Галин Иванов: Странни неща се случват в Левски! Не оценяват юношите, кланят се на чужденци, те не идват на тренировки…

- -

Футболистът на Славия Галин Иванов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Халфът е юноша на Левски, но стана знакова фигура в най-новата история на „белите“. Eдин от лидерите на Славия, които изведоха тима до финала за Купата на България и продължават да мечтаят за участие в европейските клубни турнири. В кариерата си има над 130 мача за Славия и един в националния отбор. Опита късмета си в Германия, Турция и Азербайджан.

– Честито класиране на финал за Купата на България, Галине! Може ли вече сезонът на Славия да се нарече успешен?
– Успешен ще бъде, ако спечелим купата. Всеки един футболист иска да вземе трофей. Славия не е печелила купата доста години. Последно игра финал преди седем сезона и загуби от ЦСКА. Кампанията ще бъде успешна, ако спечелим купата.

– Имаше много нерви в мача с Ботев. Къде го спечелите?
– Нормално е да има нерви, все пак беше полуфинал. Ботев е добър отбор, но мисля, че в този мач го надиграхме и заслужавахме да отидем на финал. Може би имаше нерви заради неотсъдената дузпа, но преди това имаше положение за наказателен удар и за нас. В тежкото време се получи горе-долу добър мач. Радвам се, че продължихме напред.

– Отпразнувахте ли победата или още е рано за купони?
– Само леко загатнахме, но се получи добре.

– Имахте ли предпочитания кой съперник да ви се падне преди ЦСКА – Левски?
– Честно казано аз имах предпочитания – Левски.

– Защо?
– Защото Левски не може да играе със Славия.

– Не може да не споменем датата 23 май 2013 година. Тогава на „Герена“ ти игра срещу Левски със Славия. Какво си спомняш от този драматичен за „синята“ общност двубой?
– Спомням си последния съдийски сигнал и че всички тичахме към автобуса да се прибираме. След мача на стадиона беше страшно. Излязохме, играхме за честта си и спряхме Левски за титлата.

– Имахте ли за цел спечелването на купата преди старта на сезона? Обещания от Венци Стефанов за бонуси конкретно за влизане в Европа?
– Честно казано, не е имало никакви такива цели, но ето че се случиха нещата. А и аз дойдох след петия кръг, но мисля че не е имало.

– Остана впечатлението, че Славия не искаше в края на първата фаза да си осигури шестото място. Не избрахте ли друг път към плейофа за Европа – този през втората осмица?
– Не мисля, че Славия не е искала да е в шестицата.

– Кое ви попречи да влезете в топ 6?
– Този злополучен мач с Верея, когато паднахме в София. Играхме доста слабо, а беше най-важният ни двубой, за да влезем в шестицата. В отбора има много млади момчета, нямаме толкова опит.

– Как се работи със Златомир Загорчич? Какво промени той в Славия?
– Дисциплината е на много добро ниво. Държи много на нея и на колектива. С него има добър кондиционен треньор. Чувстваме се силни.

– А и тактиката ви срещу Ботев беше добра, нали?
– Да, даже мисля, че напрежението беше в Ботев, въпреки че играхме на наш терен и те ни победиха първия мач. Играхме доста умно и успяхме да си изпълним целта.

– Спомена, че в Славия играят предимно млади момчета. Според теб тази политика правилна ли е? Трябва ли да се заимства от това, което правят „белите“, или е по-добре да се залага на осем-девет чужденци, както правят родните грандове?
– Разбира се, че е правилна тази политика. Единствено Славия и Септември налагат млади момчета. В Левски 8-9 от титулярите са чужденци, в Лудогорец е същото. Виждате, че нещата се получават и с младите, просто трябва да им се дава шанс. Разбира се, трябва да имат и качества, за да играят, но това е правилната политика.

– Тогава обаче ще е нужно и търпение от страна на феновете…
– Разбира се, това е най-важното – на фенове, на треньори, на ръководство. Младите трябва да издържат на това напрежение.

– Имаш ли поглед върху школата? Спомена Славия и Септември – тези два клуба бяха с основен принос за осигуряването на кадри за финалите на европейското за юноши до 19 години.
– Ходил съм да гледам няколко мача на юношите и има добри момчета. Има качествени деца. Просто трябва да използват шанса си и да не го пропилеят.

– Вярно ли е, че е имало вариант в твоята кариера да преминеш и в ЦСКА?
– Да, имаше такъв вариант, но аз избрах да отида в Германия.

– Кога точно се случи това?
– Преди седем години.

– Съжаляваш ли?
– Не.

– Левски не е ставал шампион 9 години. Кога според теб ще дойде край на сушата? Все пак си израснал в школата на „сините“.
– Честно казано, не мисля, че ще е скоро. Дано се случи скоро, но…

– Какво пречи на Левски?
– Не знам. Там се случват странни неща. Но не е моя работа и не мога да коментирам.

