-
-
Преди да се впуснем в някакви дълбоки и подробни спортно-технически анализи и да раздаваме присъди, като че ли е по-добре да се радваме, че футболът, големият футбол отново е пред нас, около нас, в нас самите. Миналата година по това време, когато имахме крайно ограничения избор да научим всичко за първенството на Беларус, нямахме ясната идея дали останалият свят някога отново ще възстанови тази любима игра. Бяхме се затворили и покрай всички притеснения за нас и любимите ни хора имахме силни съмнения, че футболът някога ще се възстанови до степен такава, каквато имаме тези дни като избор от позицията на телевизионни консуматори.
Връщането към футбола е факт! Разбира се, това европейско първенство е, меко казано, странно, откъдето и да го погледнем. И може би до деня на откриването имахме едно наум, че поради мерките, а и самия вирус все нещо може да стане, някой отбор да се откаже, друг да не пристигне навреме, нещо да се случи по летища и сухопътни граници. Но откриването, признаваме си, ни върна вярата във футбола, че отново ще има големи първенства и ние за по един месец ще се настроим на любимите ни честоти, тези, които ни зареждат батериите да сме си същите онези привърженици на играта отпреди ужасната пандемия, феерията от цветове, цялата обстановка, Андреа Бочели, хореографиите и всичко на „Олимпико“ ни принудиха да се ощипем, за да осъзнаем, че всичко това е истина и ние пак сме тук и пак сме (почти) същите.
Млади и не толкова млади усмихнати хора, имащи щастието от малки да се влюбят във футбола и чиито светли мечти миналата година бяха отрязани като с японски нож, не знаехме дали някога пак ще живеем с футбола и дали сърцата ни ще пулсират отново по този начин.
Е, първото европейско от новия пандемичен свят е особено с оглед не докрай пълните стадиони и различните градове на провеждане, но за нас българите вече като редовни неучастници на такива форуми, не е от значение това, че празникът не е събран на едно място. Това, че един мач е в Англия, а друг е в Баку. Идеята на УЕФА е да посее материал на различни почви. Разбира се, освен чисто емоционални и социални мотивите за подобно разпиляване са и чисто икономически и политически.
Няма как без политика – вижте какво стана с екипите на Украйна, вижте как австриецът със сръбски корени Марко Арнаутович награби словесно северномакедонците пак в този аспект. Силно се надяваме да няма повече такива моменти на това първенство, да няма повече инциденти и оттук насетне, като опознаем отборите след първото завъртане, отново да си чешем езиците на тема футбол. Пък, както сме свикнали да казваме, да победи най-добрият. И след заключителния мач на „Уембли“, след награждаването вече да се настроим на вълна Световното в Катар, което нека припомним – ще е зимно и ще се проведе през следващата година.
Желю Станков/ „Тема спорт“
