случили едни от най-големите течове на финанси.
Специално внимание трябва да обърнем и на поведението на Петър Хубчев. Той е прекалено изолиран от случващото се около него. Уважаваме правото му на мълчание, особено във времена на извънредна ситуация. Но треньорът на Левски е със статут на институция не само във футбола, но и в цялата държава и не е нормално да е толкова дистанциран. Ясно е, че цялостният му емоционален профил (диаметрално противоположен на този на Тити Папазов например), но въпреки това все в някой от призивите за помощ можеше да се включи. Хубчев обаче предпочита да действа прагматично и с хладен ум, дори покрай него да падат бомби. Не се ли покаже по-гъвкав, може бързо да изпадне зад борда. В случая това може би ще му донесе краткосрочно облекчение, но в дългосрочен план ще го компрометира като неподходящ вариант за клубове в криза. А у нас изобилства точно с такива.
В следващите две-три седмици най-показателни за доверието към настоящите лица в управлението – Павел Колев, Ивайло Петков, Константин Папазов, а вече и Наско Сираков, ще са приходите от дарения на феновете. Отчитам, че хората в момента купуват билети за виртуални събития, пращат SMS-и и даряват по сметките заради великата „синя“ идея, за това да покажат, че Левски винаги е бил, е и ще бъде повече от спортен клуб. Трудното положение обаче трябва да мотивира свръхусилия, които ще са невъзможни без надеждата, че има екип, който да го оползотвори.