– Три отбора имаш в чужбина – Арминия (Билефелд), азербайджанския Хазар и турския Самсунспор. Как се чувстваше като легионер?
– В началото, като отидох в Германия, ми беше много тежко, но като се прибрах в България, разбрах колко сме далеч от европейските държави откъм футбол. Най-добре се чувствах в Турция. Паснах добре, хората ме приеха. Там се чувствах жив. Има много голямо уважение към футбола и футболистите.

– Там реши няколко мача.
– Да, но имах лошия късмет, че се контузих.

– Какво най-много те шокира в Германия?
– Езиковата бариера. Тогава не говорех никакъв чужд език и ми беше тежко. Налегна ме носталгията. Там също се контузих. Но общо взето Германия е най-доброто място за футбол.

– Съжаляваш ли за нещо в кариерата си?
– Не, няма за какво да съжалявам.

– Как се стигна до връщането в Славия?
– Поддържах форма с отбора, разбрах се с г-н Стефанов да си помогнем с каквото можем. Така уж за малко, а останах една година.

– Обикновено футболистите казват, че лесно се преговаря с Венци Стефанов. Така ли е?
– Да, две-три приказки и готово.

– Работил си с много треньори. От кого си с най-добри впечатления?
– Разбира се, с добри впечатления съм от сегашния ни треньор Златомир Загорчич, също Вили Вуцов, Емил Велев-Кокала. Но искам да обърна внимание на един треньор, който ме наложи във футбола на 18 години. Това е Илиан Илиев, който за мен е много добър треньор. Вижда се, че в момента Черно море играе много добър футбол, преди това вкара Верея в шестицата. Илиан Илиев е един от най-добрите специалисти, с които съм работил.

– Христо Стоичков ти беше треньор в Литекс. Разбирахте ли се? Ядосваше ли го много?
– Няма как да не се разбираш с Христо Стоичков! Той е икона във футбола. С него се работи лесно, не съм имал никакви проблеми.

– Имаш и един мач за националния отбор. Смяташ ли, че ще ти е първи и последен или имаш други планове?
– Аз никога не се отказвам. Както е един, така може и да са десет след две години. Това е божа работа. Аз си работя и каквото стане.

– Разкажи за този мач – къде беше?
– В Япония. Имахме лош късмет, но аз не се срамувам от това.

– Тогава българският национален отбор сякаш беше във ваканция в тази контрола – 2:7…
– Да, беше във ваканция. Събраха ни, излетяхме и се приземихме.

– Вече си на 30 години. Какви са амбициите ти във футбола? Какво искаш още да постигнеш?
– Честно казано, в момента се чувствам най-силен. Чувствам се много добре физически. Вече имам опит. Искам да играя още в чужбина и ще дам всичко от себе си да се случи. Но разбира се, това не е на всяка цена. Може да си остана в България, имам си семейство. Ще видим какво ще се случи занапред.

– Каква е договорката ти със Славия? При добра оферта от чужбина – те пускат, така ли?
– Да, няма проблем със Славия. Има ли нещо, веднага ме пускат.

– Ако Левски те покани, сърцето ти ще те отведе ли на „Герена“?
– Мога да отида да изгледам някой мач на „Герена“, но дотам.

– Имам чувството, че си обиден на „сините“…
– Не, не съм обиден, но просто там се случват странни неща. Не оценяват българските футболисти и най-вече юношите на отбора. Кланят се на чужденци, молят им се да играят, те не идват на тренировки… Но това е друга тема, която не ми е на нивото, за да влизам в нея.

– Кога „изчезнаха“ българските футболисти? Кога минаха на втори план?
– Когато започнаха да водят такива незнайни чужденци, мениджъри да взимат комисионни и да се пренебрегват българските футболисти.

– А как гледат на нас, българите, когато отидете да играете в чужбина? Тук, както каза, много се прехласваме по чужденците.
– В чужбина, ако не се докажеш, си никой! Когато се докажеш, те уважават, показват ти нужния респект. Но за тях на първо място са местните футболисти. Примерно в Азербайджан задължително трябва да играят петима азери и така се развиват. До онзи ден ги нямаше на картата, а сега имат добри клубни отбори и национален тим. Тръгнаха нагоре, но хората си имат политика и работят правилно.

– Най-голямата слабост на българския футбол? Търпение ли липсва, условия ли – какво ни дърпа надолу?
– И аз не мога да кажа какво. Слабостите са много. Може би работа. Навън футболистите работят по-усърдно, дават повече от себе си.

– Мислиш ли вече за времето след футбола?
– Е, рано е още. Не мисля.

– Любимо първенство? Любим отбор, треньор, играч?
– Испания, Реал (Мадрид), Роналдо. Харесвам и Арсенал в Англия.

– А Арсен Венгер?
– Разбира се, той е половината Арсенал, въпреки че напуска.

– Нещо в личен план – щастлив ли си?
– Щастлив съм. Имам прекрасна съпруга. Надявам се скоро да имам дете, но божа работа.