-
-
Георги Пеев е част от онова поколение български футболисти, които донесоха последните радости и успехи с националния отбор – участието на Евро 2004 в Португалия. Кариерата му минава през Локо София, Динамо Киев, Амкар Перм и др. В момента Пеев прави първи стъпки като футболен мениджър и следи много детайлно случващото се в родния футбол. Той се съгласи да даде специално интервю за “Тема Спорт”.
Жоро, правиш първи стъпки като футболен агент…
– Да, аз бях наясно, че винаги ще остана във футбола, но си бях поставил за цел да направя така, че да имам достатъчно време за семейството и за възпитанието на децата си, което е моят основен приоритет. Поради тази причина категорично отхвърлих възможността да бъда треньор. Така реших да стана футболен агент. Началото е трудно, още повече, че моите контакти са в Русия и Украйна, а там войната промени много нещата. В Русия вносът е доста ограничен. Обстановката не позволява много трансфери. В Украйна падна качеството, много играчи отказват да преминават в отбори от тези страни, но се надявам скоро всичко това да свърши.
Ние феновете, които сме гледали няколко различни поколения, обичаме да се връщаме с носталгия към по-близко и далечно минало и да казваме “Ех, едно време какви футболисти имаше”. Колко трудно е сега за един прохождащ мениджър?
– Изхождайки от това, че в последните години националният отбор не записва никакви успехи, наистина е трудно, защото интересът към български играчи спада. Още повече, че и в евротурнирите нямаме някакви кой знае какви успехи. Това прави задачата още по-тежка. Качествени футболисти по принцип има. И то много добри, млади, но за съжаление, когато един играч покаже напредък и бързо развитие му се слага цена до небесата и това прави задачата още по-невъзможна. А като цяло желание от чуждестранни отбори за млади и перспективни момчета, не липсва.
Много обсъждана тема е и тази за чужденците в родния шампионат. Ти също си бил чужденец в друго първенство. Какво мислиш по въпроса?
– Това е сложна и деликатна тема, по която всеки има своето мнение. Аз ще ви дам обаче един пример с Русия. Когато аз отидох там, разпоредбите бяха, че право да играят имат 7 чужденци и 4 руснака. Впоследствие го направиха 6 чужденци и 5 руснака, като презумпцията бе да се вдигне класата на местните състезатели и респективно на националния отбор. Резултатите обаче показаха друго. Оказа се, че националният отбор постига по-добри резултати в първия случай. Те станаха дори полуфиналисти на европейското първенство през 2008-а, когато не бе намалена бройката на чужденците. И обяснението бе, че при по-малка квота за руснаци в отборите, те имат по-голям стимул и се стремят да държат по-високо ниво, а след това се отпускат и формата им спада, тъй като знаят, че те ще играят, каквото и да стане, защото такива са разпоредбите. Ще кажа и нещо друго – по наше време, а и преди това не е имало правила от типа да играят примерно двама до 21 годишна възраст. Играеше този, който е най-добре подготвен. Нима мен, Бадема, Бербатов, Стилян, Мартин някой ни е пускал, защото това са били изискванията? Не! Ние си печелехме място на терена с много работа и упоритост.
Какво пречи тогава на младите сега?
– Моето мнение е, че децата сега тренират на много по-добри условия и терени, отколкото сме тренирали ние. На първо място са нужни треньори, които знаят как да водят тренировъчния процес и да изграждат състезатели за професионалния футбол. Другото важно условие е да се ограничи влиянието на родителите в спортно-техническия процес. Те трябва да възпитават човешки ценности в детето, но да не се бъркат в изграждането му като играч. А какво се случва у нас? Бащи и майки седят на тъча, дават указания, спорят с треньори. Детето вижда всичко това и губи респект към треньора. Започва да отговаря, не слуша, не изпълнява. Аз съм запомнил едни думи на брат ми (б.а. – Даниел Пеев – бивш играч на Локо Сф, Левски, Славия, Родопа, Пирин, Осиек), който казваше в България на стадиона имаме 22-ма на терена, които “не разбират от футбол” и пълни трибуни с футболни капацитети.
В Амкар си работил с Миодраг Божович. Той бе сред обсъжданите имена за нов наставник на Левски преди сините да се спрат на Саво Милошевич. Какво ти е мнението по въпроса?
– Той на първо място е уникален човек и прекрасен психолог. Това е най-силното му качество. При него футболистите тренират и излизат на терена с огромно удоволствие. Ние и досега поддържаме много близки отношения. Зарадвах се, когато прочетох името му, но може би не се е стигнало до конкретни разговори с него, защото си мисля, че щеше да ме потърси и да ми каже. Само времето можеше да покаже дали Божович щеше да се справи, но е хубаво, когато такива големи имена се спрягат за треньори в България. Все пак той се е доказал и в Цървена звезда, където става шампион с рекордна разлика.
Станимир Стоилов много вдигна летвата на “Герена”, ще успее ли новият треньор да отговори на това?
– За новият треньор ще е трудно, защото публиката съвсем заслужено много обича Мъри Стоилов и новият треньор ще трябва да се абстрахира от това и да опита не само да постигне неговите успехи, а и да ги надмине.
Следиш ли какво става в Локо София?
– Да, разбира се. Жалко е, че се стигна до това напрежение в последните седмици. Иван Василев пое отбора в много тежки времена. Ясно е, че той не разполага с финансовите възможности на други български бизнесмени. Той обаче възроди отбора, завърнахме се в елита и определено той не заслужаваше тези обиди. Да, феновете живеят с любовта към отбора, но не се интересуват много как се намират пари, а за тях е важен резултатът. На всички ни се иска Локомотив да е по-напред в класирането, но това не е толкова лесно и трябва да се проявява разбиране.
Интригата в първенството през тази година е доста сериозна. Вдигнахме нивото или се изравниха силите?
– Хубавото е, че в елита навлязоха много млади треньори, които показват добри резултати. И Томаш, и Сашо Тунчев, и Христо Янев… Да, отборите им понякога лъкатушат и не винаги се получава най-доброто, но това е нормално за България, където само Лудогорец показва постоянство, но те са с високи финансови възможности. През тази година разградчани направиха крачка назад и силите се изравниха. Това обаче е нормално. Все пак те са вече 11 пъти поред шампиони. Да поддържаш такова високо ниво при наличието на ЦСКА и Левски е страхотно постижение, но при тях не се усеща този глад за успехи. Затова смятам, че ако ЦСКА успее да спечели титлата, това ще е добре и за Лудогорец, защото отново ще се засили амбицията в техните играчи. Това ще е добре за българския футбол. А и ЦСКА през тази година го заслужава.
За финал – какво ти е мнението за националния отбор и битката на Димитър Бербатов за БФС?
– За националния отбор няма какво толкова да кажа, защото моментът е труден. Всички виждаме резултатите. Хубавото е, че се дава път на млади момчета. Дано се прояви търпение, а тези момчета да имат амбиция, вяра и стремеж да се развиват. Относно битката за БФС – тя е жестока. Аз съм много голям приятел със Стилян и често говорим с него. Те имат желание да променят много неща на всички нива. Уважавам много Боби Михайлов, но смятам, че е време за промяна. Виждаме, че резултатите не са добри и трябва да се даде път на друг.
