-
-
В началото на годината Лудогорец обяви изненадваща раздяла със Станислав Генчев. Той бе временно начело на разградчани след освобождаването на Валдас Дамбраускас. Индикациите бяха, че ще остане в щаба и на новия наставник Анте Шимунджа, както бе при Павел Върба и Дамбраускас. В Лудогорец обаче бяха решили друго. За раздялата, бъдещите планове и треньорската професия младият специалист се съгласи да отговори на въпросите на „Тема Спорт“.
Г-н Генчев, приключихте ли вече официално с Лудогорец?
– Да, всичко документално вече е уредено. Знаете, с идването на новия старши треньор Анте Шимунджа вече не съм част от щаба. Така че в момента съм свободен, без отбор.
Изненада ли ви решението на ръководството да се раздели с вас и как го приехте?
– Мисля, че беше време и аз да поеме по своя път. Време е да започна някъде наистина като старши треньор. Дори и на по-ниско ниво от Лудогорец, защото Лудогорец е най-високото стъпало в българския футбол. За да мога да работя по-дълго време и да прокарам моите идеи, които виждам. Защото за това кратко време, което имах в Лудогорец, по принцип запълвах дупки. И беше трудно да наложа точно моя начин и виждане за играта.
Чувствахте ли се наистина като старши треньор в Лудогорец във временните периоди начело на тима?
– Винаги когато съм бил начело, съм се чувствал така. Лудогорец е едно от малкото места, където треньорът има пълната власт и прави каквото иска. Но винаги е било за по два, три месеца. Нито един път не съм имал възможност да направя подготовка или да работя по-дълго време, за да се види моят почерк.
Но пък сте един от треньорите, който води отбора в най-много мачове в евротурнирите, три пъти в групова фаза на Лига Европа…
– Безспорно е, че тези три години помогнаха страшно много за израстването ми. Опитът, който натрупах, от една страна, а, от друга, работих със страхотни професионалисти. През цялото време в треньорските щабове имаше много добри специалисти – чуждестранни и български, от които научих страшно много. И мисля, че това ще ми бъде полезно за в бъдеще.
Как приехте раздялата с Валдас Дамбраускас и можеше ли да му се даде още малко време?
– За мен беше неочаквана, тъй като един месец преди да бъде махнат, отборът игра плейоф за влизане в групите на Шампионската лига. Но когато си в клуб с амбициите на Лудогорец, имаш право на прекалено малко грешки и никога не се знае след коя точно може да си тръгнеш.
Отборът зимува на върха на две точки пред ЦСКА, след като загубихте директния мач на „Армията“ с 0:1. Ще успее ли новият треньор Анте Шимунджа да задържи този крехък аванс?
– Според мен няма да има никакъв проблем. Най-малко 10 точки ще е разликата от ЦСКА накрая. Да, в момента тя е само две, но директните двубои са за Лудогорец. Ако погледнем и програмата, тяхната е доста по-лесна от тази на ЦСКА, който има гостувания на Локо Пловдив, на Ботев Пловдив, дерби с Левски. Докато ние тези визити вече ги спечелихме.
Споменахте Левски. Познавате Станимир Стоилов, ще успее ли да изправи сините на крака?
– Видя се в последните мачове, че в Левски има възход, откакто Станимир Стоилов е начело на отбора. Със сигурност през пролетта Левски ще изглежда много по-добре, отколкото през есента. Но в големия футбол всичко опира до финансирането. Ако намерят стабилен спонсор, който да им помогне да погасят дълговете си, да направят добра селекция, тогава може да мислят за нещо по-голямо. В момента просто е закърпване на дупки при тях. И то благодарение най-вече на работата на Станимир Стоилов.
Черно море и Ботев Пловдив ли бяха приятните изненади през есента? Двата отбора, които успяха да се вклинят зад Лудогорец и ЦСКА.
– Аз съм изключително приятно изненадан от работата на Илиан Илиев в Черно море, защото залага на много млади момчета от школата и третото място, на което зимува, е сериозен успех. Ботев Пловдив пък тепърва ще разкрива потенциала си с условията, които имат, и феновете, които стоят зад гърба на отбора. А и чуждестранната селекция, която направиха, предразполага те да са един от отборите, който ще прави проблеми на Лудогорец и ЦСКА през пролетта.
Като казахте за налагането на млади играчи, защо те са толкова малко в Лудогорец? Какво трябва да се случи, за да видим в Разград повече млади български играчи?
– Това опира до политиката на клуба. До целите на отбора и най-вече до това как треньорът усеща нещата. Дали има подходящите футболисти, на които да даде шанс. А е необходимо и търпение, тъй като един млад играч трябва да се изтърпи. Аз докато съм бил треньор в Лудогорец, винаги някой от школата е получавал шанс – Димитър Митков беше титуляр срещу Левски и Славия миналата година, Доминик Янков, който при мен винаги е бил на терена, дали като титуляр, или резерва. Сега в контролите играе Тихомир Димитров. Но пак казвам, всичко опира до вижданията на треньора.
Вашите виждания за бъдещето какви са, какъв отбор би ви удовлетворил да водите след Лудогорец?
– В момента няма нищо реално, тъй като едва отскоро съм свободен. В момента наблягам на теорията, над учебниците. Гледам да си уредя някъде стаж в чужбина, за да мога да видя как се развиват водещите отбори в Европа. Покрай пандемията обаче е трудно. Много малко отбори са съгласни да приемат чужд човек при тях. Но се надявам в началото или средата на февруари да мога да отида някъде. Обстановката в България не е много стабилна. Повечето отбори имат финансови затруднения. За мен обаче е по-важно да работя някъде и да се развивам. Знам 2 и 200, както се казва. Все пак вкарах Етър в елита.
Имаше ли треньор, с когото работихте в Лудогорец, от когото да сте взели, попили най-много?
– Работих със Стойчо Стоев, който е доказан в българския футбол. За съжаление с него се засякохме доста малко, два-три месеца. Много бързо бе сменен, след като аз дойдох в Лудогорец. След това Павел Върба изкара 8-9 месеца, но тогава имахме две прекъсвания заради пандемията. Като цяло Валдас Дамбраускас е оставил най-трайни впечатления у мен. Доста неща научих от него. Той е човекът, който допринесе с много неща за развитието на Лудогорец.
