-
-
Георги Александров бе един от последните трансфери на Георги Тодоров като треньор на Левски. Никой не очакваше, че 19-годишният защитник ще играе сериозна роля на „Герена“. Контузии и наказания обаче промениха това, а Славиша Стоянович открито го предпочиташе пред Алекс Петков. Така последният се оказа излишен. Младокът даде кратко интервю за „Мач Телеграф“.
Георги, да се върнем към есента, когато записа дебют за Левски срещу ЦСКА (0:1), какво бе чувството?
– За мен това бе едно невероятно преживяване, макар и да загубихме. Винаги съм мечтал за този момент. И той се сбъдна. Чест и привилегия е за всеки един футболист да излезе с фланелката на Левски.
– Очакваше ли, че ще те пуснат в най-дълбокото – дерби с ЦСКА?
– Важното за мен бе да съм готов за този момент. Не съм си обръщал внимание кой съперник се задава. Затова излязох с единствената идея да си свърша работата и да бъда полезен на Левски.
– Колко време чакаше за този дебют?
– Ще прозвучи като клише, но от дете. За пръв път стъпих на „Герена“ като футболист на 7 години. Още дори не бях започнал училище. Иначе на трибуните съм от по-рано. Аз живея буквално на 200-300 метра от стадиона. Досега съм бил далеч от Левски само 5-6 месеца, когато не ми предложиха договор и бях принуден да продължа кариерата си във Витоша.
– А как се почувства, след като разбра, че си от играчите, които Левски няма да задържи?
– Не съм го приел тежко или с разочарование. Аз на Левски не мога да се сърдя. Просто бяха преценили, че на този етап не съм им бил нужен. Затова отидох в Бистрица, за да мога да играя, а и „сините“ да ме видят. Съдбата скоро ми се усмихна и ме върна в Левски.
– От Витоша обаче първо се озовахте на улицата.
– Така се стекоха обстоятелствата. Загубихме от Локо (ГО) у дома. Предстоеше ни мач за Купата и трябваше да тренираме, за да се подготвим за него. Преди заниманието обаче ни събраха и обявиха, че няма да няма смисъл да се събличаме, защото ни разпускат.
– Не се ли притесни, че ще може да останеш без отбор?
– Имаше и такъв момент, но бързо отмина. Докато спусках с колата от Бистрица към „Герена“, получих 5-6 предложения. Едното бе от Левски, не се колебах.
– На какво се дължи това колебливо представяне отстрана на Левски?
Млад отбор сме. Имаме много млади футболисти като мен. Колкото и опитни играчи да са около нас – липсва ни рутината. Един мач играем силно, а след това по-слабо. Това се отразява на цялостното представяне. Макар и да имаме желанието всеки мач да се изявяваме възможно най-добре.
– По-опитните помагат ли ви?
– Да. Всички. На първо място са Славиша Стоянович и помощниците му, после идват съотборниците – Николай Михайлов, Валери Божинов, а към тях трябва да прибавим и новите попълнения Звонимир Микулич, Драган Михайлович.
– Да се върнем на дербито с ЦСКА. Загубата в него ли е най-тежкият момент в кариерата ви или отпадането за Купата от Славия?
– Аз имам свои виждания, но с оглед на представянето ни като отбор – Купата на България. Ден преди срещата със Славия стана ясно, че няма да мога да играя. Натрупал съм 5 картона. А този мач бе много важен за нашите фенове. Тези хора заслужаваха нещо повече, защото знаем какво направиха за Левски и нас. Лишават себе си, за да ни помагат.
– Къде е по-тежко на трибуните или на игрището?
– Определено – на трибуните. Честно си признавам, че бях като фен в „Овча купел“. Преживях много тежко развитието на мача. По-емоционален съм на трибуните. Иначе съм хладнокръвен и спокоен. Горе обаче вря и кипя.
– Как се разбирате в защита – често там излизате във формация с 3-4 различни езика?
– Говорим помежду си на английски. Освен това чужденците се стараят и учат български. Най-вече думите и фразите, които им помагат за комуникацията в мачовете. Мога да кажа, че се разбираме добре.
– Бараж за Лига Европа ли ще е таван за Левски този сезон.
– Най-важно е оцеляването ни като клуб. Това, което правят феновете и Наско Сираков, като собственик. Евентуалното участие в Лига Европа ще бъде един вид подарък към тях за неволите, които причинихме с представянето си в някои мачове. Другият сезон, естествено, целите ще бъдат много по-големи.
– Какви лични постижения гониш?
– Да довършим този сезон по достоен начин при така стеклите се обстоятелства. Освен това да успея да се наложа и да оставя някаква следа в историята на клуба. Ако имам и късмет – да направя прилична кариера в чужбина. Искам също да дам нещо и националния отбор. Сега не получих повиквателна, но се надявам да я заслужа в бъдеще.
– Доста се коментира въвеждането на ВАР у нас. Ти попадна в една ситуация във Враца, когато бе ударен в лицето, но никои не реагира на протестите ти, макар в последствие запис да показа, че наистина има нарушение.
– Да, имаше такава ситуация. Вратарят (б.р. Костов) ме удари в лицето. Не съжалявам, защото малко след това вкарахме втори гол. Със сигурност обаче ВАР ще бъде от полза. Откакто подновихме първенството има много дискусионни отсъждания. Ние също бяхме потърпевши. Дано обаче и с ВАР отсъжданията да не бъдат само в една посока.
