-
-
Едва ли някой на 9 май 1963 година е очаквал, че ще бъде свидетел на миг, който ще донесе след себе си 60 години история и толкова много страст. Защото Левски е именно това – страст, която граничи с лудост. А неговият дом „Виваком Арена Георги Аспарухов“ през тези 6 десетилетия е избухвал като вулкан, но и потъвал в гробна тишина от мъка.
Днес „сините“ отчитат 60 години, откакто се слага край на странстванията им из София и най-после излизан на стадион, който е само техен. Стадион построен с жертвите на стотици фенове, които са участвали в набирането на средствата за целта. Едни с пари, а други и с пари, и с труд. Защото привържениците на Левски е трябвало да действат с кирки, лопати и да леят бетон, за да може да се постигне целта.
„Там нямаше нищо, само ями и храсталаци, в които цяла София си хвърляше боклука. Имаше и бостани, но те бяха до реката. Левскарите обаче не се отчаяхме. Искахме да имаме свое игрище и то да не бъде сгурия. Първоначално плановете бяха да бъде с 2000 седящи места, но с времето амбициите ни станаха по-големи. 5000 – 10 000, а накрая и над 20 000 места“, разказа преди време един от бившите председатели на клуба Асен Младенов.
През 1986 година съоръжението се сдобива с първото си табло, както и с осветлението. Четири години по-късно се сдобива и с ново име – „Георги Аспарухов“ в чест на най-голямата клубна легенда. През 1992 до 1998 година обаче Левски обръща гръб на своя дом и се мести на Националния стадион. Причината е ремонт, който все не започва.
В крайна сметка „сините“ са принудени да извършат спешно такъв, защото и „Васил Левски“ отпада като опция. На 5 май 1999 година тимът прави повторен дебют на „Герена“, както е извесно още съоръжението заради местността, където е изградено. Трибуните са пълни, но това не помага в дербито с Литекс – 0:0 и титлата поема към Ловеч. През 2007 година е изградено и новото табло, което стои и до днес.
Пет години по-късно пък е предприета мащабна крачка, която остана недовършена и днес – строителството на новата трибуна. Тя бе открита през 2016 година преди дерби с Лудогорец, завършило 0:0. И до днес обаче е без козирка, а не се ползват и съблекалните. Да но страстта си остава същата. Видя през миналото се лятото в срещу Лудогорец за Купата, както и двубоите с ПАОК и Хамрун. „Герена“ е кървавият гол на Гонзо, магическото изпълнение на Христо Йовов срещу Марсилия. „Герена“ обаче е и болката от изпуснатата титла през 2013 година, шокиращите издънки в Европа като 1:1 с БАТЕ Борисов, Дебрецен и т.н. С една дума – история с главно И!/ „Мач Телеграф“
