-
-
Футболът е повече от игра – той е страст, история и култура, а за някои – религия и начин на живот.
Освен 22-мата на терена, топката и феновете, на терена има една фигура, която често се превръща в главно действащо лице – съдията. Тук дори не броим неговите асистенти край терена, а отскоро – и гледащите по няколко екрана във ВАР стаята. Все още главният рефер е този, който взема решенията. Те го превръщат в главен герой, а често тези решения са неодобрявани и коментирани дълго след края на даден двубой.
Подразбира се, че това е роля, която изисква не само физическа издръжливост, но също така изключителен самоконтрол и психическа стабилност.
Самоконтрол се препоръчва и при играта във водещата платформа за футболни залози в България, добре известна както с червения си цвят, така и като генерален спонсор на ЦСКА. Там възможностите са залози са стотици, при това – обединени в удобен и интуитивен интерфейс за игра.
Професията “Съдия” – мисия или лудост?
Да бъдеш футболен съдия може да изглежда като опасна игра на нерви. Всеки твой ход е под зорко наблюдение, всяко твое решение може да предизвика буря от реакции – от бурни аплодисменти до ругатни и дори заплахи.
Въпреки това, съдиите продължават да вършат своето критично важно за играта задължение. За повечето хора, които обичат футбола, съдията е просто част от правилата, “необходимото зло”, без което няма мач. Но реалността е много по-сложна.
Как се става футболен съдия?
Пътят към съдийството на най-високо равнище не е лесен. Кандидатите за арбитри започват кариерата си много млади в детско-юношеския футбол и в местни аматьорски лиги, като преминават през години на обучение и практическа работа, преди да получат лиценз за работа на по-високи нива. На пръв поглед безобидни, че аматьорските и детски първенства често са изключително опасни, тъй като там или липсва охрана, или е много символична, а зрителите често се чувстват необезпокоявани да буйстват.
Именно там съдиите получават закалката си, няма ВАР, няма технологии на голлинията и т.н.
Прохождащите рефери са задължени да изкарат стотици часове теоретични курсове, включващи правилата на играта, а и постоянно да обогатяват знанията си, за да са в крак с промените на правилата. Лицензите за работа на международно ниво, например за ФИФА или УЕФА, се получават след успешни тестове и доказване на високи професионални умения. Задължително е да се знаят езици, поне един – най-често английски.
Въпреки че не е никак лесно, особено в развитите държави съдийската работа е отлично платена, като футболните съдии там се считат за професионалисти и често зарязват други занимания. Поради това кандидати за тази професия не липсват, но не всеки успява да достигне целите си.
Денят преди мача: Режим и подготовка
Животът на футболния съдия не започва в деня на мача. Преходът към играта стартира още поне 24 часа преди първата свирка. Съдиите трябва да се погрижат за физическото и психическото си състояние. Хидратацията е изключително важна, защото те прекарват часове на крака, подложени на интензивно движение и напрежение. Режимът включва избор на подходящи храни, които да доставят енергия.
В допълнение към физическата подготовка, съдиите разучават играчите, техните навици и стила на игра, както и стратегиите на отборите. Това им дава предимство при вземането на решения по време на мача и помага да се избегнат спорни ситуации. Много съдии използват и техники за стрес мениджмънт, за да се подготвят психологически за интензивността на своето задължение.
Подготовка, наподобяваща тази на елитен спортист
Както и при всеки професионален спортист, физическата подготовка на съдиите не може да се подценява. Те трябва да преминават през специфични тренировки, които не само да подобрят тяхната издръжливост, но и да поддържат бързина и сила.
Реферите тренират не само за да изминат разстоянието по терена, но и да се адаптират към всякакви неочаквани ситуации. Много съдии използват йога и медитация, за да запазят вътрешен баланс и да поддържат психическа устойчивост.
Също така има съдии, които работят с психолози, за да се подготвят за тежкия натиск по време на мачовете. Това е част от все по-широко възприеманата практика за психологическа подготовка на спортисти от всякакви нива. Още нещо – доброто съдийство изисква лидерски умения. Известно е, че някои от най-добрите “мъже в черно” (това отдавна е условно, тъй като екипите им вече са разноцветни) са мениджъри в живота извън терените. Управлението на хора и вземането на трудни решения помагат в често сложната и бързо променяща се среда по време на футболен мач.
Един интересен пример: Антъни Тейлър (на снимката), един от най-добрите английски и европейски рефери, е работил като надзирател в затвор, при това в крилото на психично болни. Там постоянно възниквали ситуации, помогнали на Тейлър да придобие реакции и навици, помагащи му във футбола.
Емблематичен бе случаят с датския национал Кристиан Ериксен, който получи сърдечен арест по време на двубой Евро 2020. Мигновената реакция на британеца да спре играта и повика помощ помогнаха халфът впоследствие да бъде спасен.
По време на мача: Адреналин и натиск
На терена често няма време за размисъл, всяко решение трябва да бъде взето мигновено и с пълна увереност. Съдиите трябва да се справят с огромен стрес и натиск. През целия мач те трябва да поддържат концентрация, без да се поддават на емоции. Както и при футболистите, и феновете, адреналинът на високи ниви, но трябва да се управлява с хладнокръвие.
След мача: Критики и самота
След мача, въпреки че съдията може да е взел правилните решения, той често се намира в окото на бурята. Критиките от страна на треньори, играчи и фенове са неизбежни. Понякога тези коментари преминават всякакви граници, като съдията е подложен на обиди, както в медиите, така и в социалните мрежи. Някои съдии споделят, че чувството на самота след мач може да бъде дълбоко, защото обикновено няма място за благодарности, само за претенции и критики.
ВАР – спасение или още един враг?
Въвеждането на ВАР (видео помощ за съдията) е двуостър меч за футболните съдии. От една страна, той помага за намаляване на грешките, като дава възможност за преразглеждане на важни ситуации, които са изпуснати по време на мача. От друга страна, ВАР само увеличава натиска върху съдиите, като всеки ход и решение се проверява на монитора, което прави съдиите още по-уязвими на критики.
Сайт №1 за залози в България напомня, че спортните залози са само за удоволствие и към тях трябва да се подхожда с повишено внимание.
